Никой не дава нещо за нищо…
Много често Баба Вангa повтаряше тази мъдрост. Маргарет Тачър, наричана „Железната лейди“, която е била министър-председател на Великобритания, също казваше, че ”безплатен обяд няма”.
В нашата учителска професия много често се налага да припомняме на младите хора, че в живота нищо даром не се получава. Ако не положиш усилия, допълнително да се потрудиш, нищо не се получава. Пътят към успеха е труден, но когато си човек на действието, когато си поставяш по-големи цели и повярваш в тях, резултатите ще дойдат.
Ти си това, което си благодарение на родителите, учителите, приятелите и трябва да си благодарен и да не забравяш откъде си тръгнал. В крайна сметка от гледна точка на етиката, нещата са съществуващи и дължими – всичко е „вземане-даване”.
Често се налагаше да пиша по-високи оценки на ученици, поради различни причини. Стремях се обаче да „изтъргувам” оценката. Т.е. да накарам ученика повече да се старае, да бъде по-съпричастен, по-мотивиран. И в много случаи се получаваше, което ме насърчаваше да продължавам в тази насока.
Ето един класически случай на благодарност:
„Един беден шотландски фермер един ден, докато се опитвал да изкара прехраната за семейството си, чул викове от близкото тресавище. Пуснал си инструментите и се затичал натам. Там, затънало до кръста в черна тиня, се мъчило да се освободи ужасено момче. Фермерът Флеминг спасил момчето от бавна и мъчителна смърт. На другия ден луксозна карета спряла пред къщурката на селянина. Елегантно облечен господин слязъл от каретата и се представил, обяснявайки, че той е бащата на спасеното момче.
– Искам да си платя – казал богаташът. Ти спаси живота на сина ми.
– Не мога да приема пари за това, което сторих. – казал фермерът, отхвърляйки предложението. В този момент пред вратата на семейната колиба излязъл синът на фермера. Богаташът попитал: това твой син ли е? Фермерът отговорил гордо: Да!
Богаташът направил предложение да обучи на същото ниво, както собствения си син и сина на селянина.
Сър Александър Флеминг
– Ако момчето е като баща си, то ще порасне и без съмнение ще стане човек, с който и двамата ще се гордеем.
Това и направил. Синът на фермера посещавал най-добрите училища и завършил най-добрия медицински университет в Лондон. След време той станал известен като сър Александър Флеминг, откривателят на пеницилина. След години синът на богаташа, който бил спасен от него, се разболял от пневмония. Кое спасило живота му – пеницилинът!“
Името на богаташа е лорд Рандолф Чърчил. Името на сина му – Уинстън Чърчил.
Ето и едно мнение на Рафейка Балджиева ученичка от 10 клас:
„…От тази случка можем да си направим много изводи и да извлечем поуки. Когато даваш най-доброто от себе си и вярваш, че в природата празно няма, в смисъл да вършиш добри дела, без да очакваш благодарност или отплата с пари, то някой ден ще ти се върне. Затова трябва да вярваме, че всяко усилие се възнаграждава, може да не е веднага, може да е след месеци или години, но отплатата я има…”
И в живото е така, ще споделя два случая:
Харесах си едно узряло грозде в Гоце Делчев, още през юли месец – ранозрейка. И си казах, че през пролетта когато се реже гроздето ще отида да си потърся една-две пръчки от тази асма. Отидох още есента – през ноември. Позвъних на съответния стопанин. Казах за какво съм дошъл. За съжаление, човекът го беше подрязал още през октомври. Съжалявам – ми отговори. Казвам добре, няма проблем, ще дойда догодина. Но моля да вземете ето тези картофи (бях сложил в колата около 10 кг. картофи, за да ги дам на човека в знак на благодарност) Въпреки неудобството, човекът прие. И тогава каза, че асмата е подрязана, но е оставил една-две водещи пръчки и пожела да отреже от едната, за да ми я даде.
Другият случай, пак в Гоце Делчев. Отиваме с един колега, за да купя разсад тополи за вилата. Намерихме работниците да довършват обяда си в тополовото стопанство на река Места. Казах им за какво съм дошъл. Отговориха ми, че разсадът е свършил. Тогава аз на свой ред ги помолих да вземат картофите, които бях донесъл (даже в момента гореше скарата). Един от отговорниците каза, че могат да ми дадат няколко бройки тополи, които са запазили за всеки случай. Дадоха ми цели 15 бройки с настояване да не ги заплащам, въпреки неудобството приех. В момента част от тези тополи вече са към 18-20 метра.
И така, никой не дава нещо за нищо.
Баба Ванга също предупреждаваше:
да не искаме много от живота, защото няма да можем да платим цената.