Днес вероятно няма по-печеливш бизнес от банкерството. Вече банки има навсякъде, дори и в селата, да не говорим в градовете. Има световно известни банки, но банката, за която малко се знае и популяризира, това е банката за услуги, най-могъщата банка в света. В нея могат да членуват всички хора по света, защото вноските не са в пари, а в контакти. За нея искам да разкажа в настоящата публикация.
„За пръв път се споменава за нея в книгата на един американски писател. Това е най-могъщата банка на света. Има я във всички сфери на живота.
Ще ти дам един пример: знам, че ти ще се издигнеш и един ден ще си много влиятелна личност. Знам го, защото навремето и аз бях като теб, амбициозен, свободолюбив, честен. Днес не притежавам енергията, която имах някога, но искам да ти помогна, защото не мога и не желая да стоя на едно място, мечтая не да се пенсионирам, а да продължа така интригуващата борба за живот, власт, слава. Ще започна да правя вноски по твоята сметка – тези вноски обаче не са в пари, а в контакти. Ще те представя на една или друга личност, ще улесня някои сделки, стига да са законни. Ти ще знаеш, че си ми задължен, въпреки че аз никога не вземам комисионна.
Един ден ще поискам нещо от теб, ти можеш да откажеш, но знаеш, че си ми задължен. Ще направиш това, което искам, а аз ще продължа да ти помагам, другите ще разберат, че си почтен човек, и също ще започнат да правят вноски по твоята сметка – отново под формата на контакти, защото светът се състои само от контакти. Те също ще поискат нещо от теб някой ден, ти ще се съгласиш и ще ги подкрепиш, защото те са ти помогнали, и така с времето ще имаш собствена мрежа из целия свят, ще познаваш всички, които са ти необходими, и влиянието ти ще нараства все повече.
Банката за услуги е рискована инвестиция, подобно на всяка друга банка. Ти отказваш да ми направиш услугатаq за която съм те помолил, смятайки, че съм ти помогнал, защото си заслужавал, защото си върхът и всички сме длъжни да признаем, че имаш талант. Хубаво, аз ти благодаря и се обръщам към друга личност, по чиято сметка съм правил вноски. Но от този момент нататък всички ще знаят, без да е нужно да казвам каквото и да било, че на теб не може да се разчита.
Ще можеш да израснеш донякъде, но не толкова, колкото би искал. В определен момент животът ти ще тръгне надолу, ти ще си малко доволен, малко тъжен, няма да бъдеш неудачник, но няма и да се реализираш напълно”-
„Алхимикът“, Паулу Коелю
Поводът отново да се върна на тази тема, е наскоро завършилото състезание „Евроскола” в Кюстендил и отличното представяне на децата, което доведе до посещението на наши ученици в Страсбург на 22 март.
Както многократно съм отбелязвал в моите публикации, от гледна точка на етиката, нещата са съществуващи и дължими. Ценностите са смислите на дължимото. Ти си това, което си, благодарение на родителите ти, учителите, приятелите. Не можеш да кажеш (защо пък да не може) „На никой нищо не дължа, никой нищо не ми дължи”, както се пее в една гръцка песен.
Да, ама не, както би заявил журналистът Петко Бочаров (лека му пръст). Много ученици забравят от къде са тръгнали, кой им е подал ръка, за да извървят пътя на успеха.
Като действащ учител много често се налагаше да говоря на тази тема с учениците. Ние, учителите, които приемаме нашата професия като призвание (давайки най-доброто от себе си), ставаме свидетели и дори потърпевши от наши ученици, които са постигнали определени успехи, смятайки, че това се е случило, защото са от „голямото добро утро” и т.н.
В книгата ”Един живот като учител и не само” посочвам конкретен пример (как едно дете в единадесети клас помоли да бъде мотивирано и да повярва, че може да стане доктор, завърши средното образование с отличен успех и висше медицинско образование и днес работи като доктор. До трети курс редовно ми се обаждаше, поздравяваше ме по различни поводи, но след това връзката се прекъсна. На една сватба, в продължение на три часа не ме „забеляза“).
И при второто класиране на наши ученици за Страсбург една голяма част от тях след връщането им от Европейския парламент демонстрираха самочувствие, горделивост.
И сега тази практика се повтори. Както вече стана дума, от месец ноември 2017 г. в училище водя курс „Защо не?” с ученици от десети и единадесети клас, благодарение на фондация „Българска памет” и лично на д-р Врабевски.
Първоначално курсът започнахме с 33 деца, в последствие (когато започнаха натоварванията, поемането на определени ангажименти и отговорности) половината от участниците по различни причини преустановиха посещенията. Останаха 14 силно мотивирани деца, които за кратко време се научиха (по техните писмени признания) да си поставят по-високи цели, да работят при определени правила, да вярват и действат като отговорни личности. Именно тези деца бяха в основата на постигнатия успех в Кюстендил. Девет от десетте участници в състезанието са членове на курса „Защо не?“, 23 от всички 24 участници като евродепутати в Страсбург, също са членове на курса.
За мен беше огромно удоволствие и чест, че бях част от всичко това, че заедно с директора г-н Дунчев и останалите учители пряко ангажирани с подготовката за Страсбург – Нели Коемджиева, Мирослав Камберов и Ивайло Селяшки – спомогнахме нещата да се случат и за трети пореден път (както вече се писа), наши деца да бъдат евродепутати за един ден в Страсбург.
Естествено, наред с учителите и родителите, и аз с огромно нетърпение очаквах завръщането на децата, за да чуя как са се представили, дали са успели да се съизмерят със своите връстници от Западна Европа и не само. На първото редовно обучение, което провеждаме, (по принцип в сряда), дойдоха само две деца от всичките 14 (едни от най-мотивираните Нери Метунова и Сузана Моллова), в следващата сряда само 4 деца (другите си имали работа, били много заети, ангажирани с други лични ангажименти).
За мен това е не само безотговорно поведение, но демонстрация на излишно самочувствие, ниска самооценка и трудно преодоляване на гордостта.
Дали се сърдя на децата и дали ги обвинявам за това поведение? НЕ, ни най-малко, те не са виновни (виж „Защо да не са такива младите?“)
Де да бяха само младите!