Какво казват специалистите за презрението?
Когато високомерното безразличие премине категоричното отричане достойнството на другите, можем да говорим за презрение. “Презрителен поглед” е онзи, който не вижда нищо ценно в другите и изразява досада от тяхното съществуване. Презрението е точно противоположно на възхитения поглед.
Презрението може да бъде основателно, ако някой е извършил много низка постъпка. Така той се поставя толкова далеч от високите ценности, че е напълно естествено погледът от равнището на морала да бъде презрителен.
Древногръцкият философ Музоний казва “Ако сториш нещо прекрасно с мъчителен труд, мъката ще си отиде, прекрасното ще остане. Ако извършиш нещо презряно с наслада и кеф, насладата ще си отиде, презряното ще остане”. Катон допълва „…негодното дело завинаги редом с вас ще остане”. В последна сметка един ден съвестта проговаря.
Навярно на всечки ни се е случвало да постъпят с нас некоректно, нечестно, неморално. В такива случаи не можем да разберем какви ценности изповядват тези хора. Всеки човек има своя ценностна система, тоест цени и уважава нещата около себе си. В повечето случаи намираме сили и прощаваме, опитваме се да забравим миналото, да гледаме напред. Има обаче случаи, когато с право можеш да презираш (не да мразиш) и то основателно.
Ето един случай на низка морална постъпка, разказана ми от приятел:
Есента на 2018 г. с жена ми бяхме на почивка. Както е по правило, платихме си престоя и получихме картон за храна. Жена ми го остави на посочената маса (такава е практиката) под ъгъла на покривката на масата. Когато отидохме на обяд заварихме един от почиващите, който вече обядваше. След малко дойде сервитьорката и поиска картона. Започнахме да го търсим в свободните краища на масата, не можахме да го намерим. Това продължи няколко минути. Отидох до отговорника по хранене, обясних случая, но ми отговори, че нов не могат да ми издадат, да си намерим този, който вече ни е даден. Върнах са на масата, отново започнахме да търсим, картона го няма. И в един момент човекът на нашата маса ни направи забележка, „да спрем да ровим, да го оставим на спокойствие, за да се нахрани”. Оставихме го! След като се нахрани, стана и излезе от столовата. Тогава повдигнах края на покривката под неговата чиния и намерихме картона за хранене.
Не последва разбира се извинение, разкаяние. Ако наистина се беше извинил, щяхме да го разберем и простим, но той не го направи.
Е, как да не презираш такъв човек?