Проекто-законът за предучилищно и училищно образование вече е приет на първо четене от Народното събрание. Понеже мен учениците ме наричат „Закона” няма как да не взема отношение по него. Още повече че в България всички „разбират” от образование, вкл. и аз.
Законът е правило, което носи в себе си задължения и отговорности, както и авторитета на държавата /коя държава?/.
Моята позиция е като историк, философ и учител.
Като историк
Когато закона бъде приет окончателно от депутатите,той ще бъде вече исторически факт. Какво означава исторически факт?Събитие,което се е случило на точно определено място,в точно определено време и с точно определени участници.
Всеки факт е добре да го разглеждаме исторически, т.е. като причини, следствие, изводи. Тогава нашето мислене е образовано, просветено, историческо. Когато това мислене е обективно, безпристрастно, ние формираме историческо съзнание, историческо отношение.
В такъв смисъл нося историческо съзнание и бих искал час по-скоро този закон да бъде приет. Спиноза казва, че един закон влиза в сила, когато има нужда от него. Очевидно е, че има крещяща нужда от приемането му.
Като философ
Всеки човек, както знаем, изповядва определена философия, т.е. има своя гледна точка по всички въпроси около него, другите и света. Всеки закон също така изповядва определена философия. Това е същината на закона.
Философията на проекто-закона, доколкото съм разбрал, е българската образователна система да спре изоставането, децата в училище да се научат да мислят, да спорят и творят, да се социализират, за да израснат като автономни личности и свободни граждани.
Всеизвестно е, че според международното изследване PISA 41% от учениците на 16 годишно възраст са неграмотни. Както знаем, неграмотността бива базова, функционална и комплексна. В случаят става дума за функционална неграмотност, т.е. нашите ученици могат да четат и пишат, но не разбират какво им казваш. Затова се нареждаме на незавидното 48 място по четивна грамотност, защото нашата образователна система кара учениците да не мислят, а да учат наизуст. За разлика от Античността, където софистите учили младите хора да мислят, да говорят и да действат.
Във философията на правото има две много поучителни сентенции:
Първата: „Съгласието създава законите”, в смисъл че в обществото и в Народното събрание се търси по-голямо съгласие, за да бъде приет един закон. Очевидно и по този закон такова съгласие няма да се постигне, още по-малко се търси. Все бързаме да приемаме нескопосани закони, после ги поправяме.
Втората сентенция гласи: „Лош закон, но закон”, т.е. по-добре лошо написан закон, но закон, отколкото образователен хаос, както е вече повече от 20 години. Което означава, че законът час по-скоро трябва да бъде приет. В такъв смисъл опозицията да не настоява закона да не се приема, а да прави предложения, да настоява между първото и второто четене да има изменения в посока философията на закона. Законът е една рамка. Детайлите са в Правилника за приложението на този закон, който трябва да бъде написан след приемането му. Там е майсторлъка законът да бъде действащ, работещ.
Вярно, проекто-законът е предложен на всенародно обсъждане, всеки учител и гражданин може да направи предложение, но това не се случва. Няма институция или аналитично звено от специалисти, които да обобщават направените предложения. Пък и управляващите в България /всички след 1989 г./, когато са на власт, не се съобразяват с опозицията и не само.
Като учител
Наскоро в едно телевизионно предаване Вие заявихте, че в основата на новата философия на закона е учениците да получат познания, умения и ключови компетентности. Че ще се даде свобода на учителите да работят спокойно.
В такъв смисъл е моето питане и предложение до комисията за образование в Народното събрание.
Ще се запише ли в новия закон такъв член:
„Българският учител – лицето на образователната система – при изготвяне на годишното си разпределение свободно формулира и преструктурира учебното съдържание така, че да могат и знаят неговите ученици по-съответния учебен предмет, за да ги подготви за предизвикателствата на новото време.”
Всички учители знаем двата подхода в преподаването на учебния материал:
- До болка познат – Учителят трябва да предаде учебното съдържание, което е в съотношение 80% нови знания и 20% упражнения.
- Учителят се ръководи от въпроса „Какво трябва да знаят и могат учениците?”
Учителите са тези, които най-добре знаят какво трябва да знаят и могат техните ученици.
В такъв смисъл е по-правилно да се говори, че училището дава познания. По думите на професор Румен Вълчев, училището вчера даваше две неща: сигурност и знание. Днес училището не дава нито знания, нито сигурност. В смисъл че насилието трайно се настани в училище, училището не е основен източник на знания, още по-малко учителят. За разлика от знанието, което може да се вземе наготово отнякъде, познанието е търсене, то е творческо, активно, според д-р Захари Захариев. Това се постига чрез интерактивните методи в училище, при които ученикът мисли, твори, спори, преживява. Т.е. трупа познания, което се отразява на неговото интелектуално и морално развитие.
