Какво е мястото на културното, вежливо, човешко обслужване в местата за пиене на кафе, хранителни магазини, ресторанти? Няма човек, който да не иска да се отнасят с него като „негово величество клиента”. Да, ама не, това в България на места е дефицит, както и в Сатовча. Ние, от по-възрастното поколение, помним когато в ресторантите четяхме надписи „Сервитьорството е трудна професия, тя изисква такт, вежливост, културно отношение”. Как да се обясни на младите бармани и сервитьори? Има хора, които цял живот нищо не можеш да им обясниш.
Пия кафе в заведения, които още от „вратата” ме забелязват. Ако има човешко, уважително отношение, ходя често там. Ако ме посрещат хладно и безразлично, спирам да пия кафе в това заведение.
Колегите сядахме в едно заведение до училището. В един момент сменихме за два три дни, отидохме в друго заведение. На третия ден се върнахме в първото заведение. Колега си поръча чаша вода, отговорът на съдържателя беше „Ако идвате всеки ден тук, ще има вода, ако ли не, ще си я плащате”. Това беше последното ми ходене в това заведение.
Има заведения, в които като влезеш, сядаш на маса, се правят, че не са те видели. Когато благоволят да дойдат на масата ти, се държат хладно, говорят фамилиарно, сякаш си длъжен точно в това заведение да отидеш.
По-принцип също така пазарувам от почти всички хранителни магазини, зная какво е за някой да отидеш точно в неговото заведение или магазин, да им направиш оборот. Но когато забележа, че се държат хладно, безразлично, спирам да пазарувам от тях или го правя по-рядко.
Още като студент, за да бъда интересен, си поръчвах бира в зелени шишета. Сервитьорките винаги задаваха допълнителни въпроси, за какво става дума.
От новото време, може би от 20-25 години, в което и заведение да вляза в Сатовча, обяснявам какъв е моят протокол, какво пия.
Открива се ново заведение, идва сервитьора с въпроса, какво ще пиете. Обяснявам, че почти винаги пия по протокол, тоест едно и също: дълго кафе с мляко или сметана (в пластмасова или картонена чаша) и бутилка минерална вода. След малко идва момчето с поръчката и наред с кафето ми носи сок портокал!
След около две-три години пак така – открива се ново заведение. Идва сервитьорката и пита какво ще пием (бяхме четирима колеги), обяснявам какво се е случило преди три години. След малко идва сервитьорката, оставя подноса на масата, наред с кафето и портокал, смях, настроение.
На почивка съм в „Нареченски бани”, поръчвам си кафе, в „хартиена” чаша. На жена ми донесоха кафето, за моето се бавят. След малко сервитьорката ми носи кафе в 200-грамова ракиена чаша. Господине, казва, „оперативка” направихме, не можахме да се сетим, че става дума за картонена чаша.
Каква е моята препоръка?
Да отидат нашите съдържатели на заведение в САШ, в Западна Европа, за да видят какво означава сърдечност, вежливо и културно обслужване!