Според Ленин едно от условията да настъпи революционна ситуация е „върховете“ да не могат, а „низините“ да не искат да ги управляват по старому. През 1917 г. Ленин определя, че Русия се намира в ситуация, в която „върховете“ или „висините“, т.е. управляващите, не могат вече да управляват по старому, защото „низините“, т.е. обикновеният руски народ не иска, нито могат да предложат нов начин, който да удовлетвори народа. Следователно следва революция. Както знаем, пролетарския вожд се опитва да въплъти в реалност идеите на Маркс за социализъм, за социално равенство и братство, но вместо това полага основите на една тоталитарна държава, която отнема живота на милиони хора.
Не зная дали ние се намираме в революционна ситуация, но мисля, че се приближаваме. Безспорно „висините“, управляващите в момента, и цялата политическа класа не може повече да управлява по този начин, както досега. От друга страна „низините“, т.е. българският народ също показа, че не иска да бъде управляван така, гласувайки за решителна промяна на националния референдум, иницииран от Слави Трифонов. Три милиона и половина български граждани поискаха смяна на политическата система. Създаде се усещането, че политиците ще се съобразят с волята на народа, но както казваше журналистът Петко Бочаров – „Да, ама не”. Надеждите бързо бяха попарени с решението на това Народно събрание предсрочните парламентарни избори да се проведат по стария изборен кодекс.
Според мен това е безумие, политическа „слепота” и българските граждани трябва да продължат да настояват и да покажат, че наистина не искат да бъдат управлявани по този безобразен, безотговорен начин.
Какво си мисля, че мотивира депутатите да гласуват така?
Депутатите нямат политическа воля (те не са и имали до сега) за промяна, защото се страхуват от нея.
Те смятат, че си осигуриха още 4 години „безметежно” съществуване (което е характерно за децата до 15-16 годишна възраст). След 4 години кой жив, кой здрав…
Запазиха си субсидиите (11 лева на спечелен глас), което автоматично осигурява: безотчетни и безконтролни пари, офиси, секретарки, скъпи и луксозни коли, пари в изобилие за купуване на гласове.
Запазват си комисионните от бизнеса и не само, на който уреждат изгодни условия и приемат лобистки закони.
Ограбването на българския народ ще продължи, защото няма да бъдат променени заробващите договори от чуждестранни дружества, банки и т.н, които осигуряват „келепир”.
Ако бяха променени изборните правила, трябва да ходят на работа, да носят отговорност за поети ангажименти на своите избиратели, защото както знаем, в момента отговорността се размива, няма и няма виновни за нищо.
Надяват се да разколебаят българските граждани да изгубят вяра, че може нещо да се промени и да го отвратят изобщо да ходи да гласува (да не проработи философията „че и от мен нещо зависи”), както и да прокуждат хиляди българи да ходят да работят в чужбина.
Може някой от тях да е поучил малко повече и да е разбрал, че препоръката на древногръцкия философ Антистен, че към политиката трябва да се отнасяме като към огъня (т.е. да не стоим много близо, защото ще изгорим, и да не сме много далеч, защото ще измръзнем), не работи в тяхна полза. По друг начин казано, да не отива българинът да гласува и естествено партийните централи да си посочват послушници за депутати и не само.
Политическо високомерие – те продължават да смятат, че българският народ все още не е „узрял” да взема самостоятелни решения, като напр. да гласува мажоритарно за личности. Чертае се злокобно бъдеще, че мафията щяла да дойде на власт (не че сега не е!).
Панически страх, че идва денят, когато българският народ ще им потърси сметка, че ще бъдат изхвърлени на бунището, защото имат усещане, че тяхното управление е началото на края на тяхната измислена „грижа за народа”.
В този ред на мисли имам една мечта, един ден, само един ден, средствата за масово осведомяване (четвъртата власт) да не отразяват политиците. Какво ли ще се случи като са свикнали да ходят от телевизия в телевизия, където услужливите журналисти им задават такива безобидни въпроси, че няма как те да не блеснат с „ценностната си система”.
И съвсем накрая, смятам, че след 4 години тази т.н. политическа класа ще е вече в историята. Сякаш ще са се поучили от Радой Ралин, който съветваше: „Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш, ще и станеш досаден”.
А, дано!