Отворено писмо
До: Президента на Република България
От мен: Калоян Шишков, жител на с. Сатовча, гражданин – пълноправен, но не безотговорен (не разбира се молител и скандалджия), самоназначил се за контрер на Президента
Основание за писмото: Изпратени две писма до Министър-председателя, г-н Борисов (виж „Отворено писмо до Премиера Бойко Борисов“ и Продължението). В една парламентарна република всеки гражданин има право да пише на когото и каквото си иска, както и да задава въпроси от национално значение.
Това писмо се „роди” след двете писма до г-н Борисов, но изчаквах отговор. След като не получих такъв, реших да напиша и до Вас, г-н Президент, защото и Вие присъствате в писмата и без Ваше участие, трудно ще стане чудото.
Уважаеми, г-н Президент,
За мен като гражданин (придържащ се към съвета на древногръцкия философ Антистен към политиката да се отнасяме като към огъня: да не стоим много близо, защото ще изгорим, нито много далеч, защото ще замръзнем), не е маловажно в каква държава и Родина живея. Затова не членувам в политическа партия, но се възползвам от конституционното ми право да гласувам и да задавам въпроси.
Г-н Президент, като държавен глава, който олицетворява нацията и като личност и гражданин, към Вас нямам никакви претенции. Напротив, горд съм, че сте наш, мой Президент. Възхищавам Ви се на дар словото, интелигентността, креативността, говоренето с болката и тежненията на Народа. Макар че по Конституция нямате делегирани права да променяте решително нещата, Вие правите достатъчно, за да сте Президент на всички българи.
Всичко това е прекрасно. Вие и в чужбина се държите достойно, говорите ясно и точно, защитавайки националните интереси и ние не само одобряваме, харесваме, но и Ви подкрепяме (имахме един Президент, който в чужбина говореше нещо, после неговият говорител обясняваше в България, какво е искал да каже Президентът; друг един Президент говореше ли, говореше за „европейските ценности”, за „цивилизования избор”, но забравяше да постави въпросите за живота на българите).
Но както казваше един известен журналист от близкото минало, „Да, ама не”. Това вече не е достатъчно, г-н Радев, предвид сегашното ни дередже- с мрачен изглед за бъдещето, с оглед националната ни сигурност, начина ни на живот и нашата съдба като държава, Народ, нация. Всичко това вече е поставено на карта и то съдбовна! Вие всеки ден получавате квалифицирана информация (навярно дори по-тежка за обстановката в страната) и по-добре знаете и осъзнавате истинското ни положение, затова така говорите.
Като контрер ще Ви препоръчам какво бихте могъл да направите, ако наистина искате ПРОМЯНА!
За развитието на България и за Вас, като Президент, според мен има най- малко четири варианта (освен тези, посочени на Министър-председателя Борисов):
- Да продължите както до сега – да бъдете Президент на всички българи (имате одобрението на повече от 60% от българите, включително от членове и симпатизанта на ГЕРБ), назовавайки проблемите на България, посочвайки пътища за решаването им. В същото време политическата класа, управляващите, не само не ви чуват, но Ви обвиняват, че „разделяте нацията“, „излагате държавата“ в чужбина. Това може да продължи най-малко до изтичане на мандата Ви. И пак повтарям, Вие се справяте и ще продължите да се справяте превъзходно. Ще чакаме „улицата да помете статуквото”, както наскоро заявихте. Но на каква цена, г-н Президент? Това е възможно най-дългия път за решаване на проблемите ни.
- Обявявате, че ще подкрепите създаването на нов политически проект- движение или политическа партия, която да радее за Президентска република (виж „Президентска република – жадувана надежда и упование”, а както знаем мечтите се сбъдват – виж „Мечтите се сбъдват“). Това вероятно не е толкова дълъг път.
- Прокламирате, че след изтичането на мандата Ви ще инициирате новия политически проект, лично ще го оглавите и по парламентарен път ще се търси промяната. Това е по-краткия път.
- Давате си оставка като Президент на Републиката предсрочно, веднага обявявате и създавате партия, която да участва на следващите парламентарни избори и вече в Народното събрание да се търси промяна на Конституцията и модела на управление в страната. Това е още по-кратък път.
Давам си сметка, г-н Президент, че тези мои разсъждения и предложения могат на много хора да изглеждат като налудничави, но истината е, че те нямат аналог в световната история. Бернард Шоу казва: „Обикновено хората си мислят за нещата и си казват „Защо?“, а аз си представям нещата, които никога не са били и казвам „Защо не?“
Защо не, г-н Радев, Вие да не извървите такъв път!
Желая Ви успех, г-н Президент!
26 септември 2019 г.
С уважение, контрер Калоян Шишков!