Нападнаха ни змии, ще ни унищожат!

Това е най-лошата, невярна и шокираща новина, която чувам да изричат мои съседи. Все едно електронните медии да обявят „Нападнаха ни извънземни”. Има ли основание за тревога? Естествено има, но не и чак такава опасност. За съжаление, медиите и в социалните мрежи, когато се съобщава за ухапвания от змии, най-често се създава излишна паника. В случаи на ухапване от змия би трябвало веднага да се потърси и  специалист, който да обясни на хората, да не се създава излишно объркване и всяване на страх.

Поводът да напиша този материал е съобщение за два случая на ухапване от змия в Сатовча през последните 10 дни. Разговарях с единия от „ухапаните”, той категорично отрече да е имало такова нещо. Мълвата бързо се разпространява. На практика страхът от змии е много по-голям, отколкото са опасни змиите.

Като „специалист“ по темата и „змияр” като дете, ще се опитам да обясня моята гледна точка по въпроса.

Но най-напред няколко уточнения:

• Ако не ме лъже паметта в природата има над 5 милиона видове животни и всички имат място под слънцето с право на живот. Вярващите ще кажат, че БОГ ги е създал и ще имат право. Всичко, което е създадено в природата, е създадено с конкретна цел и това спомага да функционират екосистемите. Мушиците например са храна за птиците и т.н.
• Змии е имало и ще има и за напред. Преди 30-35 години в резултат на пръсканията на отрова от вертолетите рязко бяха намалели, през последните години екосистемите се възстановяват. В природата празно няма, тя не търпи бездействието.
• Както всички хора, така и животните имат инстинкт за самосъхранение. По друг начин казано, ако не посегнеш към змията, не я настъпиш, тя няма да те нападне и ухапе.
  

  Пепелянка. Източник на снимката: Benny Trapp – Собствена творба, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12631348

• В община Сатовча се срещат различни видове змии: обикновена змия, водна змия, пепелянка, усойница, смок. Например в Жижево, Годешево, Крибул, по-често се срещат пепелянки. Усойниците са в по високите места в планината – над 880 м.надм. височина. Според мен пепелянки по-рядко може да има в населеното място и да влизат в домовете. Вероятно най-често става дума за вид смок, който е по принцип безопасен, няма да те ухапе. Както и ухапване от водна змия не е опасно.
• На всеки може да се случи, да бъде нападнат от змия. Важното в случая е да имаме елементарни познания по въпроса как да се постъпва. Първото нещо, което трябва да се направи, над ухапаното място здраво да се върже с въже, колан, разкъсана нарочно за целта риза или друг подръчен материал. Препоръчва се също така, ухапаното място да се изсмуче кръвта и да се изплюе. Има разбира се случай от т.н. сухи ухапвания от пепелянка – без инжектиране на отрова, които даже въобще не се нуждаят от лечение. Разбира се, при всички случаи веднага трябва да се потърси медицинско помощ.
  

  Усойница. Източник на снимката: CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=123886

• Всеки един от нас трябва да предприеме предпазни мерки. Например да не се оставят отворени прозорци и врати на приземни етажи. Да се уплътняват гаражни врати. Като се движите сред природата да сте с ботуши, маратонки. Едно на ум, викайте, крещете, пейте, свирете с уста, кашляйте. Така предупреждавате влечугите и те се разбягват. „Пепелянките са по-спокойни, за разлика от усойниците. Те по принцип избягват човек и ако са наблизо до убежище, се скриват. Ако са далеч от него, обикновено застават неподвижно, като разчитат на защитната си окраска и се надяват да бъдат подминати” споделя специалист в Интернет. Смокът например може да влезе в стая, където има кърмачка (имахме подобен случай в Крибул).

Какъв е моят „опит” и „практика”?

До седми клас убивах всяка змия, която ми се „изпречеше” на пътя. Един ден обаче ме ухапа една змия пепелянка. Връщайки се пеша  от Сатовча за Крибул, в един момент момичетата се развикаха уплашено. Видях змията и за да се „изфукам”, хванах я някъде по средата и със сила я хвърлих на земята, след което я убих. Междувременно усетих леко ужилване на един от пръстите на дясната ми ръка, но не ме заболя. Мой по-голям братовчед видя пръста и настоя да го вържем над ухапаното. Направихме го. След няколко минути пръста посиня. По най-бързия начин стигнахме с баща ми до гр. Гоце Делчев, бях три дни на инжекции. При изписването д-р Вампирски ми каза „Отивай си, в продължение на една година можеш пак да хващаш змии, имаш противоотрова в тялото”. Разбира се не го послушах.

Следващото лято в един горещ летен ден, отидох да набера дъбови клони за яретата. След като бях готов полегнах по гръб (момчетата така спят) под една хубава сянка, върху шумата.Заспал съм. В един момент усещам  някаква тежест върху гърдите. Опитвам се да премахна тази тежест, но не мога. Бях като в полу-будно състояние. Не зная колко секунди е било това състояние, но като се събудих тежестта вече я нямаше. С ужас видях, че две змии пепелянки, оплетени в любовен период вече преминаваха през тялото ми. След като скочих, видях по следите пътя, който са изминали по шумата. Не ме ухапаха, защото не съм реагирал, „взели” ме като нещо, през което трябва да преминат. След този случай съзнателно, нарочно повече не убих змия.

Имал съм разбира се и други случаи със змии. Като деца често ходихме да ловим риби-мряна в р. Бистрица. Не се страхувахме, слагайки ръка под камъка вероятността да напипаш змия беше много голяма, както жаби и раци.

Английският философ Бейкън казва „Над природата можеш да господстваш, когато и се подчиняваш”. Да не се опитваме да „опитомяваме” природата. Да се примирим, което не означава да не сме внимателни и предпазливи.