Групата ученици и учители от СОУ с. Сатовча – евродепутати за един ден в Страсбург (източник: архива на Европейски парламент Страсбург)
„Демокрацията на Страсбург дойде в Сатовча” – това написа вестник „Учителско дело” през март 2003 г. по повод първата симулативна игра на Клуб за ООН с. Сатовча „Европейски съд по правата на човека – Страсбург”. Специално за играта ушихме тоги, с които съдиите провеждат своите заседания. Гост на играта беше г-н Арабаджиев, бивш съдия в Страсбург.
През 2007 г. Клуб за ООН с. Сатовча отново пресъздадохме Европейския съд – Страсбург във връзка с голямата учителска стачка. Тогава, както е известно, ние, учителите, стачкувахме ефективно близо два месеца.
За трети път в Сатовча се заговори за Страсбург през 2010 г., когато Клуба за ООН спечелехме проекта „Евроскола” и 25 ученици от нашето училище бяха евродепутати за един ден.
Само преди два дни 24 наши ученици и трима ръководители се завърнаха от Страсбург. Това стана факт след отлично представяне на ученици от СОУ с. Сатовча на Регионално състезание в гр. Благоевград през април 2014 г. Така за втори път придобихме право наши ученици от СОУ с. Сатовча да бъдат за един ден евродепутати. Това се случи на 28 ноември тази година.
Поздравявам всички участници за успешното представяне!
След четири години учениците от СОУ с. Сатовча, които в момента са в шести и седми клас, ще получат възможност да се състезават и да бъдат евродепутати за един ден. Такова е изискването по проекта „Евроскола” – трябва да минат поне четири години, за да се кандидатства отново.
Да започнем да ги готвим още отсега! Да им обясним какво представлява проекта „Евроскола”, за да бъдат мотивирани да участват.
Призовавам всички ученици, които бяха в Страсбург, както и учителите-ръководители на групата: Изразете впечатленията си от Страсбург! Оправдаха ли са очакванията ви? Съизмерихте ли се с вашите връстници?
Ще се радвам да споделите вашите впечатления в коментар под тази статия. Също може да ми изпращате материали за пътуването ви до Страсбург на имейл и да ги публикувам в сайта. Важното е вашето послание, посланието на евродепутатите за един ден, да стигне до повече хора.
Позволете ни да се докоснем до Страсбург чрез вашите разкази!
Не забравяйте също, че Представителството на Европейския парламент в София Ви очаква да участвате в националния конкурс за есе „Евродепутат за един ден”
ГОТОВИ ЛИ СТЕ?
Очаквам ви!
Г-н Шишков, ето моите впечатления от пътуването ни до Страсбург.
Не съм очаквала да видя нещо подобно. Изумителна архитектура, красота! Изключително красиво е вътре в Европарламента, но и много объркващо, сякаш си в лабиринт. Щастлива съм, че имах възможността да бъда евродепутат за един ден. Не мога да опиша какво беше чувството. Това трябва да се изживее! В толкова голяма зала в първия момент човек се чувства малък и незначителен. Но пък навсякъде виждаш млади хора, чуваш разноезична реч. Едно голямо предизвикателство се превърна в едно страхотно изживяване. Научих много нови неща. Запознах се с работата на Европарламента, завързах много нови приятелства, практикувах английски език. Беше интересно да чуем как мислят други млади хора и да видим, че в крайна сметка това, което вълнува нас, вълнува и тях и че ни обединява младостта и желанието да променим света и да го направим по-добър. Докоснах се до усещането, че да си евродепутат за един ден е отговорност, а не просто привилегия. Поглеждаш по друг начин на самия себе си и на живота.
Здравейте! Първо искам да кажа, че преди пътуването наистина бях много развълнувана, още от 12 април, когато ни обявиха резултатите на състезанието, петимата участници, които бяхме, не вярвахме, че това наистина се случва и само след няколко месеца ще пътуваме до Страсбург, ще видим ЕП и ще бъдем евродепутати за един ден. Но обаче се случи и днес е факт. Както се казва-всяко чудо за три дена (за съжаление) хаха. Искам да кажа, че моите очаквания се оправдаха, всичко беше наред, хареса ми изцяло пътуването, ЕП, самият град, хотела, хората и т.н. Това, което ни се случи, беше един процес на подготовка, преживяване и споделяне. Аз като цяло съм доволна от себе си и от цялата група, относно представянето ни. Нашата цел беше именно това, да се представим подобаващо, да не се изложим първо самите себе си, страната ни и най-вече училището. Благодарности на хората, които ни посрещнаха там, на г-жа Мария Габриел, за увереността и самочувствието, което ни вдъхна и най-вече на нашите ръководители г-жа Лозанова и г-жа Янева за толерантността и търпението им към нас. Вярвам, че обстановката, хората и останалите неща, които видях, ще се запечатат дълго време в съзнанието ми като спомен за наистина уникално преживяване. Радвам се, че ни беше предоставена тази възможност и се надявам пак да се повтори! Научих, че колкото и да знаеш, никога не е достатъчно, за това казват, че човек се учи цял живот и пак умира не научен!
Благодаря!