Нескромно може да прозвучи, но от 15 години много учители от нашето училище възприехме втория подход. В моите годишни разпределения съотношението нови знания-упражнения бяха 60 към 40. В последните години дори до 70% от заниманията са с практическа насоченост, особено в ЗИП и СИП. Прави чест на всички директори от нашето училище, на Регионалния инспекторат по образование и на експертите по философия в Министерството на образование, че не само не са пречили, но ми съдействаха практическите занимания да бъдат в повече часове. Резултатите не закъсняха.
Практическите занимания, дебатите, дискусиите в часовете, извънкласната и извънурочна дейност на Клуба за ООН и другите клубове в училище, допринесоха за повишаване на гражданската култура на нашите ученици, учители и родители и за формиране на нови модели на гражданско поведение.
И ако дейността ни по гражданско образование се оценява положително, това е така, защото имаме силно мотивирани деца, знаещи и можещи, защото учителите се включват и защото имаме силната подкрепа от ръководствата на училището, общинския кмет и регионалния инспекторат по образование.
И това го постигаме без нов Закон за предучилищно и училищно образование.
Учениците споделят открито за проблемите си, могат да говорят с тези и аргументи пред аудитория, могат да работят в екип, толерантни са, имат увереност и самочувствие и разсъждават като личности и граждани.
На второ място подкрепям предложението на Синдиката на българските учители Законът да бъде преименуван в „Закон за предучилищно и училищно образование и възпитание”.
Училището е мястото, където децата оформят възгледите си, сравняват своите ценности с тези на другите и определят своето място и роля.
Защото функциите на училището са най-малко четири:
- Образователна – познания, умения, компетентности.
- Възпитателна – автономни личности и свободни граждани.
- Социална – всеки иска да бъде обичан, харесван, уважаван, одобряван.
- Хуманистична – човеколюбие и толерантност.
Забележка: както отбелязах, проекто-законът е предложен на всенародно обсъждане. Затова изпратих този материал до г-жа Дамянова, председател на комисията по образование в Народното събрание.
Здравейте Господине,
Първо, искам да ви поздравя за всичко, което правите във вашия сайт и да ви кажа, че е изключително полезно не само за учениците, а и за останалите хора. Но не за това ви пиша този коментар, а ще ви разкажа нещо, което ми се случи в университета.
Аз съм студентка първа година в Благоевград, уча МИО (международни икономически отношения) и първия семестър изучавахме Основи на правото. Още в първите часове преподавателят започна да ни пита за елементарни неща, например за гражданското общество, правова държава, правна норма, разделение на властите в България и други. Най-интересното беше, че от група 53 човека аз бях единствената, която му отговаряше на тези въпроси и на него му направи огромно впечатление. Дойде при мен и ме попита в какво училище съм учила и дали не е било профил с Право или някаква гимназия с подобен профил. Аз му обясних, че съм учила в Сатовча в СОУ, но той отново не повярва и беше учуден. Там имаше ученици, завършили профилирани гимназии, който просто стояха и се чудиха какво ги питат. В края на часа преподавателят дойде при мен и каза да предам специалните му поздрави на човека, който ме е научил на тези неща.
И точно в този момент намерих отговора на въпроса, който си задавах във вашите часове: „Защо го учим пък това, кога ли ще ни потрябва?“ В продължение на часовете ни по основи на правото изучавахме още много неща, които ми бяха толкова познати и бяха задавани много въпроси, на които отговарях с лекота. И сега съм вече втори семестър и си мислех, че всичко научено във вашите часове ми е било от полза само по основи на правото, но уви грешила съм. Преди няколко часа се запознахме с новия ни предмет – Икономически теории. За моя изненада, когато отворих учебника, видях толкова познати имена – Ксенофонт, Платон, Аристотел, Августин Блажени, Тома Аквински и много други, за които сме говорили във вашите часове. Ето сега вече наистина разбирам смисъла на всеки ваш час, всеки ваш урок и всяка дума.
Искам лично от свое име и от името на преподавателя ми по основи на правото да ви благодаря, за усилията които сте положили, за да мога уверено да отговарям на въпросите, с които се сблъсквам всеки ден в университета.
С искрени благодарности – Фатме Кальонева