През 2012 г. за първи път бяхме в Америка ( посетихме Калифорния). Преди да заминем разговаряхме със сина ни Краси и го питахме как е там. Той казваше, че трудно може да се обясни, трябва да се види. След като „видяхме”, тогава написах, че това е един друг свят. Сега, след връщането ни на 15.02, след едномесечен престой и посещението в Лас Вегас в щата Невада, видяното и преживяното там, ми дават основания да заявя, че това е един друг свят в другия свят.
Какво написах през 2012 г. в моята книга в публикацията ”Пътуване до Америка и обратно”?:
– Направили държава и за бедните, и за богатите, за всяка религия, етнос и раса
– Важното е да спазваш определените правила, да работиш почтено, да създаваш работни места. Тогава ти си човек в истинския смисъл на думата
– Всички наши момчета и момичета българи, с които се видяхме имат работа, станали са истински професионалисти в областта, в която работят, всички си имат собствени къщи, добре обзаведени и уютни
– Опитахме какви ли не кухни – американска, индийска, турска, мексиканска, японска и т.н. Най-много ни допадна индийската, почти във всички кухни използват много люто
– Животът е уреден, негово величество човека е на изключително уважение, както и клиентът. Безпроблемно можеш да върнеш закупена стока без да те питат защо я връщаш,(разбира се, с касова бележка)
– Когато предстои раждане на дете близките и приятелите, които искат да направят подарък, отиват в нарочен магазин, в който има списък с необходимите неща за купуване и подаряване, така не се дублират
– Сан Франциско е невероятен град, един от 100-те мегаполиса на света
Японската градина в Сан Франциско
– Отлични магистрали и изключителна култура на шофиране. Непосредствено при влизане в Сан Франциско, преди моста „Бей Бридж” се шофира на 16 ленти, а на самия мост стават пет ленти от едната страна и пет от другата.
– Нещо, което много ме впечатли тогава е един американски гражданин, който на своя имот, покрай магистралата, за гр. Лафает, демонстрира един невероятен начин на протест срещу войните, които Америка води по света. За всеки убит американски войник поставя паметен знак. Кръст, ако е християнин или полумесец, ако е мюсюлманин, хексаграм, ако е евреин. Бяха поставени повече от 6,000 знаци, сега вече са около 7,000
– В Калифорния данъкът печалба е от 10 до 39%, а в България – 10%. Тоест богатите плащат повече. При нас бедните и хората, които получават ниски заплати, с плоския данък носят основната тежест на данъчното облагане -крайно несправедливо
Към днешна дата – април 2017 г. всичко това мога отново да го кажа – животът е уреден до най-малките подробности.
Какво бих допълнил?
Освен посещенията ни из района на Сан Франциско, за четири дена бяхме в Лас Вегас (около 2,5 млн. жители), невероятен град с толкова интересни неща за гледане. Хотелът, в който бяхме отседнали ”Космополитан” разполага с около 3,000 стаи. Ние бяхме настанени на 44 етаж. От стаята с тераса с изглед от към западната част на града можеш да видиш: Айфеловата кула в умален размер, Виенското колело, водното шоу, хотелът на президента Тръмп и какво ли още не.
В Лас Вегас, изповядват философията: „каквото се случва в Лас Вегас, остава във Вегас”. Толкова много интересни неща се случват денонощно: развлекателни шоута, огромни казина, където няма как да не ти вземат парите, пиенето е безплатно, всеки хотел представлява един малък град. Пред хотелите и из града можеш да срещнеш буквално всичко – полуголи момичета, които предлагат да се снимаш с тях за бакшиш, отделно на всяка крачка се предлагат цветни картички на момичета с конкретна цена (изглежда проституцията е легализирана), музиканти, момчета и момичета, които танцуват и играят, играта ”тука има, тука няма”, която нашите роми я знаеха преди 25-30 години, просяци, но не нахални като нашите, пияници, всякакви.
Особена забележителност представлява хотел „Луксор”, който е във формата на пирамида, а от върха му свети най-силната светлина в света. Лъчът се вижда с просто око и на разстояние от 443 км, тоест от Лос Анджелис.
Посетихме магическото шоу на световно известния маг Крис Енджъл и музея на човешкото тяло. Изминавахме между пет и седем километра пеша. Не ни остана време да посетим концерт на Селин Дион.
Пътуването до Националния парк „Гранд Каньон” в щата Аризона е много приятно преживяване. „Големият каньон” както е известен в Европа, е невероятно природно образувание, което е сътворено в продължение на близо 2 милиарда години. Дълъг е 446 км, широк е между 6 и 29 км и дълбок от 1,200 м. до 1857 м. В дъното минава р. Колорадо, представлява индианска частна собственост, те самите го администрират.
Нещо, което ни впечатли на „Гранд каньон”е, че близо 95% от туристи в този ден бяха – китайци, японци, корейци предимно семейства с деца.
Почти 70-80% от плодовете, напитките и храните са „organic, биопроизводство. Влизайки в магазин те посрещат с усмивка, каквото и да попиташ ти отговарят любезно.
Един ден при пътуване в съседен град, Краси „намери” дупка в асфалта (нещо рядко в Америка). Предната лява гума се наряза. Отидохме в магазина, от където са закупени гумите ”Костко”. В сервиза измериха грайфера на гумата – от 11 мм. установиха, че гумата беше износена около 2мм. и за новата гума трябваше да платим само 20% от стойността й.
Що се отнася до новия президент Доналд Тръмп, не само нашите българи, но и американците не хранят симпатии. Смятат, че ще отмени много от придобивките, особено на имигрантите.
За съжаление още с кацането в София, ни напомни, че влизаме в един още по-друг свят. На летището стават големи опашки, (пуснали само един изход) таксито, с което пътувахме до нашите приятели за малко да направи катастрофа, защото друга кола ни отне предимството. В денонощен магазин магазинерката беше намръщена и нелюбезна, на другия ден на автогарата в едно заведение, за да ползваш тоалетната ти трябва разрешение от бармана, в Гоце Делчев станахме очевидци, когато кола щеше да прегази човек на пешеходна пътека.
Иначе,”отървахме” зимата.Там температурите не паднаха под 14-15 градуса. Сливите са цъфнали, портокалите още са на дървото и започват новия цвят, листата на дърветата са си зелени, розите си цъфтят. Няма такава зима като при нас, а по-скоро два сезона лято и есен.
Както и през 2012 г. цитирах Атанас Далчев че, най-хубавото на пътуването е завръщането. Завърнахме се щастливи, понатрупали малко повече опит и увереност по летищата по света. Просто трябва да следваш указателните табелки, там всичко е написано, дори да не знаеш чужд език (като нас, за съжаление).
