След партията на Слави “Няма такава държава” и публикацията “Нема такава партия”, съвсем закономерно, естествено, идва новото заглавие ”Няма такава болница!”
Няма шега, уважаеми читатели – става дума за УМБАЛ Александровска, гр. София, най-старата и авторитетна многопрофилна болница на поколения българи. Няма такава болница в света! Само който не е влизал в нея и не е минавал покрай сградата, не знае каква съборетина е. Олющени стени, стари асансьори, мрачен изглед. Но както казваше един известен журналист от близкото минало „Да, ама не”. Колкото базата е материално и морално остаряла, износена, толкова по-висок професионализъм, човешко и сърдечно отношение имат работещите в нея.
Придружавах мой близък, който си правеше изследвания в Клиниката по ендокринология, в продължения на почти четири дни. Имах възможност да наблюдавам как протича ежедневието и не само в една университетска болница. Всеки посетител пациент или придружител има възможност да разговаря с всеки лекар, медицинска сестра. Светилата в ендокринологията проф. Каменов и проф. Боянов са насреща за разговори и консултации, както и лекуващия екип: д-р Антоанета Гатева, д-р Ивета Недева, медицинските сестри (една от които работи повече от 20 години в тази клиника).
Александровска болница се простира на 800 декара, в нея се трудят повече от 1800 лекари, среден медицински персонал, обслужващи работници, 42 клиники и звена. Месечно приемат около 17-18000 пациенти, средно на всеки три дни – около 1000 пациенти – влизат, излизат, правят се изследвания. Тази информация вероятно я има в Интернет. Но „чичко Гугал” не казва най-важното. На фона на разрухата и непривлекателната гледка (за която най-малко са отговорни работещите в нея, а държавата), насреща са медицинските работници, които дават най- доброто от себе си, достойно защитават дадената Хипократова клетва. Мисля, че много актуално звучи едно стихче на поетесата Надежда Захариева:
Пърха в моите вени
ген благословен.
Облачно – над мене.
Слънчево във мен.
Това се отнася за болницата като цяло.
Философията, ценностите на всички работещи в Клиниката по ендокринология са: максимално бързо обгрижване, скъсяване времето за диагностициране и започване на лечението, човешко отношение с пациентите, преодоляване на психологическия срив и доверие.
След двете писма, които написах на Премиера Борисов, в които изразих не само моето отношение към случващото се в страната, но си позволих да дам и няколко препоръки, позволявам си още нещо да посъветвам нашия Министър-председател:
Добре би било да посети Александровска болница (ако смее, разбира се, но непременно да вземе със себе си представители на т.н. „десни” хора, „зелени” активисти, анализатори, социолози, политолози, платени клакьори, за да видят какво ни донесе 30 годишния преход и налагането на либералната многопартийна „демокрация”). Това ще бъде чест за работещите в болницата, които дават всичко от себе си!
Ако някой се пита защо четири дни по няколко часа „висях” по коридорите на клиниката, това беше, за да направя констатацията, че наистина няма такава болница в света, като Александровска.
Чичко „Гугал” вече да знае и да попълни празнотите!
Послеслов:
Отново за кой ли път се убеждавам, че на този свят няма нищо случайно. В Клиниката по ендокринология се срещнахме с един много скъп за мен приятел и човек, с когото се издирваме повече от 16 години. Той също се оказа част от екипа на болницата и има принос за доброто име и не само!
Желая успех и късмет!