Източник на снимката: www.infomreja.bg
Нямах възможност да се включа пълноценно в честванията, посветени на 90-годишния юбилей на Читалище Сатовча-1926 г.,които се проведоха на 5 и 6 май, затова сега ще споделя какво мисля.
Едно от най-важните и значими събития по време на честванията беше обсъждането на книгата ”Сатовчанските камбани” на учителя и краевед Иван Попов.
Какво бих казал, ако присъствах на обсъждането?
- Испанският философ Гасет казва, че животът на човека протича в правене на нещо. Ако това правене е съпроводено с преодоляване на трудности, това ти доставя радост и удоволствие от свършеното и го осмисля. Имайки предвид книгата „Сатовчанските камбани”, опитвам се да си представя каква огромна работа е извършил Иван Попов. Както знаем, всяка творческа работа представлява един дълъг процес, който протича през три етапа – подготовка, преживяване и споделяне.
- Според Хемингуей, писането има нужда от структура, а не от вътрешен дизайн. Трудът на Иван Попов представлява една много добре структурирана творба.
- За хората от Сатовча и Долен, както и за община Сатовча, „Сатовчанските камбани“ е една енциклопедия, в която има всичко за бита, културата, историята и не само.
- Едно от най-големите достойнства на книгата е езикът. Авторът има свой стил на писане – достъпен, разбираем, близък до бита и културата на хората от Сатовча.
- В творбата лъха откритост, откровеност, искреност, непринудена съпричастност и преживяване. Признание за сътвореното от предците и не само.
- Авторът демонстрира усещане за историчност, той формира отношение.
- Навсякъде в книгата се прокарва разбирането, че не е важно какво си постигнал в живота и как си живял, а какво оставяш след себе си.
- Много добре е осветлен основният парлив и злободневен въпрос на хората от Сатовча, а именно взаимоотношенията между християни и мохамедани. Той ясно разграничава етническото от религиозното.
- Във връзка с годишнината бих препоръчал на хората, които работят в читалището, да продължат да отбелязват кръгли годишнини. Да направят списък на изявени общественици и да не пропускат да се отбелязва постигнатото.
- Накрая на книгата д-р Попов скромно отбелязва „Ние наляхме само основите”. Това го разбирам като призив делото да бъде продължено. В такъв смисъл би било добре да се помисли за учредяването на една работна група, която да набележи конкретни неща, които трябва да се свършат до следващия юбилей, например 95-годишнина. Много бих искал в тази работна група да се включат много хора, които биха свършили полезна работа и тя да се оглави от историка, общественика, краеведа, музейния уредник Кирил Караколев.
А що се отнася до тържествения концерт, това беше прекрасно, особено изпълненията на децата от всички възрастови групи. Вижте атмосферата на снимките (източник на снимките: www.infomreja.bg):
