В навечерието на най-светлия празник, 24 май, моят поздрав към учителите!
Днес в България всички разбират от образование и от футбол. Всички критикуват образованието и разбира се, най-вече учителите. И това е обяснимо, разбира се, ние сме публични личности, децата споделят всичко в къщи и в училище се знаем, кой, кой е.
Както е известно, към нас, учителите, са много големи очакванията и не винаги можем да отговорим на тях. Да сме добри, честни и почтени. Знаем също така какво се говори за нас. Идват в училище, „изпяват” си песента, цяло лято са във ваканция и т.н. Обществена тайна е, че не обичаме личностите.
Разбира се, вероятно отстрани изглежда много лесно да си добър учител. Така ли е на практика? Според мен, първо, никак не е лесно да си учител, още по трудно е да си добър учител в България.
Ние, учителите, никога не можем да се освободим от „ учителското” в нас, учители сме 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Постоянно сме пред погледа на учениците, обсъждани от родителите и общественото мнение. И в това, разбира се, няма нищо лошо.
Какво разбрах, осъзнах и осмислих като философия от моето учителстване (повече от 38 години)?
- Образователната система е консервативна система, управлява се от правила (утвърдени още от Възраждането), а не от хора. Ключов проблем в училище, освен равнопоставеността, качественото образование и насилието, е дисциплината. Това е проблем, който не изисква пари, а воля от всички в училище. Ние сме длъжни самите да бъдем дисциплинирани, отговорни, тогава да го искаме от учениците. Това означава всеки учител да работи при определени правила, утвърдени в училищните документи и приети и в самия клас заедно с учениците, на който преподава.
Самият аз, заедно с учениците, приемахме такива правила за работа в клас (окачени на постер в класната стая). Например: никой не закъснява за час, включително и аз, без дъвки, без телефони, всички имат работни тетрадки, пишат и работят в час, всеки се стреми да изрази своята гледна точка, работех с всички ученици, стремях се да ги възприемам като личности и т.н. През 2011 г. след дебатите „Какво ми дава училището” по метода на Де Боно мислене с шест шапки на заседание на педагогическия съвет приехме 10 задължителни правила в училище, те са на сайта на училището в Правилника за устройство и дейността на училището. Всеки може да ги види (надявам се да не са отменени). - В учебно-възпитателния процес има най-малко три страни: учители, ученици, родители. Учителят трябва да спечели като партньори родителите и да организира децата, с които работи, да осигури детското участие. Така ще бъдат задоволени по-висшите потребности на детето, което ще му позволи да израсне като личност и отговорен гражданин.
- Цел на образователната система са децата. Ние сме в училище, защото децата ги има, а не обратно. Лицето обаче е учителя. Без добрия учител не може да има добро образование. Ние сме в училище не да се харесаме на учениците, а да си гледаме професионално работата. Учителят трябва с
личния си пример, с професионализма си, с ежедневните си контакти с учениците, да ги респектира. - Учителят трябва да има добро образование. Учителската професия да я приема не просто като работа, а като призвание, което осмисля живота му. Постоянно да се усъвършенства и самообразова.
- Да обича децата, на които преподава. Да се стреми да изгражда нормални взаимоотношения, да гледа на ученика преди всичко като ценност, човек, ученик, личност. Когато казваме, че обичаме децата, това означава, че искаме да се раздаваме, да дадем най-доброто. Както казва поетесата Надежда Захариева – обичта я приема като действие, а не като състояние. Всеки учител знае, че колкото обич дава на своите ученици, толкова обич получава. Празно няма! Особено внимание, според мен, трябва да се обърне, на т.н. „лоши” ученици (които ги има във всички училища, няма как всички ученици да бъдат добри, послушни, ученолюбиви). Да ги спечели на своя страна. На мен лично тези ученици ми бяха особено симпатични. Намирахме общ език. Не се правех на глух, че не съм чул, не съм забелязал, не съм разбрал за лошата им постъпка. Атакувах проявата, а не личността на ученика. И при най-лошото дете личността може да бъде спасена. Детето е решение, а не проблем. Това беше моята философия за работа с такива деца. Ако успеем да дисциплинираме учениците, те ще се проявяват от към човешката, а не животинската същност, твърди Кант. Имам стотици подобни случаи (като всеки учител), които съм разказвал, ще спомена един от тях. Бях класен ръководител на един ученик от моето родно село Крибул. Никак не му се учеше, постоянно отсъстване, не беше мотивиран да учи, в същото време получаваше доста пари от родителите му (знаем, има неписано правило, което гласи, че ако искаш да провалиш собственото си дете, давай му колкото поиска пари и не го питай за какво ги харчи). В един момент реши да не учи. След около две седмици се срещнахме на площада на с. Сатовча. Обърна се към мен с думите „Какво става даскале?“ с едната ръка в джоба, люпейки семки. Обърнах му внимание, че ще бъде добре да спре да яде семки, да си извади ръката от джоба и да разговаря с мен уважително. Направи го. Казах му, че ако желае, все още има шанс да продължи образованието си, вярвам в него. Обеща да помисли. След два дни дойде в училище с баща си и пое отговорност да се поправи. Същото дете завърши средното си образование, задоми се и днес се обръща към мен с „Как си г-н учителю”. Между другото той е един от малкото случаи, когато поговорката „Никое добро не остава ненаказано” не се задейства.
