Не поставям въпроса дали да имаме Президентска република, а каква да бъде тя?
Вече и на платените анализатори, политолози, соросоиди, стана ясна, че парламентарната идея е похабена, опорочена, износена, непригодна вече за България. Интересното в случая е, че в публичното пространство не се говори за Президентска република. Отдавна е ясно, че партиите от целия политически спектър са против и ще бранят със зъби и нокти статуквото. Преди известно време написах публикацията Президентската република- жадувана надежда и упование. В нея представих какво означава една Президентска република и какви широки правомощия ще има Президентът.
Нормално е да се запитаме: сега ли е моментът, изчерпена ли е наистина Парламентарната демокрация? Какви са причините, за да настояваме за Президентска република?
Какво си мисля:
Повече не можем да живеем по този начин – и на децата вече стана ясно. Както навремето Ленин определи, намираме се в ”революционна ситуация”, което означава ”Висините да не могат, низините да не искат”. Т.е. ние сме паднали на дъното и трябва да започнем да се изправяме на крака. Сами трябва да си помогнем. Не желаем повече да живеем по този начин, искаме промяна, смяна на системата. На този свят нищо случайно няма, в крайна сметка в света, в който живеем, има четири възможности за отношение между нещата:
- едно-едно (една причина – едно следствие)
- едно-много (една причина – много следствия)
- много-едно (много причини – едно следствие)
- много-много (много причини – много следствия)
Отношение от типа ”едно-едно” се среща рядко.
Имаме много причини да живеем недобре, още толкова следствия, за да настояваме за Президентска република.
По думите на проф. Продев ”Така наречената демократизация на страната е по същество ликвидация на обществено богатство, деиндустриализация, деинтелектуализация и демодернизация. В много отношения нашият преход е уникален не само в Източна Европа, но и в световната история по катастрофичността и глупостта си, по ирационалността и безотговорността на тези, които го осъществиха.” По друг начин казано, башибозушко разрушаване и разграбване, което няма прецедент в историята на модерната българска държава, дори след тежки и ужасни войни. Което доведе не само до разруха в душите и сърцата ни!
Президентската република е нашето упование, надежда и спасение!
По какво не може да има отстъпление при една бъдеща Президентска република?
- В бъдещата Президентска република Президентът е държавен глава и олицетворява нацията. Той представлява страната в чужбина!
- Той е Главнокомандващ на въоражените сили на Републиката.
- Назначава министър-председателя и министрите, те не са зависими от Народното събрание и политическите партии.
- Назначава главния прокурор, председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
- Има право на законодателна инициатива.
- Специалните служби са на пряко назначение и подчинение на Президента.
Какво може да се обсъжда?
- Какъв тип Президентска република да сме: като тази в САЩ, Русия или като във Франция, или друг тип република.
- Да има ли Президентът правото да разпуска Народното събрание?
- Да се избират ръководителите на ВАС, ВКС, ВСС.
- Възможността да се избират Областните управители, изборност в съдебната система.
Тези мои разсъждения са предназначени най-вече за всички членове на нашата група за Президентска република.
Хайде да направим една проста сметка колко сме и какво ни предстои:
Групата ни АЗ съм ЗА Президентска република България начело с Президента Румен Радев наброява около 75 хиляди членове от цял свят, там където има българи. Ако предположим, че имаме още толкова симпатизанти на идеята, техният брой нараства на 150-200 хиляди. Като прибавим членове на нашите семейства, които биха подкрепили една такава идея за Президентска република, примерно по един или двама членове, броят нараства на около 500-600 хиляди. Една огромна армия от членове и съмишленици.
За целта обаче ние трябва да бъдем организирани. Убеждаваме се, че вече не е достатъчно само да псуваме (под юргана), да пишем: „Долу”, „Гадове”, „Продажници” и т.н.
Писателят Николай Хайтов казваше ”Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш”. За всяка работа се иска дупе, допълваше академик Хайтов. Сърбите още по-добре са го казали „Политика се ради со дупе и пари. Пари нема!”
Ще бъде добре по населени места да се самоорганизираме, за да имаме готовност при едни евентуални избори да подкрепим политически субект, който милее за Президентска република. Не приканвам към бунтове, противопоставяния, а просто да се подготвим. Дали ще се създават движения, групи по интереси, всеки на място ще решава. За съжаление Гражданското общество, което трябва да бъде коректив на политическата класа, все още се отлага в неопределено време. Когато сме спасявали евреите, сме имали гражданско общество, което успешно се е противопоставило не само на нацизма. През повече от 1340-годишното съществуване като народ, държава, нация, сме успели да запазим най-важните институции: армия, църква, образование. Днес сме на прага да загубим всичко, ако не се вземем в ръце.
Призовавам г-н Марин Стилиянов – администратор на групата – и останалите администратори и организатори да помислят за идеята.