Фондация ”Българска памет” – възможност за творческа изява на гражданско съзнание и поведение
Това е проект, който заедно с фондацията замислихме преди три години. Не можахме да го реализираме изцяло като визия, цели и задачи, но някои смислени дейности успяхме да осъществим. Едно от тях е и курсът ”Защо не?“ (в посока личностно израстване) в рамките на инициативата „Път към университета”. Повече от 600 млади хора са включени в подготовка за матура и кандидатстване във висше учебни заведения. Само от Сатовча са 70.
Както и друг път съм писал, Фондация „Българска памет” прави толкова смислени неща с младите хора, колкото държавата не прави. Задоволява по-висшите потребности, а именно творческата изява, което спомага за самоусъвършенстване и формиране на гражданско съзнание и поведение.
Напоследък много се говори за т.н. „трети” сектор, защото условно се приема, че съвременното общество се „дели” на три сектора: „първият” е държавният, обхващаш държавната собственост и органи за управление, „вторият” включва частния бизнес, а „третият” обхваща междинната зона между държавния и частния интерес. Същевременно този сектор се определя като неправителствен и нестопански.
По дефиниция третият сектор включва организации, допринасящи с дейността си за реализиране на някаква общественополезна цел, неосъществяващи печалба в полза на което и да е лице и неслужещи на политически цели.
Хайде да видим колко неправителствени организации има в момента в България (може би повече от 10 хиляди) и колко от тях реализират на практика общественополезни цели?
Много изследвания са правени в тази насока, такива анкети правихме и с ученици от 12 клас, за да констатираме, че има голямо недоверие към гражданските организации и към публичната организираност. Те не се възприемат като обслужващи общия интерес, а като средство за лично облагодетелстване. Те не са „трети” сектор, а прикритие на политически и частни интереси, обслужващи интереси на чужди държави, монополи и корпорации (вижте как работят и в чия полза „зелените” неправителствени организации и не само).
Може ли да настъпи промяна в посока по-голяма гражданственост? Да, това зависи от всички нас, когато започнем да се възприемаме като граждани, носители на права и създадем гражданското общество, което да бъде коректив.
Неправителствената организация, от която имам прекрасни преки наблюдения от близо 10 години и за която мога да кажа само хубави неща, това е фондация „Българска памет”, начело с д-р Милен Врабевски. Тази фондация с дейността си непрекъснато демонстрира устойчиво развитие на европейската интеграция и общото ни бъдеще, развива дигиталните умения, повдига увереността и самочувствието на младите хора, организира честване на бележити личности и годишнини, издига паметници, организира благотворителни мероприятия, с които дейности вдъхновява младите и спомага за тяхното личностно израстване.
В моето помагало „Самостоятелна подготовка за матура по философия” съм записал повече от 10 характеристики за паметта. По-надолу споделям аналогия между визията и дейността на фондация „Българска памет” и психичния процес памет така, както я възприемам, разбирам и осмислям.
- В един от учебниците по психология е записано „Паметта е познавателен психически процес на приемане, съхраняване и възпроизвеждане на миналия опит на човека”. Какво прави фондацията? Занимава младите хора с българската история, богатото културно-историческо наследство, по един достъпен и нетрадиционен начин, съхранява го в тяхното съзнание, което допринася за формиране на историческо мислене и отношение. Резултатът – младите обичат и уважават миналото и се гордеят с него.
- Паметта има три етапа: запомняне, съхраняване и възпроизвеждане. Чрез разнообразната си дейност фондацията допринася за разбиране и осмисляне на европейския характер на българската културна идентичност. Самата българска идентичност се създава именно като представяща България в пространството на цивилизованите европейски държави, към които винаги сме принадлежали. Така младите хора осъзнават, че по-добре е да бъдат себе си, не за пред другите. Както знаем наследството освен материални измерения има и морални. „Наследство” означава не да имаш, а да си верен на нещо. Наследник на Левски, Ботев, други бележити българи, е онзи, който ги чете и носи и спазва заветите в сърцето и душата си, а не като си украсява с ликовете им кабинета или ресторанта. Човек храни и съхранява това, което другите са му подарили. А на нас много са ни подарили, нищо даром не сме получили, всичко е извоювано със саможертви и отдаденост на идеята.
