В предишния материал „10 причини българинът да обича Родината, но да мрази държавата“ поясних, че ми беше много трудно да „накарам” учениците, ако не обичат, поне да не мразят държавата.
По-надолу помествам разговор по темата с ученици от 12 ”б” клас в час по ЗИП Свят и личност през 2010 г., описан така, както е видян от Ева Варджийска – учител по философия и докторант в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, която посети пет часа при мен, (без никаква редакторска намеса).
ЗИП (Задължително избираема подготовка) „Свят и личност”, СОУ с. Сатовча, 12 б клас, 02.03.2010
Легенда: У – учител,
- -ученик,
Припомняне на предишния час:
У: Какъв е проблемът с гражданството (то включва политическото равенство, съвкупността на всички основни човешки права и гражданско участие) на българите?
- идентифицират се с населеното място, а не с държавата
- гражданството като местоживеене
У: Какво трябва да бъде разбирането?
- че трябва да си жител на републиката, на държавата
У: Съвременното разбиране на Нация е „общност от граждани”.
- казваме „Аз съм гражданин на с. Крибул.”, кога и къде си роден…
У: Когато става дума за гражданин разбираме субект, носител на права?
- гражданство на България
У: Какъв процент доверие имате в парламента?
- 25, 15, 30, 10 %
У: Много е малко А към правителството?
- 20%
У: Не за всички правителства до сега, а за настоящето. А към Бойко Борисов (ББ)?
- 50 % …
- 100 %, че една стотинка няма да остави в хазната…
У: Повече от 50 % означава, че имаме доверие. ББ – опитва се човекът…
У: Какво е характерно за нас като българи? Нямаме доверие в институциите, а в модерната държава институциите създават доверие, уреждат гражданството. Под 25% си вярваме и един на друг. Това е проблем в междуличностното общуване.
Пример: Г-н Ушев (директора на училището) е на посещение в съседния клас по темата за местното самоуправление. Той е и общински съветник. Разказва, че съветниците получават по 15 лв. на заседание, макар че предварителното предложение е било по 50 лв.,те са гласували да се намали хонорарът. Когато пита учителя за впечатленията от срещата, учениците споделят, че не вярват общинските съветници да получават толкова малка сума. Този пример е знак за недоверието в обществото.
- Какво правят институциите за нас? Постоянно ни лъжат…
У: Българинът обича родината, но мрази държавата.?
- заради политиците е така
- свикнали сме да е така, вродено ни е недоверието
- 18 години виждаме само лъжи
У: Виждате лъжи по ТВ, от политиците, а от нас, учителите, от родителите?
- загубеното доверие трудно се печели
У: Това не е ли стереотип – „всички политици са маскари”?
- става като в приказката за лъжливото овчарче…
- от една лъжа се ражда друга и така до безкрай…
- В парламента има 240 депутати. Дори 4- от тях да са съвестни, не могат да променят нищо
- Политик = лъжец, крадец
У: Марко Семов, големият български народопсихолог, казва, че „българският политически живот е жесток и безогледен”. Недоверието затруднява функционирането на обществото. Не си вярваме. Философски трябва да се съмняваме във всичко, но недоверието е твърде голямо (по малко от 25% доверие в институциите и хората се смята за тревожно). Когато има недоверие е трудно да бъдем убедени в една национала кауза.
У: Всички войни в България са се водили за „национално обединение”. Днес ЕС е на път да обедини всички българи „под един покрив”, но не в една държава. Нужно е повече внимание и уважение към съществуването на националната държава. Ако вие имате негативно отношение, и децата ви ще имат същото. Нужно е повече доверие.
- доверието трябва да се спечели.
- Например при изборите за кмет кандидатите поздравяват хората, обещават да асфалтират улиците. След изборите никой нищо не прави, не те поздравяват. Сега при дъжд по улиците стават свлачища и всичко се трупа на площада, не можеш да минеш.
У: Тогава утре ще гласувате за друг. Иначе се затваря кръгът на „всички са маскари”.
- Ето например Айше е съвестна кандидатка. Кой ще я избере?
- Всеки, който отиде при парите, става …
- Колкото и да е бил човечен, се разваля…
- Ако ти дадат 50 лв. да гласуваш за некадърен, дори и да знаеш кой е свестен, ако нямаш пари… всеки ще ги вземе…подкупност навсякъде
- Всичко е мафия.
У: Как ще промените това?
- и ние ще станем същите.
- Между нас да се разберем. Един човек не може да се бори сам срещу всичките.
У: Какъв е пътят за промяна?
- труден
У: Хайде тогава да стоим и да чакаме…
- нищо
- чакаме, гледаме…
У: Няма нищо лошо да имаш етническо съзнание, но е нужно и да си гражданин в държавата: да участвам в избори, подписки, да изразиш позиция…
- колко хора с позиция са оставали живи?
- Кой зачита мнението ми (на 20годишен човек) срещу мнението на един политик?
- Ще те очистят
У: Спомнете си „философията на единия глас”. Един глас може да реши всичко.
- Аз гласувах за ББ. Вече 7 месеца управлява. Ако нищо не излезе, ще трябва да се върна и да гласувам за „старите”. Няма алтернатива.
- Ще гласувам за „царя”.
- Даде ли ти някоя нива? (смях)