Задача на българското училище още от Възраждането е не само да обучава, но и да възпитава младата личност и формира демократични ценностни ориентации. Учениците да съзнават духовното си единство с българския народ, родина и европейските народи, да създава осъзнати отношения с държавата и обществото.
Обучението по предметите от философския цикъл имат за цел да ориентират ученика в отношението към себе си, другите и света. И на тази база сам да определи себе си като автономна личност и свободен гражданин.
Личността се оформя като личност само в разговор с друга личност. Училището е място, където учениците оформят своите възгледи, сравняват своите ценности с тези на другите и определят своето място.
В такъв случай ролята на учителите е изключително важна, за да осигурим детското участие, за да задоволим по-висшите потребности – творческата изява.
Това са думи и слова, които всеки ги казва, винаги са актуални и изключително важни.
Американската психоложка Шарлоте Бюлер смята, че истинската същност на човека се изразява в неговите цели, мечти и намерения. Бюлер разглежда 5 последователни етапа в развитието на личността:
Етап I се простира от раждането до 15-годишна възраст – „безметежно“ съществуване на детето.
Етап II е юношеството, което продължава до 20-годишна възраст – юношата за пръв път осъзнава своите потребности, умения и страхове.
Етап III се простира от 20-25 до 40-45-годишна възраст и се нарича зряла възраст – най-богатият и ползотворен период.
Етап IV продължава от 45 до 65-годишна възраст – личността прави своята житейска самооценка (постижения и претенции) и равносметка.
Етап V започва обикновено след предела 65-70 години – придаване на смисъл и завършеност на своето съществуване, достига се таванът на творческата изява.
В един от учебниците по психология има определение за личност: „Устойчиво съчетание на качества, което прави човека субект на разнообразните отношения с другите и му позволява да властва над своята съдба”.
Ние, заедно с учениците, си изработихме работно определение за личност. Ето как изглежда:
Личност е всеки човек, който:
- Има устойчива психика (особено свойство на човека при нормално функциониращ мозък да отразява заобикалящата го действителност)
- Във всеки един момент знае какво прави
- Поема отговорност за постъпките си (едно от най-силните качества на личността)
- Иска неговото мнение, гледна точка, да бъде уважена, зачетена
- Когато не е съгласен с нещо казва твърдо „НЕ“
„Личността не е само права, не е само задължения, не е и само сума от права и задължения. Тя е преди всичко отговорност – пред самия себе си, обществото и пред света. Личността е толерантна, отговорна, безпристрастна, справедлива, уважаваща, ценяща, дейна, интересуваща се, стремяща се” – написа Румяна Ушева, бивш заместник-председател на Клуб за ООН, с. Сатовча.
Голямата личност трябва първа да се извинява, да иска и да дава прошка. Мисля, че няма друга професия като нашата, учителската, при която толкова много да се налага да постъпваме така. Учениците искат учителите да бъдат строги и справедливи, да ги разбират, да не капризничат, да си признават грешките, да прощават простими неща и т.н.
Вие какво мислите – какви качества притежава голямата личност? Как се изгражда един човек като личност?
