Подходящо за родители, учители, кандидат родители и не само.
Според психолозите има най-малко пет стила на родителско поведение: съпернически, отбягващ, компромисен, сътрудничещ и приспособяващ.
Но преди това си позволявам няколко уточнения:
- Децата приличат по-скоро на своето време, отколкото на родителите си. Всяко поколение си има своите ценности и приоритети, които в много случаи се разминават с тези на родителите.
- Най-трудно се възпитават деца, особено собствените. Цяло изкуство е да формираш ценностна система, която е приемлива и в унисон с общочовешките ценности и морал. Това с особена сила се отнася до нас, учителите, които образоваме и възпитаваме децата. Но примерите са много, когато учителски синове и дъщери са невъзпитани. Има и нещо друго, често родителите настояват децата да учат за такива специалности, които те не са могли да завършат и налагат на децата решението си.
- Възпитанието на детето започва още в утробата на майката. Днес е популярна мисълта „липсват му първите седем години”. Говори се, че когато едно младо семейство отишло на седмия ден да питат как да възпитават своето дете, Аристотел отговорил „много сте закъснели” Учителят Петър Дънов също съветва, че майката трябва да възпитава детето си докато е в утробата, а не след раждането. Да му говори, да чете приказки и т.н.
- Родителите, заедно с децата, трябва ясно да разграничат функциите, ролите и отговорностите в семейството. Например: родителите ще работят, ще се грижат за образованието и възпитанието, а децата трябва да учат, да дават най-доброто от себе си, да се развиват. Ще имат подкрепата на родителите. Разбира се на село, особено когато семейството отглежда тютюн или са занимава с друга селскостопанска работа, вид бизнес, това съчетание е малко трудно. Но разграничението трябва да го има.
- Порочната практика родителите да се изказват, че те като ученици били пълни отличници, много послушни, трудолюбиви, възпитани и т.н. не върви.
- Голяма грешка допускат родители, които обвиняват непрекъснато собствените си деца, наричайки ги „некадърници”, „лентяи”. Познатото „От теб нищо няма да излезе”. От всяко дете ще излезе нещо. Не е задължително всички деца да бъдат отличници, да станат лекари, инженери, учители. Днес всяка специалност е важна и на всеки му е отредено какъв ще стане. Важното е децата и родителите да знаят какво искат, да си поставят цели, да вярват и действат. Това с особена сила се отнася и до учителите. Трябва много да внимават, когато общуват с деца, които по-бавно усвояват учебния материал, не са мотивирани да учат. Самият аз изпитах това на гърба си, когато в седми клас моята учителка по математика ми препоръча да отида да уча за готвач, но не я „послушах” – взех, че станах учител.
- Личният пример на родителите, учителите е заразителен. Завистта, злословието, отмъстителността на родителите, се „копира” от децата. Когато сме страстни пушачи, трудно можем да накараме детето да не пуши и т.н.
- Задължително родителите трябва да познават възрастовите особености на децата. Да търсят съветите на учителите, за да не разочароват децата си. Да ги разбират адекватно, да се поставят на мястото на детето, да се опитат да погледнат нещата от неговата гледна точка (което е най- трудно). Възрастните са били деца, но децата трудно разбират как мислят възрастните.
- Родителите не трябва да забравят, че за бабите и дядовците внуците са най-съкровеното, най-ценно нещо на земята. Да не се опитват да забраняват на децата да уважават и обичат внуците дядото и бабата.
- Има две неписани правила, ако иска един млад човек да успее: Да се вслушва в съветите на родителите и възрастните и да спазва общоприетите правила в живота. Както многократно съм заявявал, ние възрастните можем да съветваме младия човек 23 часа и 59 минути, но решението и отговорността ще си го поемат децата. Да не им отнемаме нито правото, нито отговорността за техните решения.
Ето и родителските стилове на поведение:
- Когато родителите следват собствените интереси в конфликта и не отчитат интересите на децата, имаме стил на поведение: съпернически. Много често родителите се оплакват, че нямат време за разговори със своите деца, защото непрекъснато работят, много са изнервени и т.н. При такива случаи те проявяват съпернически стил и не отчитат интересите на децата.
- Когато родителите използват стил на поведение, който не удовлетворяват техните интереси, но и не се стремят да удовлетворят интересите на детето имаме: отбягващ стил. ”Не ме занимавай сега”, ”Виж, майка ти да реши въпроса”. Най-често такива родители не искат да решат проблемите на своите деца, отлагат ги във времето и естествено децата губят вяра и надежда, че ще им бъде решен проблема. И което е още по-важно, губят доверието.
- Когато родителите правят известни отстъпки на децата и ги карат и те да отстъпят по подобен начин, имаме стил на поведение: компромисен. Днес особено е важно да научим децата да правят компромиси. Модерно е, когато имаш две алтернативи, да намериш трета, която всъщност представлява компромиса.
- Когато родителите се опитват заедно да решат проблема и отчитат интересите на двете страни имаме стил на поведение: сътрудничещ. Това е идеалния вариант – родителите и децата заедно да обсъждат въпросите за решаване. Двете страни гледат една на друга като равнопоставени и заедно търсят решение на проблема.
- Когато родителите пренебрегват собствените си интереси, за да задоволят интересите на децата, имаме стил на поведение: приспособяващ. Родителите допускат грешки, когато на всяка цена искат да задоволят всички капризи на децата. Така те ги правят готованци – такива деца трудно сами се справят с предизвикателствата.
ЗАБЕЛЕЖКА: Разбира се, може би в чист вид тези стилове не се срещат. Понякога родителите са едни, друг път… По-важното е да не забравяме, че за възпитанието и образованието на децата има най-малко три страни: учители, ученици, родители. Когато се обединят усилията, резултати има.
Да,такива са стиловете на поведение на родителите.Те предполагат,че в ценностната система на родителите училището има своето място.Според мен отражение дава и общата психологическа нагласа на една родителска общност Имам предвид някои затворени общности в нашия родопски регион.Например в Рибново дълго време училището не заема място в ценностната система на родителите или е краен приоритет. По редица причини-социални или религиозен консерватизъм училището е привнесено отвън -от „другите“ и не е желано.Много родители не са пращали децата си на училище защото трябвало да помагат на нивите.Почти до края на двадесети век за момичетата е забранено да излизат извън селото за да учат.
В днешно време пък се проявява известен нихилизъм към училището от страна на родителите ,защото и да не учиш от вузовете сами идват до колибите и хижите за да търсят студенти.Комерсиалното навлиза навсякъде и никой не се интересува че посредственици и тройкаджии записват право и медицина и често се бълват нищожества но с дипломи. Това се вижда от всички нас като родители Но това вече е проблем всеобщ и държавен.