Винаги съм смятал, че човек, който съчетава простотия и фанатизъм, е много опасно нещо. С такива хора никак не е за предпочитане да си имаш работа, още повече да спориш с тях. Но все пак понякога се налага. Малко късно осъзнах, че не си заслужава да си хабиш нервите. Трябва умният, интелигентният човек да отстъпи, да направи компромис, да не настоява непременно да излезе прав от една или друга ситуация.
Често съветвах моите ученици да не спорят с такива лица, защото хората няма да направят разликата между спорещите. В други случаи, къде на шега, къде сериозно, им казвах, че не е за предпочитане човек да се бори с прасе, защото и двамата ще се окалят, но на прасето ще му хареса.
В моята практика като учител, разбира се, съм имал какви ли не случаи с колеги, пък и не само с колеги. Почти винаги съм се примирявал, отстъпвал съм. Така си спестявах излишни главоболия и нерви и общо взето се справях с всяка ситуация.
Последните години като учител се сблъсках с едно друго съчетание – на интелект и двуличие и да си призная честно, трудно намирах решение, за да изляза от ситуацията „невредим“. Такива хора на мига разбират, на мига реагират и те обвиняват, дори съвършено да знаят, че ти си прав. Хората отстрани, които присъстват на разговора, могат да останат с убеждението, че действително нещата стоят така. Особено ако тези разговори се провеждат пред ученици или при директора. Честният човек, почтеният човек, трудно намира противодействие, поне при мен понякога така се получаваше.
На съчетанието прост и фанатик намирах и сега намирам решение. Но на съчетанието интелигентен и в същото време двуличник нямам решение.
Вие срещате ли такива хора? Какво мислите, как да се подходи към тях?
Калояне, у нас е прието интелигентността да е синоним на образованост. Грешка! Интелекта е умствена способност, съобразителност, прозорливост, въображение и т.н., които позволяват на човек да се справя бързо в трудни за него ситуации. Наличието на тези качества не изключва двуличие, напротив: те помагат на притежателя им да „излиза сух“. Пример са някои наши политици- интелектът им помага да лъжат с цялата си сериозност. За такива хора се съди само по делата им.
Съгласен съм с теб, Биляна, че интелигентността не означава образованост. Кант смята, че интелектът се състои от две форми- разсъдък и разум. Разсъдъкът ни помага да мислим с категории като причини, следствия, изводи. Разумът ни помага да мислим с идеи, които според философа са- Бог, душа, свят.
Съгласен съм, че при политиците има демагогия, политиката е несъвместима с морала. Но в случая аз говоря за учители.