- Паметта ни прави интелигентни. Интелигентните хора не само си записват, а си служат с информацията като грамотни хора. Фондацията организира обучителни семинари, пътувания в чужбина, среща с връстници от Балканите, българската диаспора. По този начин младите се възприемат като част от нещо голямо и значимо.
- Паметта ни прави образовани. Няма как да не образоваш, млади хора, които не само преживяват в заниманията, но трупат познания (работа в екип, как да ди поставят по-високи цели, как да говорят добре, предприемачество и т.н.). Всяко събиране на млади хора на едно място представлява творчески процес на подготовка, преживяване и споделяне. Както споделя Колб в своята книга „Обучение чрез преживяване”, обучението е процес на превръщане на преживяното в знание (познание, като умения, компетентности), което после се отразява както на интелектуалното, така и на моралното развитие.
- Паметта не ни принадлежи, а ни се случва. Френският социолог Морис Халбвакс пръв въвежда темата за социалния характер на паметта. Чрез преживяванията се напомня за идентичността и принадлежността към определена група, народ, нация. Сещаш се за нещо, което си го преживял, но в момента не го мислиш. Припомняш си след като видиш примерно една снимка, един сувенир, участие в конкурс и т.н. Фондацията непрекъснато ни го напомня.
- Паметта обогатява живота ни. Когато ти имаш много срещи, участия в семинари, конкурси, вълнуващи преживявания, животът ти става желан, интересен, забавен, интригуващ.
- Паметта ни помага да пренастройваме ума си. Знаем, че начина на мислене, определя и поведението.
- Винаги колективната памет е свързана с общността, към която принадлежим. Именно тази общност си изработва социални рамки за припомняне, за принадлежност.
- Паметта винаги е емоционално натоварена, пристрастна, защото иска да легитимира своето. А какво по-добре на преден план да се подчертава българското, което те прави горд. Разбираш и осъзнаващ принадлежността, съпричастността.
- За разлика от историята, която представлява научен поглед към света, паметта е обременена. Именно чрез фондацията младите хора се „обременяват” с патриотизъм, национално достойнство и гордост…
И вече накрая, както знаем паметта бива: мигновена – от 2 до 3 секунди; кратковременна – 22-25 секунди и дълговременна (неограничена във времето).
Всеки ден в публичното пространство се говори за дейностите, които се осъществяват с младите хора.
И съвсем накрая, както напоследък често повтарям в моите публикации, от три до пет години ние ще сме президентска република, затова отправям предизвикателство към д-р Врабевски, Общественото мнение за него е, че той е един от най-успешните иноватори, предприемачи, лидери на мнение в наши дни в България. Ех, какъв деен президент можем да имаме в негово лице. Защо не?
Защо не? – това е курс спонсориран от фондация Българска памет и по точно от доктор Милен Врабевски – велик човек. Личност утвърдена в българското общество. Човек способен да сбъдва мечтите ни, човек с визия за бъдещето, човек който държи на българското – на традициите, на обичаите…. Човек отговарящ на мотото, „единни в многообразието“. Личност която много рядко можем да срещнем в 21век. Благодарение на доктор Милен Врабевски курсът, „Защо не?“ се провежда всяка сряда, воден от господин Калоян Шишков-бивш учител по философия. Много съм слушала за господин Калоян Шишков, как успявал да ги накара учениците, хората да се чувстват специални в обществото, как да се справят с трудностите, да забравят бремето и да гледат напред, да доизграждат характера си, да не се страхуват да изкажат мнение по дадена тема, да вярват в себе си, че могат стига да искат. Аз имах голямо желание да се запозная с господин Калоян Шишков и благодарение на доктор Милен Врабевски и изборът му за господин Шишков, той да води курса желанието ми се сбъдна. Курсът започна на 8 ноември бяхме около 33 ученици. Но в последствие останахме 15,защото другите се оказаха много несериозни и не можаха да разберат, каква възможност изпуснаха…. Какво научих до момента от курса, „Защо не? „. Научих, че за успеха е нужно 99% труд и 1% талант, че, „там не е по – добре от тук“, че хората се делят на три групи : – 1- гледат, 2-чудят се, 3-хора на действията, че разпределянето на времето и задълженията ни помагат да се справяме с всичко на време, че 24часа=3×8-сън, работа, свободно време. Учим се да говорим добре и да пишем философски есета. Искрени БЛАГОДАРНОСТИ!