В настоящата публикация ще се опитам да защитя най-малко две тези:
- Младите хора в училищна възраст са продукт, функция на обществото, в което живеят, те са това, което сме „направили” ние, възрастните.
- Те не са виновни!
Самият аз не поставям въпроса „Защо младите хора в училищна възраст се държат така, както се държат?“, а поставям въпроса „Защо младите хора в училищна възраст да не се държат така?“, след като ние, възрастните, и обществото, в което живеят, сме им създали прекрасните условия за това и най-важното, имат примера.
И второ, не бързам само и единствено да ги обвинявам.
Всяко общество се надява и очаква неговите деца да израснат като пълноправни и пълноценни личности. Въпреки това по целия свят на децата се отказват права, които ще им дадат възможност да оцелеят, да развият своите уникални способности (присъщи на всеки) и да участват активно в живота на обществото. От деца, на които се отказват основни нужди и права, не може да се очаква да израснат като зрели членове на обществото, да са съпричастни и отговорни, толерантни и да уважават и зачитат правата на другите. Напротив, тези млади хора, които са не само бъдещето, но и настоящето, утре ще ни възпроизведат същия модел на незачитане и неуважение.
Естествено, днес кой ли не обвинява младите хора, че нямат ценности, че са безотговорни, мързеливи, търсят лекия път, вместо да полагат усилия и т.н. Всичко това е вярно, ще ти го кажат и самите млади хора, но непременно (както ми заяви един мой ученик) ще ти кажат, че в чужбина се работи (яко), а в България е купонът. Освен това, да си дете в България е „готино“ (виж тук).
Като учители защо не се запитаме достатъчно добре ли познаваме възрастовите особености на младите хора в училищна възраст и до колко и как се съобразяваме с тях? Разбираме ли ги адекватно и ако да, как го правим?
Самият аз съм се стремял да не бързам да ги обвинявам. Ако в нещо съм обвинявал младите, най-често това е било за липсата на мотивация да се развиват, безотговорност и мързел. Това съм го правил, защото съм учител, защото ми пука и съм искал промяна. Всяко дете представлява една Вселена, уникалността и творческият потенциал са присъщи на всички и от всеки ще стане нещо, защо да не развием заложеното у детето?
Какво мога да кажа за днешното младо поколение и доколко ги познавам?
- Младите хора днес приличат по-скоро на своето време, отколкото на родителите си. Защо да не приличат на своето време? Всяко поколение има своите ценности и приоритети. Друг е въпросът, че има основополагащи ценности и норми, независимо от мястото и времето, те винаги са актуални и ние сме длъжни да научим младите хора на тях.
- Младите хора вече са покварени, за тях парите и властта са най-важни, според социалния антрополог Харалан Александров. Защо да не са покварени? Какъв пример им дават политиците, те не са ли покварени? Липсата на морал, мяра, престъпно чувство за ненаказаност, липса на справедливост, престъпност, корупция. Всеки ден ги заливаме с най-отвратителни случаи от реалната действителност. Каква продукция предлагат средствата за масово осведомяване? Долнопробни предавания предлагат телевизиите. Повечето реклами внушават секс, езикът, който използват политиците, е „каруцарски”( с цялото ми уважение към тези хора). Българските филми, които „светът” гледа, предлагат брутални сцени. Има ли една образователна програма за деца? Децата има очи, те всичко забелязват и подражават (особено на лошите примери). Според Аристотел всеки мисли за другия в зависимост от своята поквареност. Защо не си представите как мислят политиците (след като са покварени) за младите и не само?
- В един доклад, внесен в Министерски съвет през 2005 г., се казва, че повече от 50% от младите хора в училищна възраст са егоцентрични и меркантилни. В нарочна анкета през 2011 г. във връзка с дебатите „Мислене с шест шапки – Какво ми дава училището?“, 76% от учениците и 68% от учителите потвърдиха тази констатация. Защо да не са егоцентрични и меркантилни? Нима възрастните не са такива?
