Светът в който живеем, дефиниран от електронните медии като едно малко „глобално село”, динамичен, противоречив и непредсказуем, ще продължи да ни поднася изненади. Демокрацията, свободата, свободното придвижване – основни човешки ценности и права ще продължат да ни се ограничават. В името на общото ни оцеляване. Светът днес е оприличаван на един съвременен космически кораб, в който има ограничено количество ресурси – храна, вода и др. – и от всички ни зависи колко време ще сме заедно.
Така ли е на практика?
Наистина ли световните лидери са загрижени за оцеляването на човечеството? Или на преден план са алчността, стремежът за лични изгоди, груба и безцеремонна намеса във вътрешните работи на независими държави, с цел ”демократизирането” им? Тъжна равносметка: през последните 10-15 години, отчитаме повече от 50 милиона бежанци, прокудени от родните места, всеки ден хиляди хора умират от глад. В същото време милиардерите се увеличават!
Тенденции: светът върви към авторитарно управление, ограничаване на основни свободи, световните лидери нямат капацитета да се справят с проблемите на човечеството. Ако така продължават, след може би 8-10 години народите ще им потърсят сметка. След години най-вероятно ни очакват още по-сериозни изпитания. Ковид-19 ще ни се стори като детска играчка.
Къде сме ние?
За последните 30 години очевидно не сме имали толкова сериозен житейски избор, който всеки българин трябва да направи. Въпросът за васинирането не е толкова личен, колкото съдбовен избор, за нас всички българи, като народ, като нация, като общество. Изборът за всеки ще бъде много труден, защото има много въпросителни. Когато човек прави своя избор, тогава той е в състояние на тревожност, на безпокойство, защото с този избор той трябва да избере самия себе си. Да избираш самия себе си, това означава да бъдеш автентичен. Човек за това се тревожи и безпокои, защото не намира образци на поведение, приемливи за всекиго и за всяка ситуация.
Имаме ли образци на поведение? На достойнство и чест, на морал? Какво да следваме? За целия 30-годишен преход, белязан с грабеж и разруха, не само в сърцата и душите ни, нямаме примери високо морални, които да следваме. Т.н. политическа класа не показа нито един конкретен повод, случай, ситуация, от която да се учим, за да подражаваме.
Въпроси, на които никой още не отговаря, а трябва. Как така фирмите производители няма да носят отговорност? Има ли национален план за етапите, фазите, вариантите (оптимистичен, песимистичен, вероятностен) за ваксивнирането? Разчетен по дати, месеци, години? Ако има, той трябва да бъде публичен. Народът да знае какво ни очаква, каква цена ще платим. Осигурени ли са вторите ваксини, защото без тях първата се обезмисля. Как става така, че в комунистически Китай на 1 милион жители са починали 33 души, в САЩ – 850, в България – 760? По телевизиите елитът създава по-скоро паника, внушава се страх, отколкото успокояване на ситуацията.
Наясно ли са политиците за голямото НЕДОВЕРИЕ. Народът изгуби вяра и надежда в политическата класа. Възможно ли е национално обединение по един такъв от изключителна важност съдбовен избор? Има ли политическа воля, това да се случи?
Нека г-н Борисов, както и други политически фигури, по-малко да поучават, а да се даде думата на специалистите, експертите, докторите да говорят за Ковид-19. Премиерът да търси отговорност за неизпълнените задачи.
Може би светлина в тунела е изказването на здравния Министър Ангелов ”Не желая да бъда харесван и одобряван, а полезен”. За пръв път чувам политик така да разсъждава.
И съвсем накрая. Ваксинирането е доброволен акт на личен избор. Да, така е и трябва да бъде така. Но очевидно той ще бъде ”Доброзорен” избор, с оглед дереджето ни.
Разумът над емоциите. Дали ще се случи? В името на децата-настоящето и бъдещето ни! В името на оцеляването ни като народ, нация, общество!
Аз ще се ваксинирам!