Преди една седмица писах за благородната лъжа (виж: Благородната лъжа) с идеята, че тя присъства в нашето ежедневие и е част от инструментариума при общуването.
Противоположността на искреността е лъжата. Тя е не просто грешка или неистина. Лъжата е съзнателна неистина. Това се казва в един от учебниците по етика. Когато лъжата е придружена с користна цел е измама. Тя е само средството на измяната.
Навярно няма човек, който да не е бил излъган или в момента да не го лъжат. В повечето случаи ние обвиняваме себе си, че сме допуснали да бъдем излъгани, в други случаи се съжаляваме, че отново и отново сме жертва на измамник, в трети случай търсим сметка от лъжеца. Но при всички случаи измамените сме потърпевши, а измамника се радва, че и този път се е „измъкнал”.
В настоящата публикация, защитавам гледната точка, че не е мой проблем, когато бъда излъган, например в магазина, при общуване и т.н. Не мога да се съмнявам за всичко и във всеки, тогава животът ми става труден и мъчителен.
Наскоро бях измамен нагло, безразсъдно и хладнокръвно. Независимо, че уличих лъжеца, той изобщо не се трогна. Нещо повече, обвини ме, че съм го подозирал. А аз му имах пълно доверие. Бях принуден в прав текст да му заявя, че ако ме лъже, в което не се съмнявам, не съм този, който ще му потърси сметка. Там горе има сила, която вижда и знае всичко, за да има справедливост, ако не на тази земя, поне в един друг свят.
Изработих си моя стратегия към лъжците:
Когато някой съзнателно ме излъже, после може сто пъти да не ме лъже, но вече не му вярвам. Пък към онези, които „лъжата я нямат за нищо” си казвам, че не им вярвам на 99% от казаното, дори да ми казват истината. И второ, къде на шега, къде на сериозно споделям с мои близки, че на оня свят не искам да отида в Рая, по-добре в ада, за да не виждам лъжци и измамници покрай мен. Наскоро една дама от Сатовча също ми сподели, че не иска да е в Рая, за да не се среща със своя мъж, който според нея, сигурно ще бъде в Рая.