Голям проблем в училище, наред с осигуряването на качествено образование и равнопоставеност, насилието, дисциплината, според мен е проблемът с пренебрегването, подценяването. Във всеки ученически клас има деца, на които останалите ученици се подиграват. В един клас се подиграват на възпълничкото момиче, в друг клас на момчето „дебелак”, в трети на ученолюбивото дете, наричайки го „очилатко”, „зубрач”, в четвърти клас на детето, което идва със скромно и практично облекло (затова ученическата униформа върши чудесна работа).
Защо е така? Може ли тази практика да се предотврати? Аз не зная, но само зная, че ако има воля от всички в училище, това ще бъде сведено до минимум.
Детето е най-беззащитното човешко същество и затова най-много закони се създават в негова защита. И въпреки това на детето по целия свят се отказват основни човешки права. От деца, на които се отказват права, които са пренебрегвани, унижавани, не можем да очакваме, че те ще израснат като достойни личности и граждани. Напротив, напълно е възможно същите деца утре да ни възпроизведат същия модел на незачитане. Всички деца по света си приличат, всички те се нуждаят от закрила, уважение като човешки същества, осигуряване на тяхното пълноценно участие в живота на училището.
Всеизвестни са формулираните принципи на Дороти А. Нолт. Като например: децата научават това, което са изпитали; ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият, ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат, ако към децата се отнасяме с присмех, те се научават да се срамуват, ако децата живеят с чувство на срам, те се научават да се чувстват виновни и т.н.
За съжаление, проблемите започват още с раждането на детето, бъдещия ученик. Децата, както е известно, се раждат в различни семейства и от тук идва първата несправедливост, първото пренебрегване. Много деца са лишени от нормални условия на живот, от ласки, обгрижване и любов. Лишени са от добро възпитание по различни причини.
Втората несправедливост идва в училище, когато не може да се осигури равнопоставеност на всички деца. Всеки учител знае, чe в училище има пренебрегнати, подценени деца.
Според психолозите, това усещане се поражда най-вече от факта, че те преживяват първите разочарования от хората – съученици, приятели, та дори и от родители. Както е известно, отношението на другите към нас е много важно и от това как съответното дете ще бъде възприемано, как ще бъде прието от съучениците, зависи как ще се възприема то самото. Всички деца се раждат с еднаква увереност в себе си, после чуват коментарите на родителите, на връстниците, на възрастните. Ако са отрицателни, у детето се поражда чувство на непълноценност, после вече нищо не се получава, мозъкът свиква да действа отрицателно, след което следват провалите.
Поради вродения си егоизъм, човек не винаги дооценява лабилността и неувереността у другите и неволно или умишлено, понякога целенасочено, нанася болезнени удари върху психиката на хората, с които общува. В последствие у оскърбения човек се заражда една непреодолима потиснатост (или т.н. комплекси), която му пречи пълноценно да живее и общува. Ако мислено се поставим на мястото на този, който непрекъснато се страхува от неодобрението на другите, ще установим, че само щастливата случайност ни е избавила от тази не лека участ – участта на оскърбения, пренебрегнатия, унижения.
Такива деца обичат да се усамотяват, не желаят да участват в живота на класа, на училището, защото винаги си имат едно наум, че може някой да ги накърни, да им се присмее. Установената практика в нашето училище от 2003 година да се регистрират нарушени човешки права и после да се търси работещ механизъм за решаването им, вършеше чудесна работа. Практиката сочи, че когато не са задоволени естествените стремежи на детето към контакти с другите, връстниците, много често са виновни разбира се и родителите, които не създават социални навици у децата. Липсата на такива по-късно се отразява върху него, тъй като няма с кого да сподели своя интимен живот, в резултат на което намира утеха в самотата. Фром и Райхман смятат, че самотата се формира в детството в резултат на преждевременното отделяне от майчината ласка. И в такъв смисъл ролята на родителите и учителите е изключително важна. Нека да бъдем по-чувствителни към такива деца, повече да присъства „масостта и чашостта”.
Вие какво мислите?
Очаквайте: Как приемаме свободата?