К. Шишков за образованието
  • Начало
  • За мен
  • Моята дейност
    • Онлайн тестове по философия
    • Подготовка за „Евроскола”
    • Курс „Защо НЕ?”
    • Очаквайте!
    • Клуб за ООН
    • Проекти
    • Публични изяви
  • Книги
    • 10 Работещи образователни модели, методи и подходи
    • Извървян път от Крибул до Страсбург
    • Един живот като учител и не само
    • Нови модели на гражданско поведение в българското училище
    • Самостоятелна подготовка за матура по философия
  • Блог
  • За Контакт

За паметта

Posted on 29.04.2018
СподелетеShare on Facebook
Facebook
Share on Google+
Google+
Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on LinkedIn
Linkedin

Фондация ”Българска памет” – възможност за творческа изява на гражданско съзнание и поведение

Това е проект, който заедно с фондацията замислихме преди три години. Не можахме да го реализираме изцяло като визия, цели и задачи, но някои смислени дейности успяхме да осъществим. Едно от тях е и курсът ”Защо не?“ (в посока личностно израстване) в рамките на инициативата „Път към университета”. Повече от 600 млади хора са включени в подготовка за матура и кандидатстване във висше учебни заведения. Само от Сатовча са 70.

Както и друг път съм писал, Фондация „Българска памет” прави толкова смислени неща с младите хора, колкото държавата не прави. Задоволява по-висшите потребности, а именно творческата изява, което спомага за самоусъвършенстване и формиране на гражданско съзнание и поведение.

Напоследък много се говори за т.н. „трети” сектор, защото условно се приема, че  съвременното общество се „дели” на три сектора: „първият” е държавният, обхващаш държавната собственост и органи за управление, „вторият” включва частния бизнес, а „третият” обхваща междинната зона между държавния и частния интерес. Същевременно този сектор се определя като неправителствен и нестопански.

По дефиниция третият сектор включва организации, допринасящи с дейността си за реализиране на някаква общественополезна цел, неосъществяващи печалба в полза на което и да е лице и неслужещи на политически цели.

Хайде да видим колко неправителствени организации има в момента в България (може би повече от 10 хиляди) и колко от тях реализират на практика общественополезни цели?

Много изследвания са правени в тази насока, такива анкети правихме и с ученици от 12 клас, за да констатираме, че има голямо недоверие към гражданските организации и към публичната организираност. Те не се възприемат като  обслужващи общия интерес, а като средство за лично облагодетелстване. Те не са „трети” сектор, а прикритие на политически и частни интереси, обслужващи интереси на чужди държави, монополи и корпорации (вижте как работят и в чия полза „зелените” неправителствени организации и не само).

Може ли да настъпи промяна в посока по-голяма гражданственост? Да, това зависи от всички нас, когато започнем да се възприемаме като граждани, носители на права и създадем гражданското общество, което да бъде коректив.

Неправителствената организация, от която имам прекрасни преки  наблюдения от близо 10 години и за която мога да кажа само хубави неща, това е фондация „Българска памет”, начело с д-р Милен Врабевски. Тази фондация с дейността си непрекъснато демонстрира устойчиво развитие на европейската интеграция и общото ни бъдеще, развива дигиталните умения, повдига увереността и самочувствието на младите хора, организира честване на бележити личности и годишнини, издига паметници, организира благотворителни мероприятия, с които дейности вдъхновява младите  и спомага за тяхното личностно израстване.

Памет В моето помагало „Самостоятелна подготовка за матура по философия” съм записал повече от 10 характеристики за паметта. По-надолу споделям аналогия между визията и дейността на фондация „Българска памет” и психичния процес памет така, както я възприемам, разбирам и осмислям.

  1. В един от учебниците по психология е записано „Паметта е познавателен психически процес на приемане, съхраняване и възпроизвеждане на миналия опит на човека”. Какво прави фондацията? Занимава младите хора с българската история, богатото културно-историческо наследство, по един достъпен и нетрадиционен начин, съхранява го в тяхното съзнание, което допринася за формиране на историческо мислене и отношение. Резултатът – младите обичат и уважават миналото и се гордеят с него.
  2. Паметта има три етапа: запомняне, съхраняване и възпроизвеждане. Чрез разнообразната си дейност фондацията допринася за разбиране и осмисляне на европейския характер на българската културна идентичност. Самата българска идентичност се създава именно като представяща България в пространството на цивилизованите европейски държави, към които винаги сме принадлежали. Така младите хора осъзнават, че по-добре е да бъдат себе си, не за пред другите. Както знаем наследството освен материални измерения има и морални. „Наследство” означава не да имаш, а да си верен на нещо. Наследник на  Левски, Ботев, други бележити българи, е онзи, който ги чете и носи и спазва заветите в сърцето и душата си, а не като си украсява с ликовете им кабинета или ресторанта. Човек храни и съхранява това, което другите са му подарили. А на нас много са ни подарили, нищо даром не сме получили, всичко е  извоювано със саможертви и отдаденост на идеята.
  3. Паметта ни прави интелигентни. Интелигентните хора не само си записват, а си служат с информацията като грамотни хора. Фондацията организира обучителни семинари, пътувания в чужбина, среща с връстници от Балканите, българската диаспора. По този начин младите се възприемат като част от нещо голямо и значимо.
  4. Паметта ни прави образовани. Няма как да не образоваш, млади хора, които не само преживяват в заниманията, но трупат познания (работа в екип, как да ди поставят по-високи цели, как да говорят добре, предприемачество и т.н.). Всяко събиране на млади хора на едно място представлява творчески процес на подготовка, преживяване и споделяне. Както споделя Колб в своята книга „Обучение чрез преживяване”, обучението е процес на превръщане на преживяното в знание (познание, като умения, компетентности), което после се отразява както на интелектуалното, така и на моралното развитие.
  5. Паметта не ни принадлежи, а ни се случва. Френският социолог Морис Халбвакс пръв въвежда темата за социалния характер на паметта. Чрез преживяванията се напомня за идентичността и принадлежността към определена група, народ, нация. Сещаш се за нещо, което си го преживял, но в момента не го мислиш. Припомняш си след като видиш примерно една снимка, един сувенир, участие в конкурс и т.н. Фондацията непрекъснато ни го напомня.
  6. Паметта обогатява живота ни. Когато ти имаш много срещи, участия в семинари, конкурси, вълнуващи преживявания, животът ти става желан, интересен, забавен, интригуващ.
  7. Паметта ни помага да пренастройваме ума си. Знаем, че начина на мислене, определя и поведението.
  8. Винаги колективната памет е свързана с общността, към която принадлежим. Именно тази общност си изработва социални рамки за припомняне, за принадлежност.
  9. Паметта винаги е емоционално натоварена, пристрастна, защото иска да легитимира своето. А какво по-добре на преден план да се подчертава българското, което те прави горд. Разбираш и осъзнаващ принадлежността, съпричастността.
  10. За разлика от историята, която представлява научен поглед към света, паметта е обременена. Именно чрез фондацията младите хора се „обременяват” с патриотизъм, национално достойнство и гордост…

