Много често в разговор с ученици, пък и не само с ученици, чувам изразите „абсолютно съм сигурен”, „на сто процента съм сигурен”, „азбучна истина”, „няма какво да ме заблуждаваш, сигурен съм” и т.н. Навярно няма човек, който да не си задава въпросите за сигурните неща от живота. В същото време във взаимоотношенията с другите почти всички употребяваме категорични думи като „винаги”, „никога”, „вечно”, „всички”, „никой“ и т.н. Специалистите съветват да се стремим да използваме вероятностни думи, като „понякога”, „някой”, „възможно е”, „навярно”, „може би” и т.н.
Но най-напред, какво е истина?
Аристотел дава класическо определение за истината – „тя съответства на мисълта и действителността”.
В същото време философът-скептик Пирон (който въвежда метода на съмнението във всичко) учил, че няма истина, която да не подлежи на съмнение, дори и това, което твърдял.
Хайде заедно да поразсъждаваме кои са вечните истини и сигурните неща от живота? Как самият аз бих подредил нещата, които ни съпътстват през целия живот?
- Според Наполеон Хил (един от най-големите мислители, изпреварил времето си) вечните истини, петте реалности са: времето, пространството, материята, енергията и Безграничния интелект, който внася ред в тях. В такъв смисъл Хил твърди, че единственото вечно нещо в цялата Вселена е това, което създаваме в собствения си ум. По друг начин казано, единственото вечно нещо в цялата Вселена е промяната. Всичко се променя с всеки изминал ден. „Всичко тече, всичко се променя”, твърди древния философ Хераклит.
- Най-сигурното нещо на този свят е смъртта, няма как да я избегнеш, всички сме равнопоставени пред нея. Всички хора се раждат, живеят и умират (най-често). Това може би противоречи на твърдението на Плиний Стари, че „единственото сигурно нещо в живота е, че нищо не е сигурно”.
- Според хуманистичните психолози, всички хора се раждат добри по рождение и надарени с разум. Никой не може да избира родителите си. Децата по-скоро приличат на своето време отколкото на родителите си.
- Всеки човек си задава въпросите: От къде идваме и къде отиваме, истината за живота и смисъла на човешкия живот? Това са основополагащите, вечни въпроси на философията и на живота. Тези въпроси нямат вечни отговори. Всеки сам си ги задава и сам търси отговорите. Нормално е човек да задава въпроси, това с особена острота се отнася за младите хора. По-важен от отговора е правилно зададеният въпрос!
- За абсолютна истина се смята мисълта на Рене Декарт „Мисля, следователно съществувам”. Можем да се съмняваме във всичко, но не и в мисълта, че се съмняваме.
- Няма да накараш хората да спрат да говорят за теб. Ще говорят какво ли не, ще клюкарстват, ще злословят, ще злобеят. Важното е да не е вярно. Според Оскар Уайлд хората се интересуват само от това, което съвсем не се отнася до тях. Стефан Цанев предупреждава, че завистта е „духовен паралич”, ти ставаш роб на човека, на когото завиждаш. Тези, които го правят, обикновено нямат време за себе си, мислейки за другите.
- Според Кърт Вонегът: „Цените ще се повишават, политиците ще флиртуват с вас. И вие ще остареете, и когато това се случи, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били по-поносими, политиците – по-благородни, а децата са уважавали възрастните”. Няма как също така да се отървеш от данъците.
- Почти всичко на този свят е преходно, относително. Няма нищо вечно. Природата не търпи празното и бездействието.
- Доброто и злото вървят ръка за ръка. Смята се, че има баланс. Ако на някой сторят зло, на друго място в света някой друг получава добро. Същото се отнася и до любовта. Когато ние правим добро, според мен има най-малко четири възможни следствия: 1) Да ти отвърнат с добро; 2) Да ти отвърнат със зло – „Никое добро не остава ненаказано”, гласи една израелска максима от Талмуда; 3) Мислиш ли, говориш ли с добро към хората около теб, няма опасност от нищо; 4) В отвъдното ще отидеш в „рая” или в „ада”, на всеки е отредено в зависимост от това, как си живял (се казва във всички религии).
- Нещата не изглеждат такива, каквито са. И Баба Ванга предупреждаваше за това. Прекалено време и нерви отделяме за неща, за които не си заслужава. Няма неразрешим проблем.
- И в любовта нищо не е сигурно. Веднъж ученици попитали Сократ знае ли сигурно средство за любов от пръв поглед. Знам, отговорил мъдрецът, трябва внимателно да се вгледаш втори път.
- Има и действа неписан Закон за компенсациите (за възвръщаемостта), който гласи: количеството и качеството извършени от вас допълнителни усилия, услуги, ще ви се възвърнат умножени многократно (убедил съм се многократно в действието на този Закон).
Хайде да продължим!