Първи ден като пенсионер

Днес, 15 септември 2014 г., беше моят първи пенсионерски ден след 44 години трудов стаж, от които 38 години в образованието.

Е, откриването на учебната 2014 / 2015 година приключи.

Отидох на тържеството за първия учебен ден със смесени чувства. Отначало бях много притеснен как ще изглеждам. Мислих си как ще „издържа” да бъда отстрани само като наблюдател. Все пак от 1972 г. съм бил винаги от организаторите на този първи учебен ден. Естествено, беше ми тъжно, но бях относително спокоен.

Поздравявам организаторите и участниците в тържеството. Много хубаво се получи, стегнато, добре организирано. Водещите, Миглена Гарова и Милен Хаджиев, се справиха чудесно.

Бях щастлив, че по случай 15 годишния юбилей на Клуба за ООН успяхме да открием кът на Клуба на третия етаж на училището. Приканвам всички бивши членове да отидат да го видят и да се открият на снимките.

Най-важното за мен беше, че успях да се видя и да разговарям с много ученици в двора на училището.

Макар и със смесени чувства в този ден, първи учебен за ученици и учители, първи за мен като пенсионер, чувствам се горд и имам самочувствието за добре свършена работа като учител.

Междувременно за пръв път след толкова години като учител почувствах различна свобода от тази, която познавах. До сега приемах свободата като отговорност. Днес усетих свободата без ангажименти да се наслаждавам на представянето на участниците в тържеството и след това да си отида. Учителите тръгнаха за първи учебен час – аз тръгнах за кафе, без да бързам за никъде…

Препоръка към колегите: гласувайте по-голямо доверие на учениците. Гледайте на тях като на личности и граждани.

Препоръка към учениците: изисквайте повече от учителите, за да бъдат задоволени по-висшите ви потребности – творческата изява.

Още веднъж, успешна нова учебна година!

15.09.2014 г.                                                                           Калоян Шишков – учител, но пенсионер