Материалът „Не лъжа, защото трябва да помня“ е публикуван във Фейсбука ми на 22.06.2020 г. Считам, че още е актуален.
„Не лъжа, защото трябва да помня” – Това е мисъл на Марк Твен.
Всеки човек има отношение към лъжата. Едни хора са честни и почтени, други лъжата я нямат ”за нищо”, трети не зная какви са. Специалистите казват, че или си честен или не, средно положение няма. Разбира се тук не говоря за ”Благородната лъжа”, както и „Мой проблем ли е, когато ме лъжат“ виж. публикациите в сайта: kshishkov.com.
Когато по етика обсъждахме тази тема с учениците, предупреждавах, никой да не се опитва да ме лъже (не, че не са ме лъгали), защото един път като го направи, после 100 пъти може да не ме лъже, но аз вече няма да му вярвам. Който лъже най-напред лъже себе си, тогава другите. При такива случаи учениците споделяха как нагло са били лъгани от приятели, дори посочваха известни хора. Представям си, ако сега преподавам тази тема, колко примери от живота мога да посоча, а и не само аз. Ставаме свидетели на нагли, безцеремонни лъжи и то от най-първите ни държавни мъже. Журналистът Береану, в своя публикация твърди, че Премиерът Борисов по време на извънредния брифинг по телевизията (преди няколко дни) е излъгал няколко пъти. Не зная дали това е вярно, но очевидно сме паднали на дъното.
Какъв пример се дава на младите? В какво да вярваме? Как да различаваме лъжата от истината? Платени анализатори, социолози, политолози, соросоиди, поднасят фалшиви новини. Социалните мрежи са пълни с такива примери. Твърде малко са вече хората, на които имаме доверие.
В същото време е истинско удоволствие да знаеш, че не си служиш с лъжи!
Как ли се чувстват онези, които непрекъснато лъжат? Ако е една лъжа, както твърди Марк Твен, ще запомниш, какво си лъгал, но като лъжеш непрекъснато. Народът е казал ”На лъжата краката са къси”Аз поне нямам спомен български политик, да излезе и да каже „Моля, за извинение, че ви излъгах”
В каква държава живеем? До, къде ще стигнем, когато на преден план се афишират парите, властта, лъжите?