- В доста международни изследвания, като PlSA и вътрешни, се посочва, че 41% от 15-16 годишните са функционално неграмотни. Което ще рече, че те могат да четат и пишат, но не разбират какво им казваш. Защо да не са неграмотни? Та в България всеки може да заема и най-висша длъжност, да бъде депутат, министър, дори президент, да не мислите, че всички са достатъчно грамотни и образовани.
- „Младостта е грешка, която всеки ден се поправя” гласи една шведска поговорка. Защо да не допускат грешки? Те трябва да правят грешки, за да се учат от тях, да разберат и осъзнаят, че по пътя на успеха има много препятствия.
- Повече от 40% от деветокласниците страдат от заболяването „Философско натравяне“ (имат завишен идеал за живота, но реалностите са други). Това довежда до депресии, фрустрация и отказ да си поставят по-високи цели (ще напиша отделно за това заболяване и как то се преодолява).
- Свободата най-често я разбират като безотговорност, слободия, свободия. Защо да не я приемат така, та в България как е? Най-силното качество на личността е поемането на отговорност. Защо да са отговорни, като у нас отговорността се размива, няма виновни за нищо, няма персонална отговорност. Виновни сме всички, защото допускаме това безобразие, защо обвиняваме децата в това?
- Голяма част от учениците не четат, не полагат усилия. Според известната наша историчка и писателка Вера Мутафчиева, в България няма прокопсия, защото винаги търсим лесното. Защо да полагат усилия, като може и по „друг” начин. В същото време те имат огромен потенциал за справяне и можене.
- Престояват по 6-7 часа и повече пред компютъра, почти всеки ден си сменят снимката на профила и с интерес чакат броя на харесванията. Защо да не го правят? Възрастните не го ли правят, те също искат да бъдат забелязани, какво остава за децата. После всички радости и скърби стават обществено-значими, ако са забелязани, одобрени.
- Младите живеят в настоящето, миналото не ги интересува, то няма ценност, нехаят за бъдещето. Както твърди Ясперс, настъпило е време на масите, на масовата култура. Младият човек е лишен от уникалност. Той може да се стреми да бъде различен, но уникалността не означава просто да си различен. Как младите сами да променят това?
- Повечето от младите хора избиват комплекси за малоценност (всеки ден, 24 часа в денонощието). Скъпи телефони, специални прически, скъпи вносни модни дрехи, маникюри, модерни коли. Впрочем, по принцип ние, българите, сме комплексари, та младите ли ще се различават? Срамуват се да кажат, че учат например за учители, начални или предучилищно. Искат да учат право, публична администрация, международни отношения. Няма значение, че на трудовия пазар има хиляди безработни прависти и икономисти. Държавата не се интересува, та младите ли ще го правят. Някой може ли да каже какво ще е нужно след 20-30 години, каква е образователната поръчка на обществото на знанието, какви ценности, умения, компетентности ще са нужни, за да върви напред обществото ни.
- Голяма част от учениците не мислят или ако го правят, е повърхностно, безкритично. През античността първите платени учители по философия – софистите – учили младите хора на три неща: да мислят, да говорят и да действат. Днес болшинството от нашите ученици правят точно обратното. Първо действат (при това първосигнално), след забележка на учителя, отварят „една уста” не ти е работа, тоест говорят. След това започват да мислят, ако изобщо мислят.
- Имат ниска самооценка. Всички ученици знаят за пет и шест. Да не говорим за техните родители, какво мислят за „постиженията” на своите деца. Образователната ни система не кара младите хора да мислят, а по-скоро да зубрят. И въпреки това повече от 70% от нашите ученици се притесняват от изпитванията и оценяването, защото не се разбира смисъла на оценяването (за оценката ще напиша отделно), критериите са занижени и „бележкарството” се поощрява.
