През лятото на 2014 г. на една среща на наши ученици с д-р Милен Врабевски, председател на Фондация ”Българска Памет”, стана дума за екипа на фондацията и лично д-р Врабевски, които правят толкова много за младите хора, колкото държавата не прави. Разговаряхме за визията на младежите и предизвикателствата пред тях. Тогава обсъдихме идеята за разширяване дейността на фондацията в посока личностно израстване. Разработихме проекта ”Фондация Българска памет – възможност за изява на гражданското съзнание и поведение”. Тогава не можахме да го реализираме поради много обективни причини. Преди един месец имах възможност да споделя с д-р Врабевски идеята за проекта. Стигнахме до разбирането, че в настоящия момент най-добре би било в рамките на инициативата ”Път към университета” да обособим една сборна група с ученици от училищата в Сатовча, Кочан, Вълкосел и Слащен. В последствие сметнахме за целесъобразно да заложим, на първо място, на една група от Сатовча, а после ще му мислим.
За целта трябваше да се сформира група с желаещи ученици от 9 до 11 клас и тя да наброява най-малко 11 деца. Със съдействието на класните ръководители Биляна Хаджиева и Нели Бурова, както и с подкрепата на директора г-н Дунчев, се срещнахме с децата. Обясних идеята и ги оставих насаме да решат дали ще поискат да участват в такова обучение.
В 10 клас от 30 ученици – 22 са се подписали, а в 11а клас от 14 деца, 11 изявиха желание да участват. След проучване на администратора на офиса на фондацията г-жа Джурина от гр. Якоруда, получихме одобрение. Д-р Врабевски написа:
”…Ще се радвам да сме от полза на прекрасните ви деца…”
Благодаря, д-р Врабевски, за нас, за мен е чест!
И така, от 08.11. тази година започнахме заниманията „Защо не?”. Защо да не превърнем „Аз не мога” в „Аз мога и искам?” (впечатленията ми от първите две занимания от децата са повече от окуражителни и прекрасни). Подобен ЗИП-Приложна етика, водих в продължение на 15 години в училище и той беше одобряван безрезервно от Регионалния инспекторат по образование гр. Благоевград.
Основното послание на този курс ”Защо не?” се свежда до следната гледна точка на един от най-големите мислители – Наполеон Хил:
”Всичко, което умът може да си представи и повярва, може да бъде постигнато.”
Ето какво споделиха през 2003 г. ученички в 10 клас (със съкращения):
„… Според мен начинът на мислене е основополагащ за резултатите, които ще постигнем. Успехът няма точна рецепта и измерения, но има някои общи закономерности. Г-н Шишков ги е заложил в този ЗИП. Положителният начин на мислене, умението да си поставяш цели и да ги следваш, как да използваме гнева за положителни цели и как да приемаме чуждия гняв, силата на притегателната личност и още много, които могат да преобърнат „Аз не мога” в „Аз мога и искам.”, Галина
„…Това, което изучавахме в ЗИП-а тази година, мисля че беше първата и най-важна стъпка за формиране на характера на една личност и за нейната успешна бъдеща реализация, т.е. за постигане на целите й…”, Светлана
Не поставям въпроса – Защо аз? А защо да не водя такъв курс?
Какви са ми основанията:
- Политическата класа, която на преден план афишира парите и властта, направи нашите младежи егоцентрични и меркантилни, поквари ги (виж: Защо да не са такива младите?). Учителите сме тези, които можем донякъде да съдействаме тази несправедливост да не се отрази пагубно за младите и за България.
- В образованието навлязоха много случайни хора (с преквалификации, не зная още как). Познавам доста такива колеги, които работят много добре като учители. В същото време познавам и колеги, които според мен са сбъркали учителската професия (да бяха си работили,това което първо са си завършили). Впрочем вече в България като че ли е на мода, повечето хора да работят това, което не им е работа.
- Получава се един парадокс – ние боготворим добрия лекар, отличния инженер, механик, артист, музикант, преподавател в университета, а за добрия учител, никой нищо не казва, освен разбира се, учениците. Повечето от тези хора продължават да работят и след като се пенсионират и то като творят и показват висок професионализъм. Защо квалифицираните, добри и доказали се учители и след пенсионирането си при добра възможност да не продължат като учители?
Не мога да си представя учителя-физик Теодосий Теодосиев, един ден да каже ,”Вече съм пенсионер и няма да готвя повече бъдещи медалисти по физика и математика.”
