За мен

Казвам се Калоян Шишков.

Живея в с. Сатовча, обл. Благоевград. Щастливо женен, горд баща на дъщеря Олга и син Краси. Радвам се и на двама внуци: Слави и Калоян.

Учител съм по история и философия. Отдадох всичко от себе си като учител – повече от 38 години.

Учениците ме наричат Закона. Когато разбрах, ми стана неприятно. После го възприех положително, като израз на моята принципност.

Любима мисъл:

По-добре е да обичаме със строгост, отколкото да мамим с кротост.

Августин, римски философ

От 12 септември 2014 г. съм в пенсия (според мен – заслужена – хората, които ме познават, могат да потвърдят). Разбира се, аз си оставам учител, само че пенсионер. И като пенсиониран учител, докато имам сили ще продължа да „работя” за равнопоставеност и качествено образование на нашите деца. Това е причината да съществува този сайт и да поема отговорността към вас да споделям тук опита ми и гражданската ми позиция по общественозначими въпроси.

Но да започна отначало…

Роден съм на 17 април 1950 г. в с. Крибул, обл. Благоевград, в многодетно семейство. От първи до четвърти клас учих в родното си село. Основно образование завърших в Сатовча. Не крия, че освен в родното село, никога не съм бил отличник. В седми клас „закъсах” по математика. Дори учителката ми искаше да ме остави на изпит и каза, че от мен няма да излезе нищо.

Средното си образование завърших в гр. Ихтиман в селскостопански техникум (в истинския смисъл на думата).

През 1972 г. завърших полувисшия институт в гр. Станке Димитров (Дупница), а през 1980 г. завърших Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност история и философия.

Започнах педагогическата си кариера като начален учител за една година в с. Кочан. Там осъзнах отговорността и призванието да си учител. Четири години бях дружинен ръководител, след което се преместих в Сатовча и отново като дружинен ръководител – три години.

През 1980 г. по решение на Централния комитет на Комсомола в Сатовча беше открит първия Пионерски дом в село в България и аз имах честта да бъда директор в продължение на четири години.

Три години работих извън системата на образованието. От 1987 г. бях назначен за заместник-директор на средното училище в Сатовча. От 1990 г. съм учител по история и философия. От 2000 г. – само по философия.

Изповядвам разбирането, че цел на образователната система са децата. Ние сме в училище, защото децата ги има, но лицето е учителят.

Мисля, че на детето винаги трябва да се гледа като решение, а не проблем. Детето е човек, личност, гражданин, социално същество.

Винаги учителската професия съм я възприемал като призвание, като работа, която осмисля живота ми. И колкото повече обич давам на моите ученици, толкова повече обич и уважение получавам от тях.

Най-голямата награда за мен, като учител, е обичта, уважението и признанието на моите ученици. Ценно за мен признание е грамота за „Любим учител“ от випуск 2015 г. в СОУ с. Сатовча, която получих 1 година след като се пенсионирах. Ето какво казаха при връчването:

Следващата грамота е „Любим учител”. Не бих искала да споменавам името му, искам той да се припознае в това, което съм писала за него. Той е един от онези учители, който тайно се възхищава на децата за тяхната изобретателна мисъл, който винаги ни подкрепяше, който допринесе за изграждането ни като личности. Той никога не ни обвини за грешките ни, а за тези наши грешки търсеше вината в себе си и колегите си. Той е учител, достоен за възхищение и респект. При всяко наше посещение при директора за поредната беля той винаги задаваше риторичния въпрос: „Детето е решение, а не проблем, нали?” отново с цел да ни защити. Любимият ви цитат е „Младостта е грешката, която всеки ден се поправя”, носите името на един велик български цар – Цар Калоян. Това сте вие, г-н Шишков.

Сузана, ученичка от XII клас, Из „Изненадата на дванайсетокласниците“ – 24.05.2015 г.