Според Аристотел цел на всеки човек е щастието. По принуда и по необходимост ние сме социални същества.
Какво ще рече социално същество? Това означава, че всеки иска да бъде обичан, харесван, забелязван, важен, тачен… С учениците сме изброявали до 17 характеристики за социалното същество.
Защо сме социални същества по принуда? Ние не сме сами на този свят, трябва да приемаме хората около нас такива, каквито са.
Защо сме социални същества по необходимост? Както аз искам да ме уважават, така и другите хора са ценност и очакват уважение. Принципът, който ръководи волята, се нарича императив. Според Кант категоричен е императивът, който ни казва „постъпвай според такава максима, която искаш да стане закон за всеки“.
Много често учениците забравят, че учителите, родителите са също социални същества, които искат да бъдат обичани, забелязвани и т. н.
Учителите пък не трябва да забравят, че колкото обич дават на своите ученици, толкова обич получават. Празно няма, обич за обич!
Обичта, както казва Надежда Захариева, я приема като действие, а не като състояние. Когато ние, учителите, казваме, че обичаме децата, това означава, че се раздаваме, че искаме да дадем най-доброто за образованието и възпитанието на подрастващите. Когато едно момче казва на своето момиче, че го обича, това означава, че момчето е готово да направи всичко за любимата, за да може тя да се почувства щастлива и обичана.
Един студент по филология попитал приятелката дали го обича. Тя отговорила ”Да”. Момчето отвърнало: „Кажи цялото изречение!“
Как научихме нашите внуци взаимно да се обичаме и редовно да го казват?
Обажда се моят внук Калоян по скайп и казва ”Здрасти”. Питам го на кой казва здрасти, отговаря „На теб“. Кажи тогава ”Здрасти, деде” – му допълвам.
На другата вечер внукът казва ”Здрасти, деде! Здрасти, бабо!”. Питам го, това достатъчно ли е? Отговоря „Какво още трябва?” Ще кажеш ”Здрасти, деде! Здрасти, бабо! Много ви обичам!”
На третата вечер Калоянчо казва ”Здрасти, деде! Здрасти, бабо! Много ви обичам”! Казвам му – ти казваш, че ни обичаш, но това звучи като задължение, по протокол. Пита какво означава „по протокол“. Обяснявам.
На четвъртата вечер ”Здравей, деде! Здравей, бабо! Много ви обичам, това не е по протокол!”
И така почти при всеки разговор, ако забравят, им напомняме.
Тогава, когато непрекъснато се казва, че обичаш някого, ти го мислиш, чувстваш, този начин на мислене се отразява на поведението, то става част от твоето отношение към хората, които наистина обичаш.
В последна сметка, ако едно нещо трябва да бъде обичано, трябва да го обичаш!
Вие какво мислите?