Четиво за родители, кандидат-родители и не само…
Преди няколко години разговарях с една майка на две вече пораснали деца – момчета. Тя с тревога и притеснения сподели, че едното си имало приятелка и в един момент поискало разрешение да я заведе в къщи, но когато родителите му са извън дома. Преди това родителите разговаряли с момчетата много пъти на тази „забранена” тема, но сега майката наистина беше много загрижена – как да обясни на детето си, че това не е състезание, че за всичко си има време. Похвално, че все пак разговарят за сексуалното възпитание с децата си свободно, без предразсъдъци.
През по-голямата част от човешката история сексът и сексуалността са били впримчени в срам, вина и забрани, скривани за публично обсъждане. С почти еротично настървение обществото постоянно се е опитвало да контролира сексуалността. В историята на европейската култура можем да срещнем страх от „срамните” влечения и потискане на тяхната свободна изява. За средновековното мислене сексуалността – като действие и като помисъл – отвсякъде граничи с греха. Например, в ресторантите е било абсурдно да се поръчат „пилешки гърди” за обяд или вечеря!
Деца са ми споделяли, че в къщи по тези въпроси не се говори. Много родители на въпросите на децата отговорят „Не ме занимавай с такива глупости”; „Не сега, когато му дойде времето”; „Когато пораснеш, тогава питай”; „Само да те видя с това момче, ще те пребия” и т.н. Не че и аз самият съм говорил както трябва с моите деца. По-скоро се държах като учител, отколкото като баща, за което много съжалявам.
Разбира се днес сме свидетели на точно обратно залитане, а именно сексуална революция. Още през 60-те години на 20 век започна да се говори за край на сексуалните табута, за радикална промяна в съзнанието, тоест отиде се в другата крайност. Нейни символи са не само хипарските комуни, дрогата, парадите на хомосексуалистите (определяни между 3 и 5% от населението) или „джендърите” (които напоследък се навъдиха много), рок-фестовете, но и проспериращата секс-индустрия, чезнещата граница между мъжествеността и женствеността, порнографското нашествие по всички медии, риалита-шоута, както и неясната съдба на съвременното семейство, могъщи рекламни внушения атакуват и запълват подсъзнанието на съвременния човек.
За мен като учител по философия беше изключителен проблем обсъждането с учениците от девети клас темата за любовта и сексуалността. Стремях да използвам изрази, като”сексуално възпитание и образование, сексуална зрялост”. Когато трябваше учениците да попълват теста „Какво знаете за секса?”, поместен в учебника по психология, настъпваше неудобство и притеснение от една част от момичетата. Налагаше се да правя дълго въведение и за това предупреждавах, че за сексуалността и за сексуалните проблеми на човека е наложително да започнем да говорим откровено, свободно и умно – без старомодна свенливост, но и без глуповато подхилкване или циничност (което се случваше в класната стая). Тези разговори трябва да се водят в семейството и в училище, а не децата да се ”учат” от улицата и Интернет.
И в нашата страна до преди повече от 20-25 години за половия живот се говореше открито почти само в терминологията на биологията (как в сексуалния акт сперматозоидът се свързва с яйцеклетката и поставя началото на нов организъм).
Крайно време е да разберем и осъзнаем, че сексуалната култура е важна, тя е част от общата култура и в много отношения влияе на целите и действията на хората.
Според психолозите в отношенията на младите хора към сексуалния живот често се срещат две крайни стратегии. Някои отрано и смело се „хвърлят” във водовъртежа на многобройните и безбрачни полови контакти, смятайки че по такъв начин бързо и успешно се самоутвърждават и израстват като личности. В повечето случаи това е по скоро опит да се отреагира и компенсира някаква малоценност, комплекс, неумение да се реализират и утвърдят чрез други видове дейности и изяви. И разбира се, неизменното перчене пред останалите връстници.
Другата крайност е неувереността на някои млади хора в собствената им потентност. Понякога ги обземат съмнения, ”дали ще се справят…”.
Когато със зрелостниците, които готвих за матура по философия, ги питах ”Какво означава истинска сексуална зрялост?”, получавах много интересни отговори. В малко от случаите, че истинската сексуална зрялост настъпва не когато човек придобива сексуален опит и сексуални техники, а когато ”узрее” за мисълта, че в секса трябва да умееш да се раздаваш и доставяш радост и наслада на другия (както е в любовта).
В случая важното е да разберат младите хора, че не трябва да гледат на секса като себедоказване, като на спортно състезание, където се побеждава. Когато партньорът ви е желан и това желание е взаимно, когато между вас има силни чувства и разбира се, когато му дойде времето – на пълнолетието.
Природата е отредила на сексуалната функция едно основно предназначение – да бъде средство за продължаване на рода. В човешката цивилизация обаче сексът отдавна не е само това и има един по-дълбок смисъл.