Благодаря на Миглена и Селвера за смелостта да изложат впечатленията си от пътуването до Страсбург! Надявам се техният пример да бъде последван и от другите участници. Много е важно от всичко преживяно /което всъщност е трупане на познания/ всеки да се направи съответните изводи и поуки. Радвам се, че учениците са останали доволни и са впечатлени от реалността и да са се убедили, че поставянето на по- високи цели, мечтите и вярата в предполагаемите резултати си заслужават усилията, нали?
Поздравявам ви още един път! Успех и късмет!
Здравейте!
Посещението в Европейския парламент бе невероятно преживяване за всички участници. То ще остави дълбока следа както за дейността на Клуба за ООН, училището ни, така и за всеки индивидуално.
Изключителна благодарност на Вас, г-н Шишков, за приноса, който имате за цялата тази кампания.
Пожелавам успех в новите Ви начинания!
Е, със закъснение, но все пак по-добре късно от колкото никога, нали?
Ето и моите впечатления от Страсбург и от работния парламент на ЕС.
Искам да кажа, че преди пътуването бях доста спокоен до мига, в който видях пленарната зала на парламента. Кaто я видях, просто бях втрещен от този съвременен „римейк“ на древногръцката агора.(Благодарение на тази гледка нямах спокоен сън през цялата нощ.)
Но стига с впечатленията ми за тази великолепна сграда, която пасва отлично на красивия, разположен до граница обединяващ и показващ ЕВРОПЕЙСКОТО мислене, Страсбург. Това е един от най-красивите и нещо много важно – икономически развит град, който може да покаже как работят заедно хора от всички раси без расизъм, честно казано този град може да се определи като показно как би трябвало да изглежда всеки един ЕВРОПЕЙСКИ град.
П.С. Съжалявам, че бях толкова кратък и не можах да ви разкажа повече, но не съм толкова добър в говоренето, както г-н Шишков (поне за момента е така), но все пак то трябва да се види за да се разбере, така че пожелавам на всеки да го посети.
Г-н Шишков, ето и моето есе на тема „Евродепутат за един ден“. Отново ще кажа-беше едно незабравимо преживяване и пожелавам следващият път България отново да бъде представена от ученици от нашето училище.
Евродепутат за един ден
Април 2014 в Благоевград се проведе регионално състезание „Евроскола”, в което отборът, включващ петима ученици от нашето училище, се представи отлично и се класира за посещение на град Страсбург, което на практика означава, че на 28 ноември 24 ученици ще заминат, за да бъдат евродепутати за един ден. Това се случи!
Откъде да започна? От самото начало, когато бях една от избраните за пътуването в Страсбург. Струваше ми се като неосъществима мечта, но както си имаше толкова много време до това пътуване, така и мина и дойде моментът. С тръгването знаех, че ще се справим много добре. Нещо вътре в мен ми подсказваше, че ще покажем защо от цяла България точно нашето училище – ние имаме този шанс – да отидем там и да застанем с гордо вдигнати глави. Е, да си призная имаше и леко притеснение, все пак отговорността беше наша и също много голяма.
Денят беше 28 ноември (Петък), 8 часа, когато пристигаме в Европейския парламент- отпочинали, бодри, решителни, готови за „големия” ден. Посрещането беше много добре организирано. Вече знаехме какво да правим на входа, след като предишния ден евродепутатът Мария Габриел отдели от времето си, за да ни запознае с нещата. Разведе ни из сградата, която е огромна, окуражи ни и внедри в нас още повече хъс. Получихме и скромни подаръци, но от едно голямо сърце.
След като влязохме в парламента една жена ни пое, даде ни графика за деня и ни подари баджове, на които да напишем имената си и страната, от която сме. Отправихме се към залата, където през останалите си дни депутатите закусват и пият сутрешното си кафе. Там за първи път видяхме нашите връстници от Испания, след което после в груповата работя бяхме заедно и станахме много добри приятели. След приятната закуска ни заведоха в пленарната зала, която е огромна и изящна. Започна съществената част, приветствани бяхме за добре дошли и първата страна, която се представи, скромно казано блестящо, бе България в лицето на Цветелина Ушева. След нас и останалите 27 държави членки на ЕС. Така всички се представиха и дойде време за обяд, който беше доста „хубав”.
Веднага като обядвахме започна играта, наречена „Евроигра”, в която имаше анкета с въпроси от всички страни. Нашата задача беше да се запознаем с останалите членове от чужбина и да ги помолим за помощ да потърсят въпроса си и да отговорят, както и те търсеха нашата помощ. Играта завърши, отведоха ни в други по-малко заседателни зали, където споделяхме проблемите в държавите ни и търсехме решения. Аз бях в групата за „Миграции и интеграции”, връстници в нашата група имаше от Испания, Португалия, Естония и Словения. Всички бяха много забавни и станахме много добри приятели. След 2 часова дискусия се озовахме отново в голямата пленарна зала, където ни показаха резултатите от целия ден, разгледаха се решенията на всяка една група и най-вълнуващото-съобщаване на победителите и награждаване. Ние също имахме победител в учителските занимания- г-н Джеват Дунчев. Поздравления!
Вечерта си тръгнахме горди и с усмивки на лицата, след успешно миналия ден. Това беше нещо незабравимо, уникално неописуемо. След този ден вече притесненията си бяха отишли и останала само гордостта. Цялото това пътуване мина като един сън и ето, че се върнахме по живо и здраво, горди с постигнато самочувствие.
Отидохме, видяхме, преживяхме, сега сме горди българи показали, че не сме случайно попаднали там.