На 29.11.2015 г. в предаването „Фермата” политологът Таня Буруджиева нарече участника Мустафа етнически турчин. Само няколко предавания преди тази дата Марта Вачкова също определи Мустафа като етнически турчин. Посочи се, че ще има дуел между българина Райно и мюсюлманина Мустафа!
През 2001 г. в предаването „Чай” на Драго Драганов дадохме пример как по повод протест на хората от Сатовча за наркокомуна, която фондация „Право на свободен избор” искаше да построи в местността Дикчан край с. Сатовча, журналист написа: „Българи и помаци заедно протестираха против наркокомуната“.
През 2010 г. в предаването „Сеизмограф” на Светла Петрова с участието на кмета на с. Рибново, Ахмед Башев, водещата попита г-н Башев колко мюсюлмани има в с. Рибново. Той отговори: „3 200 мюсюлмани“. В същото време водещата не попита колко българи има в с. Рибново.
Няколко месеца след предаването в предизборна среща с кандидат-депутат Ахмед Башев в нашето училище попитах г-н Башев колко българи има в с. Рибново. Той отговори, че в Рибново има 3 200 българи и той самият заяви, че е българин.
Често се питам как може хора, образовани, на важни постове, журналисти, телевизионни водещи, които формират отношение, да показват такава крещяща неграмотност. Да смесват етническото с религиозното. Разбира се, тази неграмотност, това неразбиране, си има обяснение.
Според проф. Христо Матанов проблемите на българо-мюсюлманската общност у нас през последното столетие и половина са обект на интерес, който ту затихва, ту избуява в зависимост от конюнктурата в българското общество.
Според професора е необходимо да припомним поне две неща:
„На първо място това е спецификата при формирането на модерната българска нация. Добре известно е, че тя е призната от Османската империя в резултат на кратката, но изключително интензивна борба за църковна независимост. Нейното разгръщане и победен край тъкмо в условията на османската власт, която дели своите поданици по религиозен принцип, довежда до това, че в националното самосъзнание разделителната линия между българите и „другите” задължително има религиозна окраска. Казано иначе, тези, които са православни, са българи, другите, независимо към какво вероизповедание принадлежат – не са. Това се отразява особено тежко върху българите с мюсюлманска вяра: първо, става въпрос за това как те и техните потомци възприемат себе си, второ – за това как те биват възприемани от православните българи. Тази възрожденска особеност на българската нация съществува под една или друга форма и днес.” По друг начин казано, християните са българи – мюсюлманите не са.
„На второ място, българската нация излиза от своята възрожденска епоха и възстановява своята държава без да бъде напълно изградена като общност.” Не се получава национално обединение, следват двете тежки национални катастрофи от 1913-1918 г.
Изтъкнатите по-горе особености в светогледа на съвременната българска нация са едни от причините за непоследователна политика на българската държава спрямо българите-мохамедани.
Вниманието на българската дипломация след двете национални катастрофи е насочено преди всичко към изселническите спогодби с Република Турция. Особено позорна и недалновидна, според мен, е изселническата спогодба от 1925 г. В нея респективните малцинства се оказват определени по различен признак: „мюсюлмански” в България, „български” в Турция. При това, за да няма грешка, българските малцинства в Трция са определени чрез вяра и език, а мюсюлманските в България – само по вяра. На практика българската дипломация признава, че мюсюлманите в България не са българи! И след като не са българи приема, че мюсюлманите в България са турци!
От тук насетне всички български правителства държат тази теза и водят непоследователна политика. Шест пъти са сменяни имената на българите-мохамедани, задължително ги карат да се пишат „македономохамедани” през 1946 г.
Защо, когато попитат хората от нашия край какви се чувстват, не се самоопределят като българи, а отговарят „Аз съм помак, аз съм мюсюлманин”?
Според Илияна Томова от БАН това е така, защото изпитват чувство на подцененост, защото са изключени от управленския елит, от кариерно развитие, от равноправно участие в обществено-политическия живот на страната.
Според Евгения Иванова от БАН, българите-мохамедани са подложени на двойна марганилизация – от българи и от турци, а това води до търсене на собствена идентичност.
Като какъв да се определи аго Осман от Сатовча, на който от 80 години му е внушавано, че е турчин, макар че той самият знае, че не е? Да, но не е и българин, защото българите-християни не го приемат като такъв.
Какво трябва да се направи?
Равноправно включване във всички сфери на социално-икономическия живот на страната на хора с различни етноси и религии. Последователна политика на българските правителства. В съвременната национална държава на нацията се гледа по друг начин – като общност от граждани.
И нещо много важно – промяна на мисленето на всички, защото, както знаем, начинът на мислене определя поведението.