Тези дни в социалните мрежи излезе проучване на „Галъп”, според което над 70% от българите одобряват съжителството без брак, включително и отглеждането на деца по този начин. Същевременно още по-голям процент от хората не одобряват брак да бъде сключван от еднополови двойки (не може да бъде друго, българите стоим здраво на земята, все пак повече от 58 народности са преминали през българските земи).
Оказва се, че българите не ценят особено институцията на брака, но стават яростни нейни защитници, ако се заговори за съюз на мъж с мъж или на жена с жена.
„Да не си женен, но да си щастлив на 30, е красиво. Да създадеш семейство след 35 е напълно възможно. И да купиш къща след 40 е също страхотно.”
Това проучване ми подсказа да се върнем в древността – как е разглеждан въпросът за брака, има ли идеална съпруга?
Веднъж попитали Аристотел кога да се ожени един млад човек: по-млад или в по-зряла възраст. Той отговорил „Каквото и да направите, един ден ще съжалявате!”
Много интересна и поучителна история разказва древният събирач на произведения на бележити философи Авъл Гелий в „Атически нощи“:
Когато някакъв човек попитал мъдреца Биант трябва ли да се ожени или да продължи да си ергенува, Биант отговорил: „Или хубавица ще вземеш, или грозница: ако е хубавица, ще е мръсница, а грозницата ще ти извади душицата. И едното, и другото не е за предпочитане. Следователно не бива да се жениш!”
Някой обаче обръщат думите му както им е изгодно „Ако взема грозница, не ще имам мръсница, а хубавицата не ще ми мъчи душицата. Следователно трябва да се оженя!“
Биант твърди, че човек не бива да се жени, заради несгодите, които и в единия, и в другия случай неминуемо ще се стоварят върху жениха.
Коментарите от тези силогизми се водят в посока, че външността в случая се означава само с нейните крайности – хубост и грозота. Обаче съществува и трето положение между двата полюса, казва философът Фаворин, за което Биант нито е помислил, нито се е сетил. Та нали между ужасната грозотия и дивната хубост има и една по-умерена, „всекидневна” външност, която е предпазена и от опасностите на съвършената красота, и от отвращението, породено от прекалената уродливост. Квинт Ений деликатно допълва, че това е онзи тип жена, която нито е „мръсница“, нито „вади душици“. Допълва още, че жените с „всекидневна” външност са ненапити и целомъдрени. Подобна умерена и скромна външност Фаворин нарекъл „съпружеска“.
Какво бих добавил?
Всичко е относително. Зависи човек какво носи в сърцето и душата си. Какви ценности изповядва, с какви очи гледа на най-близкия човек в живота.
Зная, че сега има хиляди двойки, на които предстои да направят своя избор и да вземат едно от най-важните решения в живота. Има и двойки, които изпитват съмнения, колебания, как да продължат напред. Преди време разсъждавах над цитата „Ако обичаш нещо силно, пусни го на свобода. Ако се върне при теб, ще бъде завинаги твое, ако ли не, никога не е било.” (виж „Ако обичаш нещо силно, пусни го на свобода“)
В крайна сметка всеки човек сам избира, сам решава кога и с кого да се обвърже.
Вие какво мислите?