Предполагам сега каква истерия и не само ще предизвикат моите разсъждения. Вероятно някой ще ги определи като налудничави. Особено една „кака”- новоизлюпен професор, която всеки ден ходи от телевизия в телевизия, за да възхвалява управляващите и „доказва” колко добре живеем, и разбира се, какво „злокобно” бъдеще ни очаква, ако падне правителството на Бойко Борисов.
Моля тези разсъждения да се смятат и като отговор на въпроса „Ако от мен зависеше, какво бих променил в България?“
Основания за моя коментар:
- Като редови гражданин не ми е безразлично в каква държава живея и искам да живея. Не повдигам въпроса за прокудените повече от 2 милиона българи зад граница, в това число по-голяма част от моето семейство.
- Гражданската си позиция смятам за право и задължение, защо да не го правя?
- Живял съм 40 години по време на т.н. комунистически режим (макар че в България никога не е имало комунизъм) и 30 години в многопартийната либерална „демокрация” и мога да кажа с цялото си сърце и душа, че в онова време живеехме по-добре, защо и сега да не живеем добре?
- Писах открити писма до Президента, Премиера, Слави Трифонов, Доган, Корнелия Нинова. В тези писма казах, каквото казах, сега допълвам, предвид новите реалности.
Забележка: За да бъде разбрана моята позиция, моля, прочетете следните публикации от 2016 година: „Върховете“ не могат, а „низините“ още не искат”; „Едно е да искаш, друго е да можеш…”; „10 причини политическата класа да не реагира на“
Акценти в тях:
- Политическата класа живее в измислен свят, при правила, които важат само за тях и нямат реална представа за истинското положение на българския народ.
- Няма разделение на властите в България: на законодателна, изпълнителна и съдебна.
- Представителната демокрация в България, не е представителна.
- Няма върховенство на закона (законът над всички). Изпълнението на законите не се контролира, камо ли да се прилагат.
- Политическо високомерие – те продължават да смятат, че българският народ все още не е „узрял” да взема самостоятелни решения, като напр. да гласува мажоритарно за личности. Чертае се злокобно бъдеще, че мафията щяла да дойде на власт (не че сега не е!).
- Панически страх, че идва денят, когато българският народ ще им потърси сметка, че ще бъдат изхвърлени на бунището…
След 4 години тази т.н. политическа класа ще е вече в историята. Сякаш ще са се поучили от Радой Ралин, който съветваше: „Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш, ще й станеш досаден”.
И така, 32 дни протести с искане за оставка на Премиера Борисов и главния прокурор, които напълно подкрепям, и ги намирам за нещо ново, актуално и съдбовно за България.
Защо мисля така:
- Тези протести не са като онези протести от 2013 г. Тогава преобладаваха социални искания.
- България вече не е същата от началото на протестите.
- Гражданското общество, което бавно, мъчително прохождаше по време на националните референдуми, вече е факт.
- Хората на протеста и всички българи искаме да живеем в наистина демократична държава, с нормални доходи като европейци, да имаме достоен живот като бели хора. Да върнем нормалността ни. Това непрекъснато се изтъква от протестиращите.
- Въпрос на време (часове, дни, месец), но г-н Борисов ще подаде оставка. Няма друго решение, ако наистина иска да излезе поне с по-малко негативи. Баба Ванга казваше да ни искаме много от живота, защото не можем да платим цената. Нека Премиерът Борисов да осъзнае, че няма как да не плати цена, след като вече близо 20 години е фактор в развитието на България, а 10 години е най-важният човек, от който зависи дереджето ни.
Какво си мисля, че ни предстои в близка перспектива?
- Оставка на Премиера и главния прокурор.
- Служебно правителство до провеждане на извънредните парламентарни избори.
- Нова алтернатива. Платени социолози, политолози, политици неспирно обясняват, че падне ли правителството на Борисов, нямало алтернатива, няма кой да управлява, не са готови за властта. Не мога да се съглася! Винаги има алтернатива (една от две възможности). Едната е сегашното управление, другото е смяна на властта с нови хора. От къде ще дойдат тези нови хора? Ето алтернативата (поне за момента)
В България е крещящо, наложително да има две силни партии- една лява и една дясна.