Според най-видни мислители (З. Фройд, Дж. Дюи, У. Джеймс) най-главната потребност за човека е да се почувства важен и значим, да бъде достойно оценен. Интимният контакт дава на всеки човек увереността, че е бил избран и предпочетен пред толкова много индивиди, че е бил допуснат максимално близо.
Една много интересна и поучителна теория създава виенския невролог и психиатър Зигмунд Фройд, с която в известен смисъл можем да си обясним поведението както на малки деца, така и на възрастните.
За класическия фройдистки анализ са характерни следните основни принципи:
1.Биологичните инстинкти на човека (преди всичко инстинктът за самосъхранение и либидото (половото влечение) са агресивни, стремят се към задоволяване по всякакъв начин и са истинската първопричина за различните човешки дейности. И тук в случая няма значение дали се отнася за деца, юноши, зряла възраст или възрастни, мъж или жена, образован или не.
Това е област, неосъзнавана, в която бушуват либидните желания, които не признават никакви ограничения. Биологични по произход и същност, те не зависят нито от времето, нито от външни условия. Тази структура от човешката душевност Фройд нарича ”То” (неосъзнавана).
Разбира се, в резултат на многото критики, впоследствие самият Фройд променя много от своите първоначални схващания (за либидото, за агресивните инстинкти и т.н.).
2.Хората приемат за неморални и травмиращи своите неосъзнавани (изтласкани от съзнанието) инстинктивни влечения. Това е Азът, съзнанието у човека
3.Невротичните разстройства на възрастния човек могат да бъдат обяснени като следствие от психичните конфликти и травми, изживени от него в детството му.
Важен период в развитието на детето според Фройд е този от три до пет годишна възраст. Макар повечето от събитията през този период да не се помнят, много от тях се оказват съдбоносни за целия живот на човека.
През този период сексуалното влечение на детето се насочва към противоположния родител: у момчето към майката, а у момичето- към бащата. Водено от принципа на удоволствие, детето се стреми към възможно по-пълното му удовлетворяване. То иска да спи, да се милва, играе със съответния родител и изпитва враждебност към всеки- брат, сестра, баща или майка, които го конкурират и ограничават или му отнемат това удоволствие. Цялата тази съвкупност от противоположни желания и чувства към членовете на семейството Фройд обединява в понятието ”Едипов комплекс”, заемащ важно място в неговата теоретична система.
През 2002-2005 година проведохме редица обучителни семинари по човешки права. На семинара с родителите една баба се оплака, че внучето постоянно искало да прегръща и милва бабата, а тя му забранявала с думите ”Махай се, спри да се лигавиш”. Тя самата стигна до извода, че е грешала, че забранява това поведение.
От това как детето ще разреши своя ”Едипов комплекс”, как ще излезе от него, зависят неговите действия занапред. То започва да се сблъсква със съществуващите и приети в обществото и семейството порядки и забрани. Разбира, че едни неща са забранени, други – не. Осъзнава, че за да израсне и се развие като нормален член на семейството и обществото, то трябва да потиска много от своите влечения, стремежи и желания. Така то се сблъсква с противоречието между принципа на удоволствието и принципа на реалността.
Специалистите предупреждават, че още на1,5-2 годишна възраст децата се научават да разпознават както своя пол, така и половата принадлежност на другите хора. До 5-6 годишна възраст те свързват пола с външни признаци и принадлежности – дрехи, коса и прическа, брада и мустаци. Децата знаят, че момчетата играят с пушки и камиончета, а момичетата – с кукли. Постепенно децата откриват, че за всеки пол подхождат различни социални и професионални роли: мъжете (момчетата) стават войници, пожарникари, бодигардове, а жените ”лелки”, ”майки”, медицински сестри.
По-късно през пубертета (10-12 г.) те вече могат да следват полово-ролевите модели на поведение и ясно да разграничават типовете мъжки и женски черти на характера: мъжете са силни и смели, закрилят по-слабите, не плачат, а жените са слаби, нежни, проявяват грижовност и отзивчивост, плачат, обичат да се гиздят (напоследък – у една значителна част от момичетата, дори от първи клас, идват на училище със скъпи рокли, специални прически, мигли, маникюри и разбира се стремеж да се харесат на другите – виж Как родителите сами си ”произвеждат” дами?). Появява се полова идентичност (психично тъждество със собствения пол и адекватно поведение на момиче или момче). Половата идентичност е не само научаването и осъзнаването на принадлежността към единия пол, но и приемането й. При жените половото съзряване настъпва около 2 години по-рано. В разговори и в живота мъжете се съсредоточават върху задачите, а жените върху човешките отношения. Представям си, ако наистина бъде приета Истанбулската конвенция в България, на какъв ”хал” ще бъдат подложени родителите.
Джек Кетъл и Леополд Шонди изучават влиянието на детските влюбвания. Едно 8-годишно дете може да се влюби в майката на своя приятел, в по-голямата си братовчедка или в учителката си. Тези детски влюбвания са много силни, но поради своята неосъществимост потъват в забрава.
Вие какво мислите, родители?