Добър вечер г-н Шишков, искам да Ви напиша няколко неща (10-защото както казвате това е числото, което символизира цялост и завършек): 1. Искрено се извинявам за закъснението. 2. Разгледах вашия сайт по-обстойно и останах очарована, защото намерих подробна и полезна информация за философията на живота. 3. В помощ биха били тестовете за всеки желаещ да държи матура по философия, като това е един голям плюс. 4. Едно от нещата, върху който акцентирате, е вечната тема за личността. След статията, която сте публикували задавате въпроса: „Вие какво мислите – какви качества притежава голямата личност? Как се изгражда един човек като личност?“ тази тема ме вълнува, затова аз ще отговоря на зададения въпрос. Според мен личността трябва да се доближава възможно повече до съвършенството, защото тя трябва да притежава качества като добра обща култура, образование, възпитание и не на последно място способност да изразява и отстоява мнението си и да спори, но не само с думи, но и с факти. Личността никога не се отказва от приоритетите си (без значение от трудностите пред който се изправя) подреждайки ги по важност. 5.“Личността се оформя като личност само в разговор с друга личност“. Напълно съм съгласна с това, но според мен в днешно време личностите са дефицит. 6. „Голямата личност трябва първа да се извинява, да иска и да дава прошка“. Един от основните проблеми за комуникация между хората е неспособността човек да потърси или да даде прошка. В този ред на мисли Вие учителите сте може би едни от хората, които умеете да прощавате ученическите грешки. 7.Не бих пропуснала да кажа няколко думи и за клуб ООН, благодарение на който с Ваша помощ и всеотдайност много младежи (към които включвам и себе си) успяха да се превърнат в личности, които точно в клуба се научиха да работят в екип. 8. Клуб ООН успява да задоволи висшите потребности на една част от учениците, чрез публична изява, въпреки че има какво още да се желае. 9.“Детето е решение, а не проблем“ това е факт, който рядко се тълкува и рядко влиза в употреба. 10. За край искам да Ви поздравя за книгата „Един живот като учител и не само“ – тя ще остане една дълга следа във времето.
ЧОВЕК, УЧИТЕЛ, ЛИЧНОСТ
Ние прекарваме почти цялото си време в училище. Там вече задачата за оформяне на личност лежи върху учителя. Ето защо той несъмнено се превръща в една от най-важните личности в живота ни. Учителската професия е една от най-важните и отговорните в едно общество, защото учителят е човекът, който спомага за изграждането на характери. Добрият учител се стреми да ни превърне в мислещи и отговорни млади хора, да бъдем честни и всеотдайни. Той ни уважава и обича, независимо от нашия пол, етнос, религия. Приема ни като равнопоставени личности и граждани, гласува ни доверие. В такъв смисъл искам да кажа, че учителите са от онези личности, които допринасят за нашето развитие в малка или голяма степен, стараят се да ни превърнат в знаещи и отговорни.
Учителят, който ме вдъхнови с неуморния му стремеж за развитие, смелостта да прави различни неща, с методите му на работа е г-н Шишков. Той е 66-годишен човек, бивш учител по философия, родом от с.Крибул, средно висок с тъмнокафяви очи и побеляла коса. Той е човекът, учителят, личността, която ми помогна да намеря себе си, да развия себе си, да бъда това, което искам да бъда. Той е човекът, който ми вдъхна сила, кураж, увереност и не само. Показваше ми винаги правилния път, направи ме по-добър човек и винаги се стремеше да ме поведе по пътя на знанието. Г-н Шишков е човек, който вдъхва сигурност на заобикалящите го, успяваше да ни мотивира, гледаше на нас, учениците, като личности. Учеше ни да бъдем отговорни, да знаем, търсим и отстояваме правата си. Всеки път, когато „сгафихме” казваше: „Младостта е грешка, която всеки ден се поправя”. Подхождаше индивидуално към всеки един от нас, умееше да създава връзка с учениците си, така че да бъде съпричастен с техните чувства и емоции. Той владееше магията да приковава вниманието ни, да поражда интерес към материята, която преподаваше, а именно философски цикъл. Учителството не бе просто професия за него, а истинско призвание, състояние на духа. За това аз никога няма да забравя човекът, учителят, личността като г-н Шишков!
Най-сърдечно благодаря на Фатме и Миглена за това, че доразвиха характеристиката на личността. Както знаем, образование означава – образ и извайване. За мен, като учител, беше истинско удоволствие да работя в посока личностно развитие. Всяко дете възприемах като една Вселена. И в такъв смисъл за мен беше истинско удоволствие, и ми доставяше радост да видя как децата израстват, как променят начина на мислене, поведението, как разсъждават като зрели хора, отговорно. С учениците сме изброявали около 12-14 характеристики за голямата личност. Безспорно такива личности са Фатме и Миглена и още много, много деца, с които се гордея и за мен е чест!