Материалът „РАЗМИСЛИ, ПРЕДИ ОТГОВОРНИТЕ РАЗМИСЛИ ЗА ИЗБОР…!“ е публикуван във Фейсбука ми на 20.04.2022 г. Година по-късно отново сме на прага на избори. Напомням…
В живота има някои утвърдени житейски мъдрости, които ни дават ориентири и които можем и трябва да следваме: Който търси намира. Особено който търси добре. В природата празно няма. Тя не търпи бездействието и т.н. Всеки простосмъртен български гражданин си задава простичкия въпрос: Защо сме най-бедни, най-нещастни? Толкова ли сме некадърни като народ? Нали живеехме добре. Много по-добре. Преди 32 години. При „мракобесния“ комунистически режим на Живков. Сега при многопартийната либерална „демокрация“ милиони българи живеят под прага на бедността. В същото време живеем в най-корумпираната държава, в която НЕРАВЕНСТВАТА, ненаказаността, безотговорността, безхаберието са ежедневие. Дело на кой или на кои български граждани е това? Не на Народа (макар че ние го позволяваме), а на политическата класа, която 32 години ни подлага на изпитания, които ни обезличават като българи, дали на света четвъртата азбука за всички времена. Просъществувала държава повече от 1340 години! Много народи са блесвали на историческата сцена, но са изчезвали, защото не са успявали да съхранят държавността. Политически елит, който дава обещания, които няма намерение да изпълнява. И прави всичко, което е в интерес на личното и партийно облагодетелстване. Няма българин, който да не иска да живее добре, достойно. Възрастните хора, които цял живот са работили, да получават достойно заплащане, а не подаяния.
И в същото време продължаваме да избираме политици, които не само че не могат да ни управляват, но го правят некадърно, неефективно, и накрая ние обираме „пешкира“.
Дойде „с гръм и трясък“ Иван Костов, който каквото имаше за съсипване – образование, здравеопазване, икономика, земеделие (с умели, целенасочени наставления отвън) беше буквално ликвидирано. Повярвахме на „месията“ Симеон Сакскобургготски, който лекомислено и уверено ни обеща, че за 800 дни ще ни „оправи“. Но се оправи самия той и хората около него. След това Бойко Борисов, който задълбочи ограбването, обедняването, разоряването. Но пък хората около него бяха доволни. Създаде се една средна класа от близо 400 хиляди чиновници, бюрократи, които и сега продължават да мечтаят ГЕРБ и Борисов да се върнат на власт. И са прави! И това ще се случи, ако не се вземем в ръце. Най-после да изберем българи, не българофоби, за политици, които да ни управляват.
Избираме хора, които първо мислят за чужди интереси, после за собствените,тогава за българските, ако изобщо го правят.
Има ли решение, за излизане от „пропастта“? Има!
Какви са тези изводи, които трябва да си направим, разберем и осмислим?
- Категорично трябва да си направим извода, че политическата класа, така нареченият елит, не мисли нито за България, нито за интересите на обикновения български гражданин, човецец (нищожен, незначителен, според високомерното им мислене, което се отразява на поведението им).
- Парламентарната демокрация се срина, компроментира. Партиите доказаха, че мислят само и единствено за себе си. Представителната демокрация не само не е представителна, а фасадна.
- Изходът: Президентска република. За тези размисли приканвам българския народ.
Преди няколко месеца гледах едно видео: Среща на Президента Желев със студенти, през 1997 година (когато вече не беше действащ президент). В него той заяви „Ако бях президент на Президентска република, веднага щях да уволня Правителството на Беров, както и на Жан Виденов“ (не цитирам дословно).
Ако сме президентска република, щяхме ли да имаме прокуратура, която не работи ефективно? Нито един осъден политик от висшия ешалон на властта в най-корумпираната държава?! Щеше ли Премиерът Петков да лъже пенсионерите. Да шикалкави за Северна Македония или дали да се изпраща оръжие за Украйна?
Щеше ли да имаме все още плоския данък, най-бедните да поемат най-голямата данъчна тежест? А богатите, да не плащат? Щеше ли 3% от българските зърнопроизводители да получават 87% от европейската субсидия? Щеше ли да имаме министри, които си правят селфита, за да бъдат забелязани?
Преди няколко седмици написах „Имаме най-малко още три възможности“. Ако тези възможности пропуснем, не зная какво още трябва да се случи, за да разберем братя и сестри българи, че не може повече да позволяваме да ни лъжат, унизяват, да се подиграват с нас политиците, които 32 години избираме.
И това ще мине!
Предупредени сте!