Нямам вече колебания дали да изрека тази мисъл. Разрухата в душите и сърцата ни е вече повсевместна – като нация, като граждани, като хора. Няма по-страшно нещо от това да „убиеш” вярата на хората за един по- добър и достоен живот.
Попитали популярното Радио Ереван, което „знае“ всичко: „Кога българите ще живеем добре?“ Радиото след дълго мълчание отговорило „Вече живяхте!“ Каква е тази съдба, прокоба, 30 години от началото на така наречените демократични промени, ние не само стигнахме дъното, но продължаваме да дълбаем!? Има ли област, сектор, звено в България, което да не е разсипано – държавност, национален идеал, икономика, здравеопазване, образование, земеделие, всичко е съсипано – съзнателно, целенасочено, контролирано. Има ли виновни? Естествено ”лошият човешки материал”, а „умните и красивите”, както и така наречената политическа класа, които всичко знаят и могат, живеят охолно, те разбира се не са виновни за нищо. Нещо повече. Нашият Председател на Народното събрания г-жа Караянчева, вторият човек в държавата (нали уж сме парламентарна република с разделение на властите) наскоро заяви, че в България всичко ни е наред, но президентът Радев излага държавата, представя ни пред света по възможно най-лошия начин. Да не говорим за премиера Борисов, който не спира да говори как добре живеем, магистрала до магистрала, по които ще потекат инвестициите, завод до завод, в които работят българите и вземат високи заплати, даже има недостиг на работна ръка. Услужливите журналисти с охота дават трибуна в средствата за масова информация на разни анализатори, социолози, политолози, които громят всяка рационална идея на президента. Канонадата срещу всеки, който изрази съмнение в Догмата и Директивата, който не подкрепя ”европейските ценности”, ”цивилизования избор”, ”джендър идеологията”, нашите ”партньори” от новия Коминтерн Брюксел, за ”светлото” ни бъдеще е обявен за комунист, путинист, не зная още какъв. Как така да не виждаме какви успехи постига нашето правителство!? Разсипана държава, обезверен народ, цензура повсевместна, мрачен изглед за бъдещето. Това е картината. Президентът Радев, макар че няма широки правомощия, освен да бъде държавен глава и да олицетворява нацията, как така ще ”дръзва” да критикува правителството. Каква дързост в рамките на 20 дни два пъти да го прави. С думи прости на изстрадания български Народ Радев казва онова, което всеки божи ден, 24 часа в денонощието, седем дни от седмицата, почти във всяко семейство, паланка, се говори с болка.
Държавата ни се тресе в скандали, убийства, катастрофи, всеки ден на децата и не само от националния ефир се показва най-отвратителният начин на живот, който живеем. Няма оптимистична новина, лошата новина за журналистите е прекрасна, добра новина, за да засилват интереса, рейтинга си. В същото време няма нито един осъден от високите етажи на властта, извършителите на престъпления са с по няколко висящи дела, но се разхождат на свобода, по 29-30 регистрирани престъпления, но след това се невинни.
И никак не е случайно, че всички партии, яростно се обявяват против идеята за президентска република, с идеята президентът Радев да подкрепи политически субект, който да радее за промяна на държавната форма. Страхуват се, че това безобразие ще прекъсне, келепира ще секне. Затова въпреки искането и настояването за електронно гласуване, машинно, мажоритарно, категорично се отхвърля.
Управляващите, цялата политическа класа от всички цветове, създават усещането, че живеят в един нереален, измислен от тях свят, по-важното което е, че си вярват. Техните желания (ако изобщо ги имат) за един по-добър живот ги вземат за действителни, без да са си повдигнали пръста.
Цялото ни законодателство, Конституцията, е направено така, че да облагодетелства политическата класа, крадците, мошениците. Ех, колко е прав писателят Стефан Цанев, който има една такава мисъл ”Като срещнеш честен човек, убий го, да не се мъчи”.
Какви хора, с какви сърца ни управляват, след като не могат и не искат да видят, че нацията се стопява, че повече от 2,5 милиона българи вече са емигрирали и продължават да напускат, не да се връщат, че всяко четвърто дете си ляга недояло, както и всеки втори пенсионер!? Какво още трябва да се случи, за да прогледнат политиците, че така повече неможе да продължава?
И както напоследък често повтарям, в природата празно няма, тя не търпи бездействието. Нещо ще се случи, което ще обърне нещата на 180 градуса. Няма как това да не стане. Да си го пожелаем всички!
И това ще отмине!
Ситите никога няма да разберат казаното от Президента.И тебе също.