„Ако обичаш нещо силно, пусни го на свобода. Ако се върне при теб, ще бъде завинаги твое, ако ли не, никога не е било.”
Не зная кой е авторът и цитатът не е дословен
Езикът на философията е езикът на ежедневието и на литературата. Философското мислене е особено мислене, защото влагаме определен смисъл в думите, които употребяваме, всеки сам задава въпросите и всеки отговор поражда нови и нови въпроси.
Какъв смисъл влагам в ключовите думи на цитираното послание?
Обичта – приемам я като действие, а не като състояние, както твърди поетесата Надежда Захариева. Тоест готов си да направиш всичко за любимия(-мата), за да бъде щастлив другия.
Свободата лежи в основата на нашите действия, в морала, всичко започва от нея. Моята свобода свършва там, откъдето започва свободата на другия. Не свободия, не слободия, а отговорност. Даваш възможност другия да прояви своята воля, не го ограничаваш.
Силно да обичаш – със цялото си сърце и душа и да си готов на компромиси.
Що се отнася до категоричните думи „никога”, „завинаги”, има ли нещо по-несигурно от „никога”,”винаги”? В живота всичко е относително, преходно. Днес е едно, утре ще бъде друго (сигурно е само, че няма как да се отървеш от данъците и от смъртта).
В момента има може би хиляди млади хора (и не само) в ситуация, когато връзката „буксува“, не може да се вземе окончателно решение да продължат напред. При такива случаи влюбените двойки са объркани, разума казва едно, сърцето друго. Едни ни съветват да зарежем всичко и да продължим напред, други ти казват бори се за любовта. Отстрани всичко изглежда лесно, всички ”доброжалатели” охотно дават съвети, но когато трябва да вземеш решение, става трудно.
Да пуснеш нещо на свобода, това означава ли, че се отказваш от любовта, че приемаш раздялата за неизбежна, че си претърпял(-ла) поражение?
„Да пуснеш нещо на свобода не означава, че се предаваш. Най-често това е единственото вярно решение, победата над обстоятелствата” се казва в една прекрасна книга на Елчин Сафарли „Ако ти знаеше…”
Според специалистите в тази област при такива ситуации възникват хиляди въпроси, преценка на взетото решение и терзания от рода на:
- Изборът, който направих, сам ли го взех (следователно ще си поема отговорността) или други хора са ни въздействали (но в случая ти не си ти, не си себе си), прeтеглих ли всички плюсове и минуси? Струва ти се, че едва ли не е дошъл края на света, нямаш настроение за нищо, не искаш да се срещаш и разговаряш с никого. Съмнението ни разяжда отвътре. Но всъщност в този момент ние философстваме, търсим отговор как да се справим с проблема.
- Питаш се, извървяхме ли целия път на нашата връзка, направихме ли всичко възможно, за да не се налага да се „пускаме” на свобода?
- Направихме ли нужните компромиси, отстъпки в името на любовта, защото една връзка се крепи, когато не се правят „тънки” сметки и не се преследват егоистични и меркантилни интереси.
- Изправяш се пред дилемата: да притискаме или притегляме. Когато притискаш някого, всъщност го отблъскваш от теб. Да притегляш към себе си, означава да дадеш възможност на другата страна да прецени спокойно ситуацията и да вземе своето решение без натиск.
- След като си пуснал някой на свобода, трябва ли да се връщаш веднага към връзката, защото го изживяваш тежко, или пък защото другата страна прави нови опити за съживяването й.
- Ако наистина обичаш някого, но си го пуснал на свобода, дай му време да преосмисли нещата, не бързай да отговаряш на обажданията, на смс-ите, и двете страни имате нужда от време.
- В нашата българска действителност има една такава максима „По-добре късно, отколкото никога”. Има и друга по-прагматична максима „По-добре късно, отколкото още по-късно.“ Философско е!
- В такива случаи според мен добра терапия е да преосмислиш връзката по метода на Де Боно „мислене с шест шапки” (виж за метода тук). При него няма грешна или правилна позиция. Проблемът се разглежда откъм неподозираната му страна. Бялата шапка ще ти припомни за началото на връзката и нейната продължителност, червената – за емоциите, хубави и лоши, жълтата – оптимистичното начало, ползите от връзката, черната – ще си кажеш, че това е чисто губене на време, че си използван, че това е любов невъзможна, зелената – възможностите, които сте имали и какво още може да се направи, синята – анализ на проблема, притегляш „за” и „против“ и търсиш най-„правилното” решение.
- За нормалното общуване най-много пречат очакванията и гордостта. Когато си пуснал някого на свобода, той/тя знае ли какво очакваш от него/нея, как да се държи, другия знае ли ти как ще се държиш – това обикновено не се изяснява. Що се отнася до гордостта, много трудно я преодоляваме. Кой трябва да направи първата крачка, да се извини, да поиска прошка, да прости, да забрави и приеме миналото?
В последна сметка, ако си пуснал някого на свобода, това означава, че го искаш това положение и след като и двете страни прецените, че не се случват нещата, краят на света ли е дошъл, дайте си време? Идват нови предизвикателства и възможности. Но ако прецените, че можете да продължите напред, направете го, но не се залъгвайте. Ако истински обичате, не пречете, не „задържайте” проблема без да бъде решен.
Ти си най-важният човек що се отнася до собствения ти живот. Помисли за себе си, за да бъдеш себе си. Освен това не бъди непрекъснато и само алтруист, за който по-важно е щастието на другите. Проявете се като добър човек, който прави компромиси по преценка, а не по презумпция.
10.И съвсем накрая, ако всичко това не помогне, послушай СЪРЦЕТО СИ!