Поредният образователен министър си отива. Поводът – хаосът в обществото, в учебните програми и учебниците, в които няма яснота как да се нарича петвековното владение на българските земи от Османската империя. Изказаха се авторитети, министри, политици, всички те по различен начин назовават този период.
В публичното пространство се лансира и идеята за османско съжителство. Как да се ориентира четящият български народ? Нека да поразсъждаваме заедно.
Какво означава исторически факт? Нещо, което се е случило на точно определено място, в точно определено време и с точно определени хора.
Исторически факт е падането на България под османска власт през 1396 г.
Ако всеки исторически факт се разглежда като причини, следствия и изводи, тогава казваме, че това мислене е историческо. Ако това историческо мислене е обективно, безпристрастно, тогава говорим за историческо съзнание.
Ние, учителите, изграждаме такова мислене, носим историческото съзнание и формираме отношение. В такъв смисъл е изключително важно какво и как говорим, защото много хора ни вярват и се влияят.
През 1998 година с ученици от моя 11а клас проведохме дебати „120 години от Освобождението на България“. Тогава беше лансирана и идеята за „османско присъствие“.
Децата, участници в дебатите, извървяха своя път в един творчески процес на подготовка, преживяване и споделяне. Проучихме много историческа литература, гледни точки на видни историци, учебни програми и учебници по история. Учениците бяха разделени на два отбора:
– Утвърждаващ (официална позиция)
– Отрицаващ (противоположната позиция)
Ето техните гледни точки:
Утвърждаващ отбор – Владичество
Отбор ”А” (Айше Дренкова): „Османската империя е владеела българските земи, българите обработвали земята, която по силата на шериата била собственост на Султана. Като имаме обаче предвид тежкото данъчно бреме, религиозната дискриминация, пренебрежителното, дори бих казала надменно отношение на османците, сигурно не е грешка да се каже и робство. Но все пак, българският народ не познава класическото робство, онова, където робите са приемани само като вещи, без никакви права, докато българите все пак имат някакви права – свободно придвижване, право да се жалват за несправедливо взети данъци, да строят черкви, макар и ниски, схлупени, разбира се, при определени условия, запазена била българската община, имало някакви отначало малки възможности за развитие на българската икономика, но вече през XVIII век наблюдаваме появата на търговски български фирми, на първите манифактури, акционерни дружества, фабрики, кооперации; оформяне на вътрешен български пазар, откриват се първите взаимни и класни светски училища, формира се духовен елит, който ще поведе българския народ в движението за светско образование, национална църква и политическо освобождение.
Имайки предвид всичко това, аз поддържам тезата за османско владичество, а не робство. Нима хората със статут на роби могат да сътворят всичко това?
Що се отнася до Османското присъствие, аз не го приемам. Какво значи присъствие? Значи османците цели 500 години са ни били на гости, в същото време насилствено ни налагат волята и законите си. Нима можем да се съгласим, че едни гости могат да издевателстват над народа, насила да налагат исляма, да го унижават, да му отнемат и разрушат държавата, да ликвидират българската аристокрация. Е, на гости позволено ли е всичко това?. Благодаря!“
Отрицаващ отбор – Робство
Отбор „Б“ (Николай Карамитев): „Аз ще използвам понятието османско робство. За мен е робство, макар че не е робство в класическия смисъл, познат ни от Древен Рим, където робите разполагат само с двете си ръце, не притежават никакви права, нямат собственост, отнасят се с тях като с вещи. Но българският народ е лишен от елементарни човешки права, забранено му е да носи цветни дрехи, били задължавани първи да поздравят господарите, т.е. правоверните, трябвало да слизат от коня и да се покланят, нямали право да служат във войската и да носят оръжие. Разбира се, могли са да строят черкви, но това ставало чрез продължителна процедура, подкупи и на всичко отгоре, черквата трябва да бъде ниска, за да не съперничи на джамията.
След падането на България под османско робство, османците ликвидират държавата, аристокрацията, ликвидират българската национална църква, като я подчиняват на Цариградската патриаршия, на практика под още един гнет, този път духовен.
Изобщо, османското нашествие на Балканите било война за налагане на правата вяра. Османлиите не само убивали, палели и грабели, хвърляли се с особено настървение върху християнските храмове, плячкосвали свети реликви, рушели олтари, унищожавали икони, за да не ги гледа в очите християнският Бог. Да, българите, както казва Айше, могли дори да се жалват срещу злоупотреби и понякога печелили дела срещу мюсюлманите, но това било рядко явление. А истината е, че от българите се изисквало покорство и подчинение. Да не говорим за насилията, отвличанията на млади момичета за робини и млади здрави момчета за еничари, това не е ли робство? Кой се отнася така към един свободен народ? Благодаря!“
Какво трябва да се направи?
В новите учебни програми и учебници историците час по-скоро да се произнесат.
Днес няма чисто хомогенно общество, живеем в мултиетническа среда и в такъв смисъл религиозната толерантност е особено актуална. В един учебен клас е възможно да има българи, турци, роми, руснаци и др.
Вие какво мислите!?