Какво е свободата, как я мислим, как я споделяме, откъде започва нашата свобода и къде свършва? Това са въпроси, които вълнуват всеки човек, всяка личност и гражданин. Защо в нашата родна българска действителност свободата има разновидности – слободия, свободия?
Философите на новото време Хобс, Джон Лок, Русо отделят изключително голямо внимание на въпросите за свободата. Виждането, че всички хора имат права просто като човешки същества и в този смисъл тези права се мислят като ”естествени”, природно обусловени, за първи път се появява в Германия през 14 век. Но първият сериозен теоретик на „естествените права” е Джон Лок.
Днес свободата се разбира като:
- Възможност на човек или друго същество да проявява своята воля
- Липса на ограничения или робство
Всички хора се раждат равни, свободни и надарени с разум. Това гласи чл.1 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета през 1948 г. от ООН.
Според Сартр човек е или свободен, или роб-иначе не съществува. Моралът започва със свободата и целият морал е начин на реализиране на свободата. Чрез свободата един става светец, друг герой, трети лицемер, а четвърти злодей.
Днес се убеждавам, че ако един човек е роб по отношение на друг свободен човек, това е при случаите, когато сам се отказва от свободата си. В същото време един човек винаги може да се противопостави на стремежа някой да се опитва да му ограничава свободата. Но дали го правим?
Ако човек е свободен, то той е изправен пред избор. Никой не може да избере вместо него или да му внуши какво да избере, а това го прави сам съгласно вътрешните убеждения. Дори когато ние възрастните, родителите и учителите, съветваме някого, той сам избира дали ще се съобрази или не със съвета.
По време на голямата учителска стачка през 2007 г., ние учителите показахме, че се чувстваме свободни, че свободата е състояние на духа, че можем да избираме да стачкуваме близо 42 дена.
Младите хора трябва да знаят, че винаги могат да избират. Отказът да го направят също е избор.
Няма философ, който да не е разисквал за свободата, която се свързва с морала и ценностите. Свободата се разглежда като даденост на човека. Свободата е способността на човека да овладява себе си и да се самоусъвършенства, да обуздава недостойни страсти и да спира низки подбуди. Само свободният човек може да бъде отговорен за делата си. Робът не е нито отговорен, нито свободен. А какви са съвременните роби, които сами се отказват от свободата си?
Свободният човек сам определя своите цели, мечти и намерения.
Хегел казва, че срещата между двама винаги е среща между господар и роб. Всеки иска да надделее над другия, да победи неговата гледна точка.
Един съдия обяснява личната си свобода така: ”Аз мога да говоря ръкомахайки, но в момента, когато ти докосна носа, това означава, че съм нарушил твоята свобода”. Така се формира разбирането, че нашата свобода започва от нас и свършва там, където започва свободата на другия.
Множество изследвания сочат, че общото между оцелелите от концентрационните лагери през Втората световна война е, че са останали свободни в съзнанието си. „Едно малко парче хляб- ще го изям, когато поискам”. Благодарение на избора, макар и нищожен, ти запазваш в себе си някакво чувство на свобода.
Ще бъдеш свободен в мига, когато повече няма да се интересуваш какво мислят хората за теб. В този смисъл бих препоръчал философията на Антъни Хопкинс – „Моята философия е: не е моя работа какво казват хората за мен. Аз съм такъв, какъвто съм и правя това, което правя. Не очаквам нищо и приемам всичко. И това прави животът ми по-лесен.”
Вие какво мислите?
Очаквайте: Лесно ли е да си добър учител?