Всеки човек, бил той малък или голям, мъж или жена, беден или богат, необразован или образован, представлява цели, мечти и намерение. Целите са предполагаемите резултати, които искаме да постигнем. Те се измерват във времето и отговарят на въпроса „Какво?“. Мечтите са онова, което силно искаме да се осъществи, представяме си го как ще се случи. Наистина мечтите се сбъдват! Не така, както сме ги замислили, но се случват.
Научно е доказано, че когато едно нещо го искаш много силно, с цялото си сърце и душа, то се случва. Нашите желания стават заповеди за Вселената. Или по друг начин казано – БОГ си знае работата, с божията помощ всичко на този свят е възможно и се случва. Затова мечтайте смело!
И така, една моя детска мечта, която носих повече от 50 години, това лято се сбъдна. На вилното ми място открих съвсем „случайно” гнездо на птицата Авлига. В продължение на два месеца имах удоволствието да се радвам, наслаждавам на целия процес: правенето на гнездото, снасянето на яйцата, излюпването и растежа на малките пиленца на семейството Авлиги и разбира се, на отлитането им от гнездото. С три много красиви малки птици авлиги популацията им се увеличи.
Като дете, заедно с още три момчета, бяхме определени от жителите на с. Крибул, като най-големите „пилитари”. В диаметър на 2-3 километра от селото знаехме къде гнездят най-разпространените по онова време птици: Сойка, Дрозд и Авлига (или както ние ги наричахме – „жълти пилета”). Истинско удоволствие беше за нас да ги откриваме. Но най-голяма радост беше, когато намирахме гнездо на Авлига. За разлика от Сойката и Дрозда, те бяха по-рядко разпространени. Гнезда на Авлигата бяха обикновено на дъбови дървета (тогава цялото землище на Крибул се състоеше само от дъбова гора). Гнездата им висяха от клона като чорап, увиснал надолу, а не както другите на ствола на дървото. За съжаление, когато селскостопанската авиация започнаха да пръскат тютюна с препарати за растителна защита, птиците рязко намаляха. В един момент трудно ги намирахме, даже прекратихме „активните” мероприятия.
И в продължения на 50 години изпитвах известна вина, че и ние сме допринесли за рязкото намаляване на тези птици. Стотици пъти съм сънувал (моите сънища по принцип са в Крибул), че откривам гнездо, качвам се на дървото, но се оказва празно – има нещо друго: жълъд, червеи, какво ли не, но никога не намерих гнездо със яйца и излюпени пилета.
През 1997 г., когато купих мястото на м. „Радеви ливади”, си помечтах един ден да намеря гнездо на такива птици. Дроздове почти няма в землището на Сатовча, а Авлигата се среща много рядко. В продължение на повече от 20 години засаждаме на вилното място какво ли не: бял бор, череши, тополи, лески, орехи, сливи, лозя и т.н. И след 23 години на орех до вилата откривам гнездо на Авлиги. Трудно се описва вълнението, радостта, гордостта, че точно на дърво, което сме засяли, гнездят птици. Така е направено гнездото, че от никъде не може да се види. Обикновено птиците гнездят, когато дървото е разлистено, по принцип на югозападната страна на дървото. Как майсторски е направено!
Наблюдавах целия процес близо два месеца. Когато отлетяха от гнездото бях с раздвоени чувства. От една страна, бях радостен, доволен и горд, че заедно с родителите им успяхме да ги запазим невредими. Но от друга страна се почувствах сякаш „празен”, сякаш съм изгубил нещо много скъпо, ценно. Силно се надявам и догодина отново да гнездят. Ако гнездото се запази, може отново в него да снесат яйца или да изградят ново гнездо на същото дърво или около вилата.
Пожелавам си го с цялото сърце и душа!