Преди известно време ходих в училище и една колега ми каза „Нещо напоследък не ме поздравяваш”. Отговорих й, че за да се поздравяваме, най-напред трябва да се уважаваме. Много хора мислят точно обратно – че щом се поздравяваш с един човек, това означава, че се уважавате.
Какво е уважение? Почит, внимателно отношение, високо ценене.
Когато преподавах тази тема на учениците от 10 клас, на въпроса какво е уважение, повечето ученици ми отговаряха „да го уважаваш, да го поздравяваш, да го забелязваш” и т.н.
Какво пише в „дебелите” книги за уважението?
1.Уважение на чувствата на Другия – като състрадание, милост и прошка, милосърдие, съчувствие, симпатия, сърдечност, респект.
Според Шопенхауер етиката трябва да се гради върху състраданието. Животът на човека е страдание и затова състраданието ни помага да се научим да виждаме нюансите на чувствата, които другият изпитва. Състрадателният човек не само регистрира чувствата на другите, но спонтанно откликва на тях, присъства „масостта и чашостта”(виж ТУК).
Човекът, банкерът, финансистът, търговецът и дипломатът Атанас Буров (както сам той се определя) споделя случай с Яворов „…Аз плаках за този човек, като го срещнах на „Царя” – сам, с патеричка в ръка, мръсен, гладен, изпит, с черни очила. Обадих му се.
-Господин Яворов, да имате нужда от нещо. Мога да ви помогна. Яворов ме изслуша и каза „Благодаря ви, г-н Буров, нямам нужда от нищо, освен от капка съчувствие и разбиране”
През 1994 година счупих крак във физкултурния салон на училището и в продължение на цели пет месеца бях в болнични. Почти всички колеги, целият горен курс от девети до единадесети клас дойдоха да ме видят. Бях поласкан!
Разбира се има го и това. Има една не малка част ученици, на които си дал много, тогава са те поздравявали и уважавали, (изричали са и писали хубави думи за тебе), но след като завършат демонстрират, че не те забелязват, на моменти хладно безразличие. Каква „наслада” изпитват, че са демонстрирали неуважение, че не те са „забелязали”?
Съвестта обаче се бунтува, тя проговаря един ден, колкото и да не искаш да си спомняш за стореното добро от конкретния учител, пък и не само.
Животът ме научи, че когато ученик ми напише, че винаги ще ми бъде благодарен, и че никога няма да ме забрави, си мисля „и този ученик го загубих”.
Друго е ученикът да каже, „господине ще положа усилия да не забравям какво добро сте ми направил”, ”Предполагам, че старта, който сте ми дал, ще ми бъде от голяма полза”, ”Ще ви бъда благодарен(на)”.
„Никое добро не остава ненаказано”, пише в староеврейския сборник Талмуда. Като че ли при нас учителите това е актуално.
2.Уважението като жест!
Да проявяваме дискретност. Дискретността е прошка в забелязване на простими морални грешки. Дискретният човек може да си даде вид, че не е чул някоя груба дума. Разбира се при нас, учителите, това може да се отнася само за казаното за нас. Когато ученикът използва цинизми по адрес на други, ние не може да се правим на дискретни. Самият аз се стремях да не пропускам нито една такава проява на ученик. Атакувах конкретната проява, а не личността на ученика.
Деликатност – внимание към дребните неща, които могат да наранят околните. Спестяване на неприятна за някого истина.
Преди 15-20 години се видях с един колега от с. Црънча в Сатовча. Пихме заедно кафе, няколко колеги. Още при здрависването ми каза „Калояне, та ти жив си умрял, много зле изглеждаш”?!
3.Учтивост и вежливост
Човек живее сред множество познати и непознати. За да покаже добронамереност, той използва ритуали, чрез които внушава доверие и създава у другите чувство на сигурност и защитеност. Това са знаците на човещината. Като учител получих толкова много уважение от страна на учениците, че няма как да не бъда доволен.
Как ме поздравяваха учениците?
„Добър ден! Добър ден господине! Здравейте! Здравейте господине! Здравейте, г-н Шишков! Добър ден, господин Шишков. Добър ден, господине, как сте?!“
Колкото пъти се срещнем по коридора, толкова пъти ме поздравяват. Дори да съм бил предишния час в този клас. Така постъпваха и повечето от така наречените „лоши” деца, с които на моменти съм бил безцеремонен, отстранявал съм ги от час. Разбира се, стремях се да отговарям на всички поздрави. Няма как иначе, уважение за уважение, обич за обич.
Имах възможност да преподавам и на ученици от 12 клас в две съседни средни училища в Общината. В едното не само не поздравяват учителите, но им говорят и на „ти” В това отношение нашите ученици демонстрират подобаващо уважение.
Как да отговоря на въпроса на конкретната колега? Самият аз усещам, забелязвам, чувам, че по мой адрес определената персона, злослови, злобее, и в същото време иска да я поздравявам подобаващо. Иначе не подминавам никой.
4.Етикет и етикеция
Правилата на етиката са твърде много и обхващат отношенията между близки, познати, колеги или непознати, също обръщенията „Вие” или „ти”, правилата при гостуване, хранене, празнуване.
Във всички можем да открием един общ принцип: постъпвай така, че в твоите действия да има максимално съчетание на морал и красота.
През м. август тази година един мой випуск честваха 25 години от завършването на средното образование. По този повод получих съобщение – една снимка със запитване „Г-н Шишков, класът е тук, а класния го няма”(една група от випуска са пили заедно кафе).
Отговорих – „В този свят всичко е относително и преходно. След като не съм на определена среща с определени хора, това е въпрос на определените хора”. Какво да се сърдя ли за това или да ги обвинявам, че не са ме поканили на техния юбилей?
Хайде сега, всеки да си направи анализ за това, как уважава чувствата на другия и „заслужава” ли бъде поздравяван, сърдечно, добронамерено и т.н.