„Приземяването”,”отрезвяването” на младите хора
Берщайн казва, че не е важна крайната цел, а пътят, който трябва да се извърви. Младите хора ще извървят своя път и ще разберат и осъзнаят, че за да успеят, трябва да бъдат конкурентноспособни на своите връстници, не само от България, а и от света. Да са достатъчно образовани, да имат компютърни умения, да знаят езици, да имат умения и ключови компетентности, нужни на съвремието.
Как ще стане това?
- Първото приземяване ще са матурите. Защо младите хора сами да не разберат и осмислят, че матурите са най-сериозното изпитание, проверка на зрелостта, прекрасна възможност да докажат себе си. Зрелостта предполага проверка на знанията, уменията, компетентностите.
- Второто приземяване ще бъдат резултатите от матурите. Едно е по време на ученето, друго е на матурата. Всеки, който се е готвил съзнателно, отговорно, и е положил усилия, ще има късмет (подготовката среща възможността) и разбира се, разочаровани ще има. Защо да няма, кога ще разберат, че успехът е преди всичко труд, труд и пак труд.
- След празненствата / връщане от екскурзията в чужбина, изведнъж става „тихо”, купонът е свършил, не си всеки ден пред прожекторите, не си в центъра на внимание. Защо да не настъпи този момент? Абитуриентските вечери, които на практика са грандиозни тържества, с гости от порядъка на 400 и нагоре ще са вече отминали. Насладата от скъпи тоалети, оркестри, певици, гюбеци и кючеци, това също е вече минало. Защо да не го правят? След като един го направи, нали всички сме социални същества. Аз самият присъствах на две такива тържества (за сега). Разбира се, добро впечатление прави, че все по-малко хора се напиват, не видях пиян абитуриент. Преди две-три години прочетох, че в Сърбия било модерно да отправиш зло пожелание „Да ти прилича детето на български абитуриент”. Дано абитуриентските балове, в които се харчат луди пари на родителите, не се превърнат в пародия. Младите хора вместо да покажат зрялост, да докажат, че са овладели социалните кодове, те харчат луди пари на родителите. Защо да не го правят, нали всички така постъпват? От всяка абитуриентска вечер има включвания на живо и най-вече от моментите, когато играят кючек (и то как го правят).
- Следващото приземяване е реалния живот – не е това, което са си го мислили, реалността е друга, вече без скъпите екстри. Защо да не осъзнаят, че е дошло време за истинските изпитания в живота.
- Резултатите от приемните изпити във висшите учебни заведения. Това е следващото сериозно изпитание и в такъв смисъл резултатите са важни.
- Следващото приземяване са новите запознанства в големия град, след като станат студенти, ето какво написа Селвет Чаушева във своето есе на матурата по философия през 2009 г.: „Деветнадасетгодишно момиче със своите проблеми, мечти и вълнения. Въпреки това изпитвам малко страх – страх от непознатото и невидяното до този момент. Отиването в големия град, срещата с нови и различни хора, справянето с ежедневните ми задължения – с всичко това съвсем сама трябва да се справя” Защо да не извървят своя път?
- Много скоро ще разбират, какво са пропуснали в училище. Има, разбира се, една значителна част от зрелостниците, които се чувстват уверени, могат да говорят пред аудитория, работят в екип, това са тези, които в средното училище са участвали в извънкласни форми, задоволявани им са по-висшите потребности.
- Ще разбират, че не само трябва да се учи, но и да се работи, ако искат да живеят поне приблизително така, както е било като ученици при своите родители. Ученето днес е скъпо удоволствие. Не може да се разчита само на родителите. Защо младите хора да не изпитат удоволствие от правенето на нещо смислено и полезно?
И съвсем накрая, като казвам, че младите хора не са виновни, това не означава, че се примирявам с това положение. Напротив, учителят трябва да бъде строг и взискателен към учениците. Учителите имат възможността да влияят положително, да респектират, защо да не го правим? Нима има нещо по-хубаво от това да видиш как едно плахо и неуверено дете се превръща в личност, поставя си по-големи цели и се стреми да ги реализира!
И ако все още някой се пита заслужава ли си да полагаме такива усилия, да заслужава си! Защо НЕ?