И вече накрая, както знаем паметта бива: мигновена – от 2 до 3 секунди; кратковременна – 22-25 секунди и дълговременна (неограничена във времето).

Всеки ден в публичното пространство се говори за дейностите, които се осъществяват с младите хора.

И съвсем накрая, както напоследък често повтарям в моите  публикации, от три до пет години ние ще сме президентска република, затова отправям предизвикателство към д-р Врабевски, Общественото мнение за него е, че той е един от най-успешните иноватори, предприемачи, лидери на мнение в наши дни в България. Ех, какъв деен президент можем да имаме в негово лице. Защо не?

СподелетеShare on Facebook
Facebook
Share on Google+
Google+
Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on LinkedIn
Linkedin
1 Comment
« За „банката за услугите”, очакванията и гордостта
ЛЕСНО ЛИ Е ДА СИ ДОБЪР УЧИТЕЛ? »

One thought on “За паметта”

  1. Рени Валериева Байрактарова says:
    30.04.2018 at 20:30

    Защо не? – това е курс спонсориран от фондация Българска памет и по точно от доктор Милен Врабевски – велик човек. Личност утвърдена в българското общество. Човек способен да сбъдва мечтите ни, човек с визия за бъдещето, човек който държи на българското – на традициите, на обичаите…. Човек отговарящ на мотото, „единни в многообразието“. Личност която много рядко можем да срещнем в 21век. Благодарение на доктор Милен Врабевски курсът, „Защо не?“ се провежда всяка сряда, воден от господин Калоян Шишков-бивш учител по философия. Много съм слушала за господин Калоян Шишков, как успявал да ги накара учениците, хората да се чувстват специални в обществото, как да се справят с трудностите, да забравят бремето и да гледат напред, да доизграждат характера си, да не се страхуват да изкажат мнение по дадена тема, да вярват в себе си, че могат стига да искат. Аз имах голямо желание да се запозная с господин Калоян Шишков и благодарение на доктор Милен Врабевски и изборът му за господин Шишков, той да води курса желанието ми се сбъдна. Курсът започна на 8 ноември бяхме около 33 ученици. Но в последствие останахме 15,защото другите се оказаха много несериозни и не можаха да разберат, каква възможност изпуснаха…. Какво научих до момента от курса, „Защо не? „. Научих, че за успеха е нужно 99% труд и 1% талант, че, „там не е по – добре от тук“, че хората се делят на три групи : – 1- гледат, 2-чудят се, 3-хора на действията, че разпределянето на времето и задълженията ни помагат да се справяме с всичко на време, че 24часа=3×8-сън, работа, свободно време. Учим се да говорим добре и да пишем философски есета. Искрени БЛАГОДАРНОСТИ!

    Отговор

Leave a comment Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Тестове по философия

Подготовка за матура по философия - Тестове по учебните дисциплини от философския цикъл (9-12 клас)
Виж ТУК

Консултации

  • Учебно помагало.
  • Консултации за по-лесна подготовка за матура по философия.
  • Курс по психология и етика за подготовка на медицински сестри, акушерки и помощник-фармацевти.

Виж ТУК

ПОРЪЧАЙ СЕГА!

ПРЕПОРЪЧВАМ

Цветоглед - Цветен поглед към света по актуални теми от деня.
Цветоглед, Препоръчано от Калоян Шишков

Меню

Начало
За мен
Моята дейност
Книги
Блог
За контакт

Помагало

Учебно помагало "Самостоятелна подготовка за матура по философия":
- Тестове с пояснение.
- Теория на достъпен език.
- Философски есета.

Консултации

Подготовка по философия:
-за зрелостници;
-за кандидат-студенти;
-на живо или онлайн.

ЗА КОНТАКТ

CyberChimps WordPress Themes

© Калоян Шишков 2014 / Поддръжка: Веско Шекеров, Галина Шекерова и Рафие Шерифова