Виртуалната реалност и Интернет
Според политолога проф. Дойнов нашите младежи са изпаднали в т. н. ”дигитална утопия”. Интернет се превърна в хоризонта на живота им – тъй както Новият свят е бил за европейците преди няколко века.
Утопия – защото ги освобождава от мъчителната връзка с предишните поколения. Младите са доволни, че желанията им се удовлетворяват на мига.Вместо да положат усилия, получават всичко наготово, без излишно губене на време, без натоварване.
Резултатът е емоционална неадекватност – неспособност да се поставиш на мястото на другия, да си представиш какво е чувство, радост, болка, емпатия, толерантност, съпричастност.
Неадекватност – защото не разбираш какво ще стане с другия, всичко е сведено до човечетата от игрите (които винаги са свързани с убийства, насилие), единият удря, другият пада.
Как се преодолява тази неадекватност?
Естествено с общуване, с ангажиране на младите в извънкласни смислени дейности, в които се задоволяват по-висшите потребности – творческата самоизява.
Правим ли го, ако да, как?
Събирането на машините една до друга създаде фабриката на 18 и 19 век. Обединяването на производствените процеси в конвейрна лента създаде модерния завод. Свързването на компютрите един с друг създаде Интернет.
Древните са записвали на папируси епоси за своите царе. Гутенберг отпечатва Библията и така тя влиза във всеки дом. Интернет обедини библиотеките и свърза хората от цялата планета – за информиране, за общуване, за работа. На мига всичко се предава, разбира, създава се усещане за глобалност, принадлежност към света, за едно цяло. Може да се допусне, че един хипертекст не се чете еднакво от двама души. Интернет е Вавилонска библиотека, в която всеки може да прочете и създаде свой уникален роман.
Днес в интернет пространството можеш да си напишеш каквото си искаш, да очерниш когото си искаш, да използваш словесен цинизъм, да говориш нелепости, да злословиш по адрес на всеки, при това безотговорно и безнаказано.
Както при Емпедокъл враждата и любовта управляват света, така в Интернет срещаме не само нови приятели, но и подлеци и всякакви анонимни.
Мисля, че тук въпросът не е в това какво правят младите в Интернет или колко време прекарват пред компютъра, а какво бихме направили всички заедно, какви усилия всеки един от нас би положил, за да намалим омразата, противопоставянето, болката и най-вече Интернет да ни е от полза, а не да ни вреди. Защото монетата има и обратна страна.
Да започнем с това как реагираме на поместеното в Интернет?
Най- често младите хора през ден ,през два или малко по- рядко си сменят профилната снимка.
Според мен, няма нищо лошо всеки да си сменя снимката колкото често си иска, всички сме социални същества, всеки иска да бъде обичан,забелязан, харесан, одобрен и т. н. Но не е задължително на всеки, който ти е харесал профилната снимка, ти да отговаряш. Може след няколко часа да благодариш на всички харесали.
Същото е и при рождени дни. Можеш да благодариш на всички, които са те поздравили. Разбира се, ако има по-специален коментар, можеш и ти да благодариш и върнеш съответен коментар. В този случай какво забелязвам. Най- често честитим рождени дни без да назовем рожденика по име (а това е изключително важно и уважително), да се обърнем лично, а не просто с „Честит рожден ден!”. Да не говорим за неуважителното ”ЧРД”, „4естито!”,”Ти си върхът, ти си 4ере6ка сладка”
Аз самият съм поласкан, когато се обърнат към мен на малкото ми име, или като господине, г-н Шишков. Да не говорим как се чувствам, когато ме нарекат г-н Учителю!
Подобни са и случаите, когато благодарим на някого за отправено пожелание, рожден ден, друг радостен повод и т. н. Също трябва да изпишем например ”Благодаря,Миме!”, „ Благодаря, госпожо Драганова”, ”Благодаря, приятелю”,” Благодаря,чичо/вуйчо”.
А що се отнася до това, когато искаме да напишем нещо лично ,бих предпочел да пиша на лично съобщение, няма нужда да огласяваме пред всички онова, което касае само теб и другия.
Относно пожеланията които отправяме бих предпочел нещо лично, а не с готови фрази, взети от Интернет (това повече ми прилича като действие по протокол, по задължение).
По отношение на това, че много често се поместват мисли на известни философи, мъдреци и т. н.Смятам, че би трябвало да публикуваме такива поучителни мисли, тогава когато имат връзка с това, което пишем в момента или пък искаме да кажем нещо, да отправим препоръка, да дадем съвет, да предупредим за опасност. А не, за да събираме харесвания.
Влюбени двойки в социалните мрежи. Описват отношенията си в статуси с много красиви думи. Но често „вечната” им любов умира твърде скоро и остават само патосните им публикации, ако не бъдат изтрити.
Относно, статуса ”обвързан/а”.Не зная, може би има положителен ефект за момента, но в перспектива това може да се промени.
Когато изпращаме файл по електронната поща, също така трябва да има обръщение, най-малкото едно „здравей” и какво изпращаш.
Напоследък забелязвам и една друга „практика” Едно момиче в продължение на няколко месеца всеки ден си помества своя снимка в Интернет. Разбира се, с много харесвания. Питам се обаче колко време отнема това занимание и струва ли си? (Познавам това момиче, контактуваме, надявам се да получа отговор.)
Относно коментарите.Свидетели сме на изключителна неграмотност. Пише се най-вече на латиница. Аз самият държа с мен да се пише на български език.
А що се отнася до последната „мода”, включванията на живо, това си е”изнудване”.
Послепис: Наближават коледните и новогодишни празници. Ще бъда искрено благодарен, ако поне един читател се съобрази с препоръките ми.