На 08.12.2014 г. бях на среща с ученици от средно училище „Йордан Йовков” в с. Рибново. Срещата проведохме във физкултурния салон. Това беше 12-то представяне на моята книга „Един живот като учител и не само”. Както и другите срещи с ученици от с. Абланица и гр. Хаджидимово и със студенти в Югозападния университет „Неофит Рилски” гр. Благоевград, и тази среща беше изключително интересна и полезна – както за мен, така и за учениците и учителите от с. Рибново. Посрещнаха ме много радушно и топло. Това беше най-многобройната аудитория пред която съм говорил. Срещата беше седми час за учениците – изморени, гладни, но въпреки това проявиха изключително уважение, търпение и интерес в продължение на повече от 50 минути.
Искрено благодаря! Отново се почувствах учител в истинския смисъл на разбирането ми за учител.
Както и на другите срещи, проведох анкета с какви очаквания идват на срещата и дали са се оправдали. Помествам част от събраните отговори без никаква редакторска намеса, за да усетите емоцията от срещата.
1. С какви очаквания дойдохте на срещата?
- Да науча нещо повече за училището в Сатовча, за преподаването.
- Как се чувстват учениците с ученическа униформа.
- Дали отделят повече време за учене.
- Биха ли искали да сменят училището си.
- За техните обичаи и традиции.
- Каква е дисциплината в училище и дали учениците бягат от училище и каква е реакцията на учителите, ходят ли на заведения, пушат ли?
- Да се срещнат с един успял учител от Сатовча, който е получил признание от своите ученици, какво преподава и как се държи с учениците.
- Дали учениците от Сатовча имат по-голям шанс за реализация след завършване на средното образование.
2. Оправдаха ли се очакванията ви?
- Часът беше интересен, прекарах си добре. Нещата не бяха скучни, това което г-н Шишков ни разказваше беше интересно. Разбрах какви са децата от Сатовча. А Клуба за ООН силно ме заинтересува.
- Г-н Шишков успя да ни накара да го слушаме и да се вслушаме в неговите думи. Даде ни ценни съвети и успя да вникне в съзнанието ми. Накара ни да се замислим да бъдем личности, в нашето училище да се чувстваме добре и да има клуб. Срещнах един искрен и добър човек.
- Не можах да получа отговори на всички мои въпроси, но видях, че г-н Шишков е много привързан към своите ученици, той ги обича, като свои деца. Беше ми много приятно да го слушам. Разбира се много добре със всички ученици и разбира кой какво мисли, без дори да си казал и дума.
- Радвам се, че имах честта да се срещна с един толкова интелигентен човек, учител по философия, любимия ми предмет в училище, за което му благодаря много, и се надявам да продължава все така всеотдайно да се раздава на своите ученици.
- Благодаря ви, че прекарахме един час, в който осъзнахме за истинското Аз, благодаря ви за това, че ни накарахте да погледнем на света с други очи и най-вече затова, че се запознахме с човек, който истински обича учениците.Честно казано останах доволен от изказването на учителя.
- Много неща разбрахме от тази среща и съм много доволен от г-н Шишков.
- Очаквах повече неща за училището и живота в Сатовча. Но от друга страна разбрах, че може да се преподава по много по- различен и интересен за нас начин от познатият ни.
- За мен беше много интересно да присъствам на тази среща. Разбрах как с много усилия учителят и учениците са успели да създадат тази организация и са постигнали наистина много. Получих и много отговори на въпросите си, свързани с училището в Сатовча.
Благодаря Ви, деца! За мен беше истинско удоволствие и чест да се срещна с вас!
За срещата с ученици от гр. Хаджидимово може да видите повече тук, а за срещата със студенти в Югозападния университет „Неофит Рилски” гр. Благоевград – тук.
До нови срещи!
Калоян Шишков