През месец декември 2016 г. бях в училище по покана на г-жа Айролова, преподавател по етика и право в 10 клас. Предстояха им дебати за бежанците и помоли да помогна. Срещнах се с двата класа и за мен беше удоволствието да се почувствам отново като действащ учител. По време на часа в единия клас силно впечатление ми направи едно момиче, което се държеше много странно (нетипично за моите часове). Беше се настанила удобно с пуснати крака напред, почти излегнала, с блуждаещ поглед и демонстриращо пълна апатия и безразличие към това, което се случва в класната стая. Непрекъснато си поглеждаше телефона, явно скучаеше. Бях сигурен, че това дете ме гледа, но не ме вижда, слуша но не чува, както и това, че тя изобщо не разбираше какво говоря. Не ми беше трудно да определя ”диагнозата” – ”философско натравяне”.
За съжаления изследванията сочат, че повече от 40% от деветокласниците страдат от заболяването ”философско натравяне”.
Главната особеност на 15-16-годишните юноши е ярко изразеният им стремеж към максимална самостоятелност. Този вътрешен стремеж често се проявява външно в отказ от доверие и съгласие към възрастните и освобождаване от техния контрол. Разбира се, при някои млади хора се забелязва самоконтрол, забелязват се първите стъпки на съзнателно самовъзпитание и самоусъвършенстване, но те са единици.
Същевременно често се среща лесна възприемчивост и безкритичност към вредни влияния, особено от техни връстници, които водят до отклонение от нормите на поведение. Те правят това, не че е правилно, а защото подражават и смятат, че така трябва да бъде. Неточната, нереална самооценка и неумението да се оценяват адекватно и другите хора са причина за незряло поведение на тази възраст.Те сами предизвикват спорове и конфликти, искат да се наложат, да бъдат забелязани, често изпадат в една еуфория (приповдигнато състояние, съчетаващо емоционална и двигателна възбуда с усещане за блаженство). Типично за тази възраст е че, започва да се изгражда един романтичен и завишен идеал за света и реалната действителност, сравнена с него, може да се стори на 16-годишния юноша мрачна (той забелязва обикновено онова, което не съответства на неговия идеал).
Всички деца по света си приличат и искат да постигнат всичко много бързо и без усилия и напрягане. Е, в общество, което на преден план се афишират парите и властта, как да реагира нашият юноша. Те имат очи и всичко виждат и чуват.
На практика от една страна се изгражда една безкритичност към собственото самоусъвършенстване, същевременно се забелязва повишена критичност към всичко – условията вкъщи, политическата система, училището, към хората, към задължителните правила, които трябва да се спазват, към морала и дисциплината, но и песимизъм и отчаяние, депресия (чувство на меланхолия, тъга, безпомощност). Депресираният юноша и не може, и не иска и не желае едновременно. Спада мотивацията, това състояние може да продължи часове, дни и месеци. Ако продължи по-дълго време, юношата изпада в едно друго състояние на фрустрация (състояние, което може да откаже един млад човек да се бори, да реализира своите цели, мечти и намерения). В същото време тези млади хора стават агресивни и податливи на лоши прояви и въздействия.
Вместо да запълва излишъка от свободно време с абстрактни разсъждения (в Сатовча ги наричат ”кат нейде си”) за ”живия” живот, които само задълбочават песимизма и отчаянието, юношата по-лесно ще излезе от депресията, като решава конкретни и сериозни задачи. Тази склонност учените наричат ”философско натравяне”. От него може да се излезе като им са създадат условия юношите да участват в живота на училището, като им се задоволяват по висшите потребности, а именно творческата самоинициатива и изява. Като се занимават с философски и обществени науки, като решават конкретни морални казуси и правят своите избори за бъдещето си.
Юношите на 15-16 г. за първи път си поставят въпросите за смисъла на човешкия живот, за собствената идентичност, за възможностите, за пътищата на развитие, за важните неща в живота, за ученето, приятелството, любовта. Те избистрят целите, мечтите и намеренията си. Това са въпросите, които за съжаление липсват в нашата образователна система. Детското участие не е осигурено.