- Испанският философ Гасет, казва, че след като хората се пенсионират, масово се разболяват, защото спират да се развиват. Важното е да продължиш да бъдеш полезен и това да осмисля живота ти. От болни възрастни хора ли има нужда България?
- В Интернет пространството всичко вече е казано, написано, доказано, интерпретирано, днес вече почти нищо ново не може да се каже. Да, „чичко Гугъл” знае всичко, но не дава отговори на най-важните въпроси, които младите хора си задават. В същото време учебниците са претрупани с материал, написан на висок стил. Ученето в последна сметка, не е колекциониране на факти, а разбиране и осмисляне на суровата информация, за да добие смисъл. Защо пенсиониралите се учители да не го правят, след като при тях мъдростта е вече факт. Често се налага вкъщи, когато жена ми ме накара да поправя примерно един развален контакт да казвам, че не мога, аз разбирам само от „даскалък”, напиши ти един доклад й казвам. Отговаря ми „не мога”, аз пък мога, но от електричество, и не само, не разбирам.
- Няма бивш учител, учителят е учител 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Ние никога не можем да се освободим от „учителското”. Три години след моето пенсиониране не се възприемам по друг начин, освен като учител. Защо да не продължим да сме полезни? Самият аз продължавам да подготвям зрелостници за матурата по философия, давам онлайн уроци. Защо висококвалифицираните и успели учители да не го правят?
- Миналата година един колега в прав текст ми каза:
”Ти си пенсионер, вече нямаш място в училището” (може да се е пошегувал?).
Дали имам право или не, не зная, само зная, че имам нужната подготовката, увереността, куража, смелостта и хъса да бъда още учител. Както ми заяви една ученичка на честването на 15-годишнината на Клуба за ООН през месец юни 2014 г.
”…Както се очаква догодина г-н Шишков ще се пенсионира, малко ученици го искат това. Искам да Ви кажа, да продължите да бъдете с нас, както можете и доколкото издържите.”
Продължавам, Камелия!
8. Отивайки тази година в училище:
- по никакъв начин не ощетявам бюджета на училището.
- Изрично помолих, че най- напред трябва да бъдат одобрени двете групи, по желания на учениците, за подготовка за матурата и едва тогава, ако бъде одобрено предложението, ще започна подготовка, затова в групите няма ученици от дванадесетите класове.
- Не отнемам часове на учителя по философия.
- Това е станало с разрешение на директора и класните ръководители.
- Най-важното – това е по желание на учениците. Срещнах се с два класа, а ако бях посетил всички ученици от девети до единадесети клас, вероятно желаещите ученици щяха да бъдат още повече.
9. На последния педагогически съвет, преди три години, в изказването си тогава заявих, че никой не трябва да си мисли, че се е „отървал” от мен (шегичка).
- През 2013 г. в една моя оценка за ролята на учителя за формиране на демократични ценности в развиващото личността училище, също се пошегувах с думите на депутата Йосиф Петров, с репликата му по повод несъгласието на опозицията да избере Андрей Луканов за министър- председател:
”Способен, но неудобен”.
Та, ето затова приех да водя това обучение в посока личностно израстване ”Защо не?”
Здравейте! Спомням си, че когато започнахме курса, първоначално не знаех нищо за него, както и за г-н Шишков. Мислех си, че ще дойдат хора, които ще ни говорят за това как да бъдем по отпуснати докато говорим и как ще обогатят както знанията, така и речта ни. И всъщност какво се случи-за моя радост очакванията ми се оправдаха, дори научих много повече от това, което бях очаквала! Курса ми даде много нови и със сигурност полезни знания, които ще ми помогнат както за сега, така и за в бъдеще. Най-важно научих се да казвам вместо „Аз не мога“, „АЗ МОГА И ИСКАМ“! Научих се да свой цели и разбрах, че трябва да съм търпелива и да се боря за да ги осъществя. От курса разбрах, че всеки човек трябва да има своите автопредписания и да ги следва. Това ме вдъхнови и аз установих свои автопредписания, които се опитвам да следвам всеки ден. Със сигурност курса ме направи по-отворена(в добрия смисъл на думата). Курса ми даде ценни знания, от които ще се възползвам. Той ме научи да не ме е срам да изказвам своето, дори и то да бъде грешно, и като цяло курса ме доближи към следващото ниво в стълбицата за успех. Изклчително съм благодарна на г-н Шишков и много бих искала да има още такива курсове!!!