През последните години и месеци в публичното пространство непрекъснато ни се напомня (до втръсване) за европейските ценности, за българския цивилизован избор, европейско поведение, модерно европейско мислене. Наши първи мъже и жени на високи и отговорни постове в държавата, до такава степен употребяваха тези понятия и в момента го правят, че ги обезцениха. Горните понятия не слагам в кавички, от уважение и преклонение на истинските ценности, пълни със съдържание, смисъл и значение, така както ги разбира и осмисля честният, почтеният човек, който носи тези ценности в сърцето и душата си. Прекаленото афиширане на тези ценности станаха проблем за самите ценности.
Хайде заедно да видим кои са тези ценности и как на практика те присъстват в нашето ежедневие?
Първо какво е ценност? В българския тълковен речник – ценен, скъп предмет (но не пари), ценни качества, заложби, придобивки у отделен човек или общество, още стойност, значимост. Подобни са определенията в почти всички чуждестранни речници и справочни издания.
Още ценно наричаме онова което е рядко. Та има ли нещо по-ценно от човека! Всеки човек има своя ценностна система, тоест цени и уважава всичко онова, което го заобикаля. Ценностите са смислите на дължимото. Формирането на тези ценности започва още от семейството и се развиват в училище.
Ценности като свобода, мир, независимост, справедливост, равенство, хуманизъм, толерантност, са раждат и утвърждават още от времето на Ренесанса и Просвещението, у нас през Възраждането. Тези ценности са фундамент на всяка демократична конституция, включително и нашата от 1879 г.
В новата Конституция от 1992 г. депутатите от Великото народно събрание записаха, че се ангажират да изградят „демократична, правова и социална държава”. До колко успяха всеки българин може да си даде сметка. Поне по декларирани намерения сме такава държава.
Терминът „евроатлантически ценности” не съществува в класацията на юридическите термини на ООН.
Според Димитър Недков (висш масон, посветен в най-високата 33-та степен на масонството и член на международната академия на илюминатите в Рим) терминът е записан в черновата на учредителния акт на Северноатлантическия пакт – НАТО – „Под формата на евроатлантически ценности се обяснява заемането на територията чрез военна сила и военни действия на страни, които не са членки на този пакт”. Не мога да повярвам, та то си е било замислено много отдавна и силните на деня си го прилагат.
С какво Европа („широкоока” девойка, в която върховния Бог Зевс се влюбил и я пленил, превръщайки се в бик) е ценна?
„Заслуга на Европа не е в това, че е породила, а че е събрала в себе си, че е развила механизми и институции за запазване на всичко ценно за човешката история” се казва в учебникът по Свят и личност в 12 клас. Още Гьоте и Кант формулират идеята за „европейско световно гражданство”.
Днес Европа е модерна и с идеята на Космополитизма – идея оспорваща всяка териториална и национално-държавна затвореност. Друга ценност на Европа е превръщането и в център на „духовна форма“ – европоцентризмът- в основата на това разбиране лежи представата ни за Европа като универсалност на европейските ценности, приложими навсякъде по света. С други думи казано, европейските ценности са всеобщо валидна норма, към която трябва да се стреми останалото човечество.
Образованието за демократично гражданство и свързаното с него образование за правата на човека са основополагащи за постигане на главната цел на Съвета на Европа „изграждане на свободни, толерантни и справедливи общества” – това е прието още през 1977 г.
Нашият президент, Плевнелиев, цялата политическа класа непрекъснато не се уморяваха да повтарят, че са за модерно европейско мислене, едва ли не, че именно те са носители на тези ценности. Но както отбеляза президентът Радев (който е първият политик и държавник, който не злоупотребява и не парадира с евроатлантическия ни избор), „те не разбират какво говорят”.
Затова ще го обясня така, както ги разглеждаме с учениците: Модерно европейско мислене – Възпитаване на просветени граждани, ценящи правото на избор, свобода на изразяване, толерантност в отношенията с другите и т.н. Основна ценност са също, т.н. „четири” свободи – свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора.
Хайде сега заедно да видим как тези ценности присъстват в нашето ежедневие?
Най-голямата ценност – правото на живот. Та какво струва животът в България? Каква ценност е? Ами бедността – която е заплаха за националната сигурност? Както скоро написа писателя Димо Райков „сто евро пенсия и вечна тъга”. Какво виждаме, четем, гледаме по националните средства за информация – лоши новини, убийства, изнасилвания, катастрофи, престъпност. Всеки ден на младите хора показваме най-отвратителния начин на живот. Това ли са европейските ценности?
Какви храни и напитки консумираме ние от Източна Европа и колко струват и как живеем в България? Има ли база за сравнения?
Ами двойните стандарти – можеш да нападнеш която и да е страна без санкция на Съвета за сигурност (и това е демократично), Косово може да си образува държава на сръбска територия, Крим не може!
Днес Европейският съюз представлява уголемена национална държава. Националните държави запазват относително своята независимост (суверенитет) и национална идентичност.
Нека да видим как на практика това се случва!
Закриха ни четири реактора на АЕЦ „Козлодуй”, които можеха още да работят, не ни позволиха да построим АЕЦ „Белене”, в същото време Франция с над 35 електроцентрали строи в Румъния подобна електроцентрала, отказаха ни от „Южен поток”, но „Северен поток” за Западна Европа – може, не ни позволиха проекта „Бургас-Александруполис”. Съсипаха ни икономиката, селското стопанство, образованието, здравеопазването. Кой най-много загуби от ембаргото срещу Русия?
Къде сте сега, г-н Плевнелиев, с вашите „евроантлантически ценности”, къде са вашите „партньори”, вашите „приятели”, които ви потупваха по рамото, но в същото време вашия Народ бедстваше? Вие знаете ли, че каквото е нашето отношение към ромите, такова е и отношението на европейците към нас, българите, и вие също носите вина за това! Защо не го променихте?
Още цар Борис беше проумял философията „Заедно с Германия, но никога срещу Русия”. Това не е ли ценност, дълбоко вкоренена в сърцата и душите ни! Два пъти имах възможност на времето да посетя бившия Съветски съюз. Нас, българите, ни посрещаха в Русия най-топло и сърдечно. Вие направихте всичко възможно да „забраните” на българския народ да храни добри чувства към руския народ. „Не се гаси туй, що не гасне” написа Иван Вазов!
Процесът към промяна вече е в ход. Нещата започнаха да се случват! Защо не?