В края на 2015 г. публикувах моята гледна точка за етническата и религиозна неграмотност в България. Статията предизвика определен интерес. Тя беше коментирана и във фейсбук. Лично разговарях с доста хора. Те изразиха своята позиция – предимно в подкрепа, разбира се, имаше и някои резерви. В тази връзка бих искал да добавя някои неща.
Вече писах , че когато хората от нашия край ги попитат какви се чувстват, най-често отговарят „Аз съм мюсюлманин, помак, разбира се и турчин”. Защо?
Антонина Желязкова от Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, гр. София, която с екип през 1994 г. изследва връзките на съвместимост и несъвместимост между християни и мюсюлмани, заявява:
Поради сложната историческа съдба и непрекъснато меняща се през годините държавна политика, често свързана с насилие, т.н. „помаци” идентифицират себе си, така:
- помаците, живеещи с компактно турско население, афишират себе си като българи /мое допълнение – напр. в Кърджали, Разград, Шумен и др./.
- тези, които живеят с българи-християни, афишират себе си като турци /мое допълнение – да речем в Сатовча, Долен/.
- трета група идентифицират себе си нито като българи, нито като турци, а казват, че са просто помаци.
Заедно с моите ученици определяме, че има и една четвърта група, които независимо къде живеят, определят себе си като българи и не се притесняват това да го заявяват.
Характерно за България е много хора да се срамуват да се наричат българи. Смятам, че това е също така резултат от непоследователната политика на всички български правителства, на „разградения” двор, в който живеем, както и неразбиране и смесването на етническото с религиозното.
Съгласно българската Конституция, България е еднонационална държава с традиционна религия източноправославно вероизповедание.
В съвременната национална държава на нацията се гледа по друг начин, като общност от граждани „модерно образувание“, формира се национална идентичност. Следователно всички етноси – българи, турци, роми, украинци, руснаци и т.н. – са част от българската нация. Т.е. всички те са български граждани, българи – с турско, ромско или друго етническо съзнание. Но български граждани.
Когато български гражданин – мюсюлманин отиде в чужбина, заявява, че е българин, не обяснява защо името му е Ахмед, Дамян и каква религия изповядва.
Когато определяме религиозната си принадлежност, което според мен е семеен, личен, интимен момент, казваме:
- Българи – християни или мюсюлмани.
- Турци – предимно мюсюлмани, но има и християни, напр. телевизионният водещ Юксел Кадриев.
- Роми – мюсюлмани или християни (в Сатовча, след разкриването на евангелистка църква, някои роми се определиха като християни).
Разговарял съм с чужденци, не съм чул някой от тях да си афишира религията.
Вие как мислите?