Чудото, ако все още не се е случило напълно, продължава. Едни от най-успешните служебни министри Кирил Петков (виж. “Кирил Петков – успешния български политик“ в моя Фейсбук профил) и Асен Василев обявиха, че влизат в политиката. Няма време за партия, но ще обмислят вариант да участват в предстоящите избори. Обявиха и новата философия “Десни политики за леви резултати“. Това е нов момент в най-новата ни политическа история. Както знаем, традиционно партиите се представят като: леви, центристки, десни и т.н. Но в България това се размива. Знаем, лява партия – БСП, прие десен закон, а именно плоския данък, с който вместо да се срамуват нашите политици, се гордеят. Двамата министри обявиха, че нито ще са десни, нито леви, а ще правят политики, които са белязани с ценности като: почтеност, прозрачност, законност, предвидимост. Най-силният им аргумент да влязат в политиката е, “Безобразно крадена държава. Тази порочна и уродлива практика трябва да спре.“ Вече 32 години България не само не се развива икономически добре, но продължаваме да дълбаем дълбока пропаст между най-богати и най-бедни. Неравенствата в България са пословични. Преходът, който ни направи най-бедни и най- нещастни, ни върна десетилетия назад във времето. Както сполучливо се изразява журналиста Валери Найденов “В родната икономическа мисъл господства 19 век“. Обяснете си сами: В цял свят корпоративният данък печалба е 15“ и нагоре (вече има решение на Г-7 и ЕС данъкът да е 15%), а в България имаме плосък данък – 10%. Данъчното облагане е крайно несправедливо. Няма необлагаем минимум. Няма прогресивно подоходно облагане. Защото то засяга богатите, а бедните кой ги мисли. На нашите политици не им пука за „Суверена“ (не само на Слави Трифонов)!
Досегашният икономически модел на развитие почти нищо добро не ни донесе. Защото сляпо следваме световни образци, без да отчитаме национални особености, народопсихология. Категорично се провали така лансираната либерална многопартийна демокрация. Проф.
Васил Проданов в своята книга “Теория на българския преход“ напомня за казаното от Франсис Фукояма “…Следвайки глобалната философска историческа концепция на Хегел, преди време в „Краят на историята и последния човек“ заяви “Последователно различните страни в света се движат в една и съща посока – към най-доброто възможно обществено устройство, създадено от историята – Либералната многопартийна демокрация“. Тоест при едни и същи стадии на развитие: отваряне на режима, създаване на нови институции и власт, и накрая Консолидация. По друг начин казано: „Демокрация в пространството“ Да, ама не! Самият Фукуяма след катастрофалния опит на САЩ да създадат насилствено демокрация в Ирак в “Строежът на държавата“, „… остро възрази срещу опростенческите визии за някакъв световен преход към демокрация, който трябва да стои в основата на поведението на САЩ към останалия свят“.
Извод: Няма Универсален модел на успешен преход от едно качествено състояние, към друго качествено състояние. Количествените натрупвания, водят до качествени изменения. А като ги няма тези количествени измерения, какво правим? Успешен модел е днес Китай – при запазване на политическата комунистическа система, съчетана с пазарна икономика, подобряване живота на огромни маси хора. Успешни модели днес са – Сингапур, Южна Корея, Финландия, Ирландия и др.
Всяка страна сама трябва да решава, а това изисква силен експертен потенциал и постоянна рационална дискусия в публичното пространство – съветват специалистите от успешните държава. А в България какво се случва? За 32 години преход по нито един въпрос от национално значение политическата класа не се разбраха. А дали изобщо е търсен консенсус?
Двамата министри Петков и Василев такава (силно се надявам) нова философия обявиха. Екипът, който ще подберат ще бъде „с успешна кариера, за да са независими“. И двамата са богати хора, с успешен бизнес. Като политиците-държавници от Запада, които отиват във властта, за да се докажат и на политическото поприще.
На предстоящите парламентарни избори имаме възможност да избираме „…между “Харвард и Банкя, между интелекта и простащината, между истината и лъжата, между честността и корупцията, между достойнството и балканския манталитет“, написа доцент Кирил Палешутски.
Е, да им дадем възможност на Кирил Петков и Асен Василев на предстоящите избори да го осъществят на практика.
Успех и късмет!