- Авторитетът на учителя е това, което другите, т.е. учениците мислят за теб, а не учителят какво си мисли. Един авторитет е легитимен, законен, когато позволява да бъде обсъждан, атакуван. Кой освен учениците, могат да го правят? Като учител се стремях да имам представа как преподавам, как учениците възприемат моя стил, какво не харесват. Затова във всеки клас, на който преподавах, в началото на учебната година избирахме контрер (говорител на класа), който имаше право публично да изразява несъгласие с мен, помагаше ми при оценяването на учениците и т. н. И нещо много важно, както твърди римския оратор Марк Квинтилиан „Учениците трябва да търсят одобрението на учителя, а не учителят – одобрението на учениците.”
- Управление на класа. „Темата за управлението на класната стая (класа) вече има значително присъствие в нашето педагогическо и психологическо пространство. Класната стая е мястото, където учителите прекарват голяма част от живота си” се казва в изследването „Управление на класната стая”, публикувано във вестник Учителско дело, бр.7 от 25.02.2013 г. с автор Гергана Капинчева – докторант към катедра „Педагогика и управление на образованието” в ПУ „Паисий Хилендарски”, гр. Пловдив (всеки учител може да си изчисли колко часа от своя живот прекарва в класната стая). Управлението на класа изисква интеграцията на няколко компонента, според авторката на статията: добро познаване на характеристиката на децата, отношения между учителя и учениците, основани на взаимна привързаност и доверие, приложение на проверени във времето методи за управление. Авторката посочва и четирите основни правила за работа на учителя при управлението на ученическия клас на Джим Дънтън: 1.Бъди организиран; 2.Бъди позитивен, кратък и точен при формулиране на правилата за поведение в класа; 3.Интересувай се от своите ученици; 4.Вярвай във възможностите на учениците.
- Прилагане на интерактивни форми на работа: мозъчна атака, дебати, симулативни игри, методът на Де Боно мислене с шест шапки. За пръв път използвах дебати през 1998 година във връзка с честването на 120 годишнината от освобождаването на България от османско владичество. По този начин на работа ученикът се поставя при условия, които го карат да мисли, да спори, извървява своя път. Както знаем, всеки творчески процес има три страни: подготовка, споделяне, обсъждане. Когато детето преживява нещо, това се отразява както на интелектуалното му развитие, така и на моралното. Детето трупа познания, които имат връзка с реалния живот. На шестия Ден на ученическото самоуправление (през тази 2018 г. се проведе за тринадесети път) едно дете заяви „Върховно е да се учител. Преживяването е невероятно”, същото дете днес вече завърши висшето си образование със специалност учител. При интерактивните форми на работа учителят съдейства огромната по обем информация да бъде осмисляна и разбрана. Образованието е образ и извайване (образ-зова-ние).
- За любимия учител. Всеки учител е любим учител на някои ученици. От основното образование имах прекрасни учители – сем. Терзиеви, сем. Самарджиеви, Димитър Огнянов, Анка Бочева, класната ми ръководителка Таня Мавродиева, Камен Шекеров (дано да не пропусна някой). От средното образование имах трима любими учители. Класният ръководител и учител по френски език в девети клас ме „лигавеше”, пускаше ме да му взема я вестник, я закуска, вместо да съм в час. Резултатът: днес нищо не зная по френски език. Вторият ми любим учител беше учителят ми по учебна практика. Той ми даваше цигари да пуша (спрях да пуша на 27 годишна възраст). Третият любим учител ми беше госпожа Цветкова, учителката ми по история, сериозна, взискателна, накара ме да обикна историята. От дистанцията на времето, днес казвам, че любим учител от средното образование ми е само г-жа Цветкова. Имах удоволствието да работя с много добри учители и сега в нашето училище има прекрасни учители.
- Законът за компенсациите, за възвръщаемостта, който гласи, че количеството от допълнителните усилия, услуги и натоварвания, ще ти бъдат върнати умножени многократно. По друг начин казано, нека учителите да си гледат работата професионално, да не чакат веднага отплата и благодарност. С времето това ще дойде. Удостоверявам, че този закон действа в реалния живот. Не е важно какъв учител си бил, какво си постигнал, какви награди си получил, а какво оставяш след себе си.
Ще спра до тук (макар че има още много неща за казване: учителят да бъде строг и взискателен, последователен в изискванията към учениците емпатичен, да не бъде отмъстителен, злопаметен, да поддържа добри колегиални отношения с учителите и т.н.).
И съвсем накрая две уточнения:
- Дали аз съм бил добър учител? Не зная какъв учител съм бил, но съм се стремял да преподавам професионално, отговорно. Нямам спомен да имам невзет час, непредадена тема от задължителната програма. Имал съм много трудни мигове, лошо съм преподавал, карал съм се на учениците, понякога съвсем не на място. При такива случаи съм излизал от часовете смазан, защото нищо не се е получавало, но съм продължавал напред.
- Лесно ли е да бъдеш добър учител? Не, никак не е лесно. Много е трудно, но мисията е възможна. Усилията си заслужават, нали? – заявих преди четири години.
Днес, допълвам: ДА, наистина усилията си заслужават! Защо не?
И сега, вече като пенсиониран учител, не се възприемам по друг начин, освен като учител, живея с усещането, че съм си свършил работата както трябва!