Ето как представя темата Авъл Гелий в „Атически нощи”:
Много често предмет на философски спорове през Античността е бил въпросът дали синът трябва да изпълнява винаги всички заповеди на бащата. И гръцките, и римските мислители оставили след себе си трактати на тема ”За дълга”, са стигнали до заключението, че съществуват три възможности, достойни да бъдат разгледани и обсъдени, след което са ги изследвали много проникновено. Те са следните:
- Всичко, което бащата нареди, трябва да бъде изпълнено.
- В някои случаи трябва да се подчиним, в някои – не.
- Никак не е задължително да следваме и спазваме бащините повели.
Последното заключение е на пръв поглед твърде безсрамно и неприлично. Какви са доводите? Заповедта на бащата, твърдят философите, или е правилна, или не. Ако е правилна, то ние сме длъжни да й се подчиним, не защото той заповядва, а защото трябва да постъпваме правилно, ако ли не, естествено не бива да правим нищо нередно. Оттук и изводът: изобщо не е нужно да следваме нарежданията на баща си (ако например има искане да предадем родината, да убием майка си или нещо друго, все така долно и нечестиво).
При такива случаи според философите има една особеност: заповедта на бащата трябва спокойно и почтително, без гръмки клетви и злъчни упреци, по-скоро неусетно и незабележимо да бъде отклонена и да остане без внимание, отколкото да бъде отхвърлена с презрение.
Що се отнася до извода, според който никога не трябва да се подчиняваме на баща си, то той е несъвършен и може да се опровергае и обезсили така: Всичко в човешките отношения, ако вярваме на учените, бива или почтено, или порочно. Което е правилно и почтено само по себе си (каквото е да държим на думата си, да защитаваме родината си, да уважаваме приятелите си), него ние трябва да правим независимо дали имаме нареждане от баща си, или не. А което е точно обратното – което е порочно и изобщо – несправедливо – него не бива да вършим, дори да ни е заповядано. А което е някъде по средата („средно“ или „безразлично“, напр. да служиш във войската, да обработваш земята, да напредваш в обществото, да заседаваш в съда, да се жениш – виж Кога един млад човек трябва да се ожени/омъжи? – още да заминеш по заповед, да се отзовеш на покана, защото тези и сродните с тях действия поради самата си същност не са нито почтени, нито порочни, а могат да бъдат одобрени или осъдени на място в зависимост от това как ги извършваме – във всички подобни случаи трябва да се подчиняваме на баща си, ако ще да ни ожени или да ни накара да станем адвокати на обвиняеми… Ако обаче ни нареди да се оженим за някоя жена с лоша слава, безсрамна и долна, ако ни накара да защитаваме някой си…, естествено е да не се подчиним, защото тези случаи престават да бъдат ”средни” и ”безразлични” поради позора и срама, който ги съпътстват…
Какво е положението днес? Според мен и за трите възможности вероятно ще има привърженици. Младите, които по-скоро приличат на своето време, отколкото на родителите си, имат свое разбиране.
Какво зная? Не че съм правил изследвания, но времето, в което живеем, независимо какво е, има непреходни правила, които трябва да се спазват. Кои са те? Има най-малко две неписани правила, които ако един млад човек ги спазва, ще върви по пътя на успеха по-лесно и без много усложнения, а именно:
- Да се вслушваме (не да слушаме) в съветите на по-възрастните.
- Да спазваме общоприетите правила в живота.
И друг път съм писал по този въпрос. Ние, възрастните, можем да съветваме един млад човек 23,59 минути, но в последната минута решението и отговорността ще вземе младият човек. Важното е да разберат младите хора, че изборът е техен. Дори и когато не избират, те пак избират, твърди Сартр. Що се отнася до правилата, няма място в света, сфера, където да не се налага да се спазват определени правила.
На матурата по философия през юни 2018 г. една от възможностите да се пише философско есе беше по фрагмента ”Истинската задача пред нас е да се вслушваме във всичко, което ни казва нещо, и да се оставим то да ни бъде казано. А задача на философията е да го прави убедително” – Ханс-Георг Гадамер.