Материалът „Любимите” български филми“ е публикуван във Фейсбука ми на 21.02.2021 г. Считам, че още е актуален.
„Любимите” български филми, които ”светът” гледа, се завърнаха по телевизионните екрани!
Това заглавие се ”роди” през месец януари 2017 година. За един месец бях в чужбина и реших да погледам българските филми, които през този период се лансираха. Да си призная, беше ми много трудно след изгледани две-три серии преустанових гледането.
Задавам си въпроса, защо се получава така? Предубеден ли съм? Навярно е така, но толкова много български филми харесвам и обичам… Неразбирам ли от киноизкуство, нямам ли потребност от това удоволствие? Написах публикацията, но не я публикувах. Сега стана актуална, защото отново започва представяне на български сериали по телевизионните канали.
Хайде заедно да поразсъждаваме, защо една голяма част от българите харесват чужди филми, в това число и турски? Всеки сам може да си отговори. Ето какво казва проф. Андрей Пантев ”Защото не приличат на американските, а нашите приличат”… Това не значи отрицание нито на Америка, нито на Европа, нито на света. Когато приличаш на другите, нищо няма да излезе от теб.
Как да разпознаем американските филми? Изрази като „Шибаната ти кола”, „Майната ти”, „Мамка му”, „Скапаният ти задник”, „Шибания океан” и т.н. са запазена марка. Има ли ги в българските филми? Въпросът е май риторичен!
В българските филми (през последните 10-15 години): историите и темите в повечето случаи са от чужди страни и автори, артистите викат, крещят, диалозите и монолозите са абсурдни на моменти, дълги, неясни, наситени с тъпи шеги, високомерие, надменност, с неравномерен и на моменти губещ се звук, (глас зад кадър, който обяснява ситуацията, навярно, защото режисьора не може да я обясни с езика на киното). няма връзка с предходните и следващите сцени, брутални сцени на секс (и в чуждите филми има любов, секс, но само се загатва), няма българска музика, липсва българския трикольор, не се показват красотите на България, народопсихологията.
Чуждите филми (в по-голямата си част): добра драматургия, висок професионализъм, (нашите артисти след една серия стават звезди, а сериалът се обявява за хитов), уважение към семейството, възрастните, ценностите, децата, дълбоко социални поучителни теми, няма брутални сцени на секс, малко се афишират цигарите, алкохола, наркотиците, отлични диалози и монолози, без цинизми, на чист литературен език, отлични психолози, мъдри поучителни слова. Лансират родната култура, красоти, музика, представят родни постижения.
Хубавият филм е хубав, когато те разтърси дълбоко, когато се разплачеш дори, когато гледането е наслада. Изкуството трябва да възпитава, а не да отблъсква.
„Зрителите се интересуват от качеството, а не коя държава е производител“, казва Маргарита Александрова от БИ Ти Ви.
Привършвах редактирането на публикацията, когато стана ясно, че депутатите приели Закон, с който осигуряват по 40 милиона лева годишно за българско кино. Огромна сума на фона на дереджето ни. Хайде филмови дейци, покажете какво можете! Какви филми ще произведете, за да върнете българския критичен зрител пред екрана? А дали, ще посмеете най-после да направите истински, стойностен филм за титана на българската народна революция Апостола на свободата, най-завършения революционер Васил Левски.
Очакваме!