Всеки творчески процес представлява подготовка, преживяване и споделяне. Когато децата преживяват те трупат познания, придобиват умения и компетентности, които се отразяват както на интелектуалното им развитие, така и в морално отношение. Когато децата участват в интересни занимания като дебати, симулативни игри, пътувания до Страсбург (на два пъти през 2010 и 2014 г. 50 деца, от училището в Сатовча, бяха евродепутати за един ден) така те намират себе си, свикват да говорят пред аудитория, да работят в екип, стават по толерантни, съпричастни и отговорни.
От създаването на Клуба за ООН в нашето училище през 1999 г. и другите извънкласни форми, децата творят реалност близка до живота. 10 пъти сме пълнили киносалона в селото (във всички тези мероприятия така наречените ”лоши” деца участваха активно и отговорно като преки участници, охранители, разпоредители).
Мисленето, основополагащият принцип във философията, отсъства при младите хора, а както знаем начина на мислене определя поведението. Мисленето и желанието да разбереш заобикалящия глобален свят не идва ей така от само себе си. Детето трябва да бъде поставен в ситуация на активно творческо мислене. Но като че ли философията не представлява интерес за много хора, дори има негативно отношение и на колеги, но тя дисциплинира мисленето, култивира толерантно отношение.
„Повечето хора по-скоро биха умрели, отколкото да мислят. И много го правят”, заявява философът Ръсел. Философията помага, както на децата, така и на възрастните да си задават сами по-сложни въпроси и да търсят отговорите им, които липсват в Интернет. Чичко Гугъл не може да отговори на младия човек какви цели да си постави, как да следва мечтите си, какви ценности да формира, какви ориентири да следва, за да израсне като автономна личност и свободен гражданин. Философията е добър помощник в това отношение, защото тя представа винаги на преден план идеите и мисленето, а не егото. Тя изисква от нас да преодолеем личните си пристрастия по всички теми. Философията провокира мисленето, тя трябва да бъде вградена не само в училищната среда, но и в цялото общество. Изучаването й може да накара младите да мислят за света критически, да го разбират и осмислят. Не случайно философията е въведена в горния курс, а от тази учебна година и осмокласниците ще я изучават , не случайно президента на Ирландия Майкъл Хигинс вкарва философията в класните стаи и тя става задължителна за учениците от 12 до 16 г.
Философията е форма на културата, като науката, техниката, изкуството, религията. Нейният смисъл е истината за битието. Тя се корени в една постоянна нагласа (удивление от чудото на света и живота) на човека – несигурност, стремеж към истината за собственото ти положение, от къде идваме и къде отиваме, има ли висш живот, истината за битието и т. н.
За съжаление, философията в нашето училище е ”ликвидирана” (виж „Ясно като слънце съобщение”). Дано тази учебна година да бъде назначен млад учител, който да възвърне подобаващото й място в живота на училището.
„…Благодаря за безценните уроци, които ми предадохте, защото философията не е само наука, тя е преди всичко живота, който живеем, тя ни определя като хора и ни поддържа любопитни, искащи да се доближим до тайната на живота, срещаме я всеки ден.” – написа Деси Манова от с.Кочан
Калояне, здравей! Много хубаво, много „даскалски“ загрижено и обично звучи словото ти. Малко в дисонанс на него обаче, ще кажа следното: 1.лоша стъпка е “ свалянето“ на философията в 8 клас. Не заради друго, а защото НЕ Е философия, НЕ Е и психология, а някакво без ясна теза творение, което по-скоро ще хвърли или в объркване, или в неподплатено високомерие децата на 14-15 години, но не и да им даде позитивно, ако щеш „инструментално“ знание за себе си. Карашък работа е и подредбата по нагоре в 9,10 класове; 2. оставянето в ръцете на учителя какво и как да преподава по дадена тема е „измиване на ръцете“, а не уважение на неговата субектност. Все повече си мисля, че не са ни необходими нови учебници за учениците, а учебни ръководства за учителите, защото това “ демократично разнообразие“ (по Милена Дамянова) хвърля допълнително съчки в огъня на неграмотността чрез волунтаризма си и, даже чрез отваряне на ниши за своеволия дори. Има и още, но да не прекалявам☺