По правило модерната демокрация е представителна, тоест различните социални групи излъчват свои представители, за да ги представляват в Парламента и т.н. Тоест без партии е немислимо бъдещето ни управление. Но истински политически субекти. В момента в България има повече от 400 партии, всички те са бюрократизирани, обслужват лични тяснопартийни интереси, задкулисието е голямо, корупцията също.
Има ли в момента такива партии? Няма! В България всичко се размива. Лявото правителство на Станишев прие плоския данък, който е присъщ на дясномислещи хора. Десни правителства се опитват да приемат „ялови” социални мерки.
Къде тогава е алтернативата?
В двете партии в момента, които можем да приемем условно, че са леви и десни. Става дума за БСП с председател Корнелия Нинова и „Да, България” с председател Христо Иванов. Ако тези партии възприемат новите реалности, коренно преосмислят философията на бъдещото управление, те ще спечелят следващите парламентарни избори. Не изключвам разбира се и останалите политически субекти: ГЕРБ, партията на Слави „Има такъв народ”, ДПС, партията на Мая Манолова. За да се случи това обаче, те трябва ясно да декларират своите програми за управление на страната. Най-важното от къде ще намерят пари за това. Като средностатистически български гражданин си мисля, че огромна част от българския народ би се съгласил с едни такива мерки:
- Нашето бъдеще е да станем президентска република. Кога? – народът ще реши!
- Главният прокурор да излезе от съдебната система – да се назначава или от Президента, или от Министерския съвет.
- Коренна промяна на философията на КПКОНП (Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество), така както е в демократичните страни: не държавата да доказва незаконно придобитото имущество, а уличените в незаконно придобита собственост. Председателя да се назначава от Президента.
- Съкращаване на администрацията с най-малко 30%.
- Увеличаване доходите на бюджетните служители и пенсионерите с най-малко 20%.
- Избор на чисто нови СЕМ и ДКВР.
- Ново ръководство на МВР, на областните и регионални началници – които покажат лоялност и чрез Детектор на лъжата.
- Премахване на плоския данък и въвеждане на прогресивно данъчно облагане
- „Амнистия” на незаконно забогателите и осветляване на офшорки и т.н. Такива хора да не заемат управленски служби и длъжности.
- Съживяване на земеделието. Туризмът и земеделието са най- големия ни шанс. Ние като страна заемаме стратегическо геополитическо разположение. Но до сега не го използвахме. Ако бяха мислили и постъпвали държавнически нашите политици, сега България щеше да бъде диспечер на електрическа енергия, газ и нефт. Въпрос на държавническо мислене! И на воля! Политическа!
И нещо изключително, като бъдеща възможност (на пръв поглед също налудничава).
Деклариране, че един ден България ще излезе от НАТО и ЕС. Нека да подчертая. Най-хубавото, което ни се е случило през последните 30 години, е членството ни в ЕС. Но в този си бюрократичен вид, не! Ако чрез Референдум се попита Народа, известно е какви ще бъдат резултатите. Не така, както мислят политиците. Разбира се, това са стратегически решения и в други и то демократични страни, не се допитват до Народа. Това само като заявка. Да им светне на чичковците от Брюксел. Може да сме най-бедни, но да покажем достойнство. Слабият единствено с достойното си поведение впечатлява. Навремето Соломон Паси предложи България да излезе от Варшавския договор и да стане членка на НАТО. Това предизвика истински шок в Народното събрание. Но това днес е факт, нали!
На практика ние само ще „плашим” гаргите. Но няма как да няма положителен и не само ефект. Важното е да покажем, че милеем за България, народа.
Що се отнася до Президента Радев – той е единствената ни най- надеждна фигура. Не стана зависим от политическата класа, честен и почтен човек. Не успяха да го корумпират, за да го накарат да бъде зависим. В предишни мои публикации предлагах и Президента Радев в един момент да си подаде оставка. Но вече това не е актуално. Той има визия, може и трябва да ни изведе от кризата. Как? – времето ще покаже. Залагаме на него като държавник. Защо НЕ?
Предупредени сте, уважаеми политици!
Успех и късмет!