Материалът „За вярата и надеждата в успеха“ е публикуван във Фейсбука ми на 13.06.2020 г. Считам, че още е актуален.
Прочутият разказвач Езоп от Фригия, напълно заслужено бил смятан за един от най- мъдрите хора. Съчинил много забавни и развлекателни разкази и с особената прелест на Словото си довел разумните и проникновени размишления до умовете и сърцата на хората. Има една блестяща басня за малката птичка и нейното гнездо, която напомня, че не трябва да прехвърляме на други хора надеждата и вярата в успеха на една работа, която можем да свършим сами, а трябва винаги да разчитаме на себе си. Тази басня е и отговор на въпроса: Кой е най-важния човек, що се отнася до личният ти живот?
Сега във времето на корона вируса имаме достатъчно основание да мислим и разсъждаваме за себе си. В разговор с ученици, често пъти, те са заявявали, че най-важния човек е ”Мама”, ”Татко”, ”Батко”, ”приятеля” и т.н.
Ето баснята (със съкращения):
”Има една малка птичка – чучулига. Тя се крие и вие гнездата си в житата, а щом наближи жътвата, малките вече се покриват с перушина. Та веднъж чучулигата намерила подслон в една нива, която започнала да зрее по-рано от обикновеното. Винаги, когато отивала да търси храна, предупреждавала малките да се пазят, ако нещо ново се случи, или чуят нещо необикновено да я известят.
Един ден дошъл стопанинът, заедно със сина си и рекъл: ”Житото е готово, затуй още утре съмнало неразсъмнало, бягай при нашите приятели и ги моли да дойдат, да ни помогнат да ожънем нивата”.
Когато чучулигата се върнала, малките с тревога разказали, какво са чули. Майката ги успокоила и им казала да не се тревожат: „Щом стопанинът, рекла, се надява на приятелите си да му ожънат нивата, утре житата сърп няма да видят, затова няма нужда да ви пренасям на друго място“.
На другия ден, приятелите не дошли. Отново викнал синът и му казал ”Тез приятели май все търтеи се извъдиха. Я по-добре отиди да помолим нашите роднини, близки и съседи да дойдат утре заран, че да ожънем.
Този дочут разговор от малките птички предали на майка си, след като се върнала. Тя отново ги успокоила с думите ”Още не съм виждала толкова отзивчиви близки и съседи. А вие внимавайте да чуете какво ще кажат утре господарите на нивата”
На изгрев слънце чучулигата отново отлетяла да търси храна. След като роднините и близките не дошли на нивата, господарят казал на сина си ”…Утре призори донеси два сърпа, един за мен, другия ти ще го вземеш, ние с нашите си ръце ще ожънем нивата”
Едва чула чучулигата, каквото и разказали малките и наредила: ”Време е да се махаме оттук и да се преместим другаде. Няма съмнение, че каквото е рекъл стопанинът, туй ще стане, работата вече е в ръцете на тия, които трябва да я свършат, а не в чужди ръце”
И тъй чучулигата напуснала гнездото си, а нивата била ожъната от своя стопанин”
Това е баснята на Езоп, показваща колко слаба е верността и напразно доверието в приятели и близките ни.
Извод: Трябва да разчитаме само на себе си и да не смятаме за наше благо или за наш заместник никого и нищо, което е извън нас и нашата воля. В последна сметка всеки човек е цели, мечти, намерения!
„…Друг не чакай за това, що можеш да извършиш сам” съветват мъдреците!
Успехът е преди всичко в нашите ръце!