През последните две-три години въпросът за президентската република ме вълнува и никак не ми е безразлично какво ни е дереджето като българи. Мога да кажа, че в някаква степен познавам световната история (най-малкото защото съм завършил история и философия). Освен това живея чрез миналото, уповавам се на него, както пише моя преподавател от университета проф. Милчев „…имаме неприятно ностояще и неизвестно бъдеще, затова се уповаваме в миналото“. Като в Езоповата басня за вълка и агнето: „Ти не си ме обидил, но баща ти…, затова ще ти отмъстя”. Нямам намерение да отмъщавам на никого, но ако засягам темата, причината се корени в така наречения политически елит, който накара българите да изгубят вярата не само в доброто, но и в справедливостта. Животът в България нищо не струва. Наскоро Би Ти Ви съобщи, че всяко четвърто българско дете гладува, гладува и всеки втори възрастен българин. Както написа журналиста Кеворк Кеворкян „Тукашният джихад ще се роди от глада.”
И отново да повторя, сегашният модел на управление на България е изчерпен, парламентарната ни демокрация (дотолкова, до колкото я имаме) нищо добро не ни носи. Затова възлагам големи надежди коренно да се смени системата, философията на управление на България, чрез смяна на формата на държавно устройство, а именно президентска република.
И така, продължавам да смятам, че нещо ще се случи (то вече започна), което ще обърне нещата към по-добро и че ще станем президентска република в най-скоро време.
Президентската република е форма на управление, при която президентът има широки правомощия в държавното управление. В неговите ръце са съсредоточени както функциите на държавен глава, така и тези на министър-председател (напр. като в САЩ) или президентът назначава министър-председателя, както е в Русия, Франция, Турция.
С други думи казано: изпълнителната власт е съсредоточена в президента, а законодателната – в парламента. Правителството се отчита само пред президента, а не пред парламента, като само той може да свали правителството.
При тази форма на управление президентът има много повече правомощия в сравнения с тези на парламентарната република (например може да уволни цялото правителство, внася законопроекти в парламента, назначава главния прокурор и т.н.). По този начин се създават благоприятни предпоставки за стабилна държавна власт, има я държавата.
Класическа президентска република са Съединените американски щати. В основата на Конституцията е залегнал принципът на разделение на властите, идеите на Монтескьо за пръв път на практика се осъществяват в САЩ. Съгласно Конституцията, законодателната власт принадлежи на Конгреса, а изпълнителната – на президента, съдебната – на Върховния съд.
Президентските републики са разпространени в страните от Латинска Америка. Срещат се и в някой страни от Азия и Африка. Както е известно, през тази година Турция стана президентска република.
Идеята за президентска република среща яростна съпротива от целия политически елит, платени социолози и политолози-соросоиди, джендър идеолози и т.н. Ще докарат от девет дерета вода, за да доказват, че това е пагубно за България.
Един от най-категорични аргументи на несъгласие ще бъде, че при парламентарната република има разделение на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Така е в света, тези власти са независими една от друга, взаимно се допълват и контролират. А при президентската република властите за обезличават. Хайде да видим дали ще се намери поне един здравомислещ човек да твърди, че в България има разделение на властите. Наскоро попитах каква държава сме – парламентарна, президентска или премиерска. Та ролята на Парламента е сведена до нулата, формално съществува, съдебната власт да не би да е независима от изпълнителната!?
При една президентска република според Христо Бойчев, драматург, „…няма да има коалиционна безотговорност, Правителството се назначава от президента, не зависи от партиите. Президентската република би затруднила съществуването на обръчи от фирми, а ще има и кой да носи персонална отговорност”
Разбира се по правило днес модерната демокрация е представителна, т.е. различните социални групи излъчват представители, които да защитават техните интереси в държавната власт (в парламента) или пък пряко избират човека, който да ги представлява (президента). Партиите са най-популярната форма за това представяне на групови интереси. Така ли е на практика обаче? Представителна ли е представителната демокрация в България? Темата е подробно разгледана в статията ми „Едно е да искаш, друго е да можеш…”.
Продължавам да смятам, че нашата политическа класа в никакъв случай няма да допусне по честен път, чрез избори да се произнесе българският народ за президентска република. Защо мисля така? – виж. ”Върховете” не могат, а „низините” още не искат“.
Освен това нашите политици са зависими от Новия Коминтерн в Брюксел и правят всичко възможно ние, българите, да не живеем нормално и да не се чувстваме достойно (виж „10 причини политическата класа да не реагира на…”).
България е стояла добре, развивали сме се само тогава, когато е имало здрава власт, напр. при управлението на Стефан Стамболов. На практика Модерната българска история показва, че държавата ни е била политически, икономически и социално стабилна само в онези исторически периоди, в които силно е било ограничавано влиянието на партиите в обществено-политическия живот (не казвам, че искам диктатура).
Нека да припомня едни исторически неоспорими факти според Паун Цонев (журналист, писател и публицист): „…През 1988-89 г. България от общо 209 страни в света заема 30 място по производство на електроенергия на глава от населението, 5-то място годишно увеличение на промишленото производство, отнесено към 1980 г.,1-во място по производство на електрокари, 14-то по производство на месо на човек от населението и 17-то по производство на мляко, 15-то по износ на долари на човек от населението. Износът е на стойност повече от 17 млрд.долара при външен дълг от 11 млрд. долара. Образованието и здравеопазването са безплатни, курортите на символични цени. Всичко това дава повод на Збигнев Бжежински (държавен съветник по сигурността на Американския президент Джими Картър) през 1988 г. да отбележи в книгата си „Големият провал”, че по това време в България няма криза и обществото е достатъчно устойчиво, без сериозна вътрешна опозиция…”.
Какво ли би казал днес г-н Бжежински, почти по-всички показатели- смъртност, раждаемост, доходи и т.н. сме с най-лоши показатели. Не говоря за съсипаното земеделие, образование и здравеопазване.
Как на практика ще станем президентска република?
Преди това няколко уточнения:
- Целият политически елит ще бъде против, партиите – също.
- Чрез избори, промяната няма да стане, тъй като изборите в България нито са прозрачни, нито честни, още по-малко справедливи. Масово се купуват гласове, имаме и случая „Костинброд”.
- Новият Коминтерн от Брюксел всячески ще ни пречи, не приехме джендър-идеологията и не само.
- Политическият елит може да бъде принуден да приеме идеята за Президентска република, ако стане чудото, както през 1990 г. ,когато на Кръглата маса новосъздадената опозиция диктуваше какви промени да се извършат.
- Слави Трифонов инициира референдум, поздравление, но резултати на практика няма. Време е да инициира нов референдум за промяната на формата на държавно управление. Но моите уважения към него. Наистина громи управляващите, той има смелостта да го прави, разбира се и възможността да влияе от националния ефир. Но това е недостатъчно, трябва по-решително да се намеси в политическия живот (как, той си знае).
Как я виждам президентската република във времето?
- Учредяване на партия, която милее за идеята. Покойният Божидар Димитров беше готов да създаде такава партия. Сега има национален инициативен комитет, начело с академик Марков. Дано нещата да се случат. Президентът Радев да я подкрепи – явно или не явно, да се произнесе положително.
- Избори за Велико Народно Събрание, което да се свика с една единствена цел – Промяна на конституцията за новата форма на държавно управление. Сегашното Народно събрание няма такива правомощия.
- Избори за нов държавен глава, но вече на президентска република.Защо да не бъде и сегашният държавен глава, който се ползва с голямо доверие и подкрепа